Заем от 200 млн. евро спасява НЕК

Бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во тряб­ва да по­ис­ка ста­би­ли­за­ци­о­нен за­ем за ми­ни­мум 200 млн. ев­ро от Све­тов­на­та бан­ка, кой­то да се из­пол­з­ва за ре­фор­ми в енер­гий­ния сек­тор, обя­ви­ха през сед­ми­ца­та от  Бъл­гар­с­кия енер­ги­ен и ми­нен фо­рум. Те да­до­ха при­мер с Ал­ба­ния, по­лу­чи­ла на 30 сеп­тем­в­ри по­до­бен кре­дит за 150 млн. до­ла­ра от меж­ду­на­род­на­та фи­нан­со­ва ин­с­ти­ту­ция.

За­е­мът оба­че мо­же да бъ­де от­пус­нат са­мо ако стра­на­та пред­с­та­ви об­ща стра­те­гия за ре­ша­ва­не на кри­за­та в енер­ге­ти­ка­та, как­то и кон­к­рет­на прог­ра­ма за дейс­т­вия, обяс­ни пред­се­да­те­лят на ор­га­ни­за­ци­я­та Иван Хи­нов­с­ки. Част от нея тряб­ва да е и пуб­ли­ку­ва­не­то на ре­зул­та­ти­те от про­вер­ки­те на про­из­во­ди­те­ли на зе­ле­на енер­гия, нап­ра­ве­ни от пре­диш­ния със­тав на ДКЕВР, плюс из­гот­вя­не на сък­ра­те­ни оди­ти по мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки по­ка­за­те­ли на всич­ки енер­гий­ни дру­жес­т­ва, учас­т­ва­щи на ре­гу­ли­ра­ния па­зар, и оп­ре­де­ля­не­то на те­жест­та им в це­но­об­ра­зу­ва­не­то.

“Де­фи­ци­тът в сис­те­ма­та е 900 млн. лв. и се тру­па еже­год­но. През след­ва­ща­та го­ди­на мо­же да бъ­де и по­ве­че. Без ре­фор­ми, са­мо с по­ви­ша­ва­не­то це­на­та на елек­т­ро­е­нер­ги­я­та, той мо­же да бъ­де ком­пен­си­ран до око­ло 200 млн. лв.” за­я­ви Хи­нов­с­ки. Ето за­що е не­об­хо­ди­мо пре­ди вся­как­ви ре­ше­ния за вди­га­не на  це­ни­те На­ци­о­нал­на­та елек­т­ри­чес­ка ком­па­ния да се пре­об­ра­зу­ва в хол­дин­го­ва струк­ту­ра спо­ред при­те­жа­ва­ни­те ли­цен­зи – НЕК ин­вес­ти­ции, НЕК елек­т­роп­ро­из­вод­с­т­во, НЕК из­нос, НЕК кра­ен снаб­ди­тел. Дру­га­та за­дъл­жи­тел­на стъп­ка е да се нап­ра­ви оцен­ка за ефек­тив­ност­та от въ­веж­да­не­то на до­пъл­ни­тел­на так­са “за­дъл­же­ния към об­щес­т­во­то” от всич­ки про­из­во­ди­те­ли и на­соч­ва­не­то й към фон­да за под­по­ма­га­не на со­ци­ал­нос­ла­би­те до­ма­кин­с­т­ва.

Дру­го ра­зум­но пред­ло­же­ние е про­веж­да­не­то на струк­тур­на и па­зар­на ре­фор­ма в сек­то­ра на про­из­вод­с­т­во­то на зе­ле­на енер­гия. Тя включ­ва гру­пи­ра­не на про­из­во­ди­те­ли­те по мощ­ност, тип, ико­но­ми­чес­ки ха­рак­те­рис­ти­ки и кре­дит­ни за­дъл­же­ния. На­ред с то­ва се пред­ла­га съв­мес­т­но с бран­шо­ви­те ор­га­ни­за­ции да се нап­ра­ви сред­нос­роч­на прог­ра­ма (до две го­ди­ни) за пре­ми­на­ва­не от се­гаш­ни­те кон­т­рак­ти за за­дъл­жи­тел­но из­ку­пу­ва­не на про­из­ве­де­ния ток към та­ки­ва за из­ку­пу­ва­не на енер­ги­я­та с до­го­ва­ря­не на ин­ди­ви­ду­ал­ни це­ни или към сис­те­ма­та на зе­ле­ни сер­ти­фи­ка­ти (тър­гу­е­ми удос­то­ве­ре­ния за про­из­вод­с­т­во на ток от въ­зоб­но­вя­е­ми енер­гий­ни из­точ­ни­ци).

Сред мер­ки­те, пред­ла­га­ни от ек­с­пер­ти­те, са още зам­ра­зя­ва­не на всич­ки ин­вес­ти­ци­он­ни про­ек­ти с пуб­лич­ни и дър­жав­ни сред­с­т­ва до до­каз­ва­не на це­ле­съ­об­раз­ност­та им от меж­ду­на­ро­ден одит, с из­к­лю­че­ние на ре­мон­т­ни­те и не­от­лож­ни­те ин­вес­ти­ции. “Па­ри­те от “Южен по­ток” и от ре­ди­ца дру­ги про­ек­ти ге­не­ри­рат ог­ром­на по­ли­ти­чес­ка ко­руп­ция. Всъщ­ност то­ва са хра­нил­ки­те на ста­тук­во­то в Бъл­га­рия”, под­чер­та проф. Хрис­то Ка­зан­джи­ев. По ду­ми­те му Бъл­га­рия е на пра­га на се­ри­оз­на га­зо­ва кри­за, за­що­то от пре­диш­на­та през 2009-а до­се­га не­ща­та не са се про­ме­ни­ли, а нап­ро­тив – раз­ви­ват се в низ­хо­дя­ща спи­ра­ла.

От неп­ра­ви­тел­с­т­ве­на­та ор­га­ни­за­ция смя­тат съ­що та­ка, че е не­об­хо­ди­мо да се пред­п­ри­е­мат не­за­бав­ни мер­ки за тран­с­фор­ми­ра­не на на­хо­ди­ще­то “Га­ла­та” в га­зох­ра­ни­ли­ще и да се из­г­ра­ди тер­ми­нал за сгъс­тен при­ро­ден газ, ко­е­то ще по­ви­ши си­гур­ност­та на дос­тав­ки­те.

Бъл­га­рия, Ру­мъ­ния, Сър­бия, Ма­ке­до­ния и Бос­на и Хер­це­го­ви­на ще са най-по­тър­пев­ши­те в Ев­ро­па при но­ва га­зо­ва кри­за, се по­соч­ва в док­лад на Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия за ус­той­чи­вост­та на ев­ро­пейс­ка­та га­зо­ва сис­те­ма, пуб­ли­ку­ван в чет­вър­тък (16 ок­том­в­ри). Той пред­с­та­вя ре­зул­та­ти­те от стрес-тес­то­ве, про­ве­де­ни в 28-те дър­жа­ви на об­щ­ност­та и в де­сет съ­сед­ни на тях стра­ни. Сред ана­ли­зи­ра­ни­те сце­на­рии е и пъл­но­то спи­ра­не на вно­са на газ от Ру­сия за пе­ри­од от шест ме­се­ца. В най-не­га­тив­на­та пер­с­пек­ти­ва Бъл­га­рия е сред зап­ла­ше­ни­те да ос­та­не из­ця­ло без си­ньо го­ри­во.