Два дни остават до заветния 20 октомври, когато трите одиторски компании – “Ърнст енд Янг”, “Делойт Одит” и “АФА”, трябва да предадат на БНБ докладите си за реалното състояние на Корпоративна търговска банка. И колкото повече наближава този ден, толкова по-висок става градусът на общественото напрежение.
В центъра на вниманието на експертите е начинът, по който се оценяват активите на банката, защото от това зависи какъв ще е размерът на загубата й, с която ще бъде намален и капиталът й. Темата е твърде специализирана, но всъщност от нея зависи дали ще се пристъпи към оздравяване, или към обявяване на банката в несъстоятелност. Затова “замразените” й мениджъри са изключително изнервени, когато стане дума за преоценка на кредити, за допълнителни провизии и за намаляване на капитал. Което е напълно обяснимо.
През седмицата временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ – Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Пантелеев, разпространиха специално писмо, което са изпратили до всички парламентарно представени партии, до министър-председателя Георги Близнашки, до финансовия министър Румен Порожанов, до председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев и до УС на БНБ. В него те изразяват притесненията си от появилата се в медиите информация, че БНБ нарушава задълженията си по закон, според които процедурата по специален надзор има за цел единствено и само да оздрави банката. Те смятат, че БНБ и назначените от нея квестори не само не изпълняват това свое задължение, но и предприемат действия, чиято крайна цел е да покажат, че банката е с отрицателен капитал. Това пък ще даде законово основание на БНБ да я обяви в несъстоятелност.
От обширното писмо на мениджърите могат да се отделят два основни пункта, по които те отправят обвинения. Първият е, че квесторите не са спазили закона, който изисква от тях в едномесечен срок от поставянето на банката под специален надзор да изготвят
изчерпателен доклад за финансовото
й състояние
Той би трябвало да даде цялостна оценка на активите на банката и на тази база да бъде взето решение за съдбата й. Представеният в края на юли доклад, според временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ, има характера на предварителен. Именно поради тази причина те смятат, че квесторите трябва да изготвят пълен доклад за състоянието на КТБ и той да бъде на базата на оценката на активите към момента на затваряне на банката. Само така тези активи ще могат да бъдат анализирани според състоянието им, когато банката е била нормално действащо предприятие. Защото от момента, в който е затворена, тя попада в друга правна и счетоводна хипотеза и тогава методиката за оценка вече е съвсем различна.
“Нормите, които регламентира специалният надзор, са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширено нито от БНБ, нито от квесторите. Именно стриктното им спазване е гаранция за постигане на целта за оздравяване на банката. Неспазването на срока за изготвяне на изискуемия от закона доклад и протакането на работата по него само поставят под въпрос постигането на законовата цел за оздравяването на КТБ и на практика я прави неосъществима”, се казва в писмото.
При по-внимателен преглед на Закона за кредитните институции се вижда, че в него няма ясни и точни дефиниции
как трябва да изглежда докладът на квесторите
– дали да отразява обема на активите и пасивите, и на приходите и на разходите на банката, или да съдържа подробен анализ и оценка за състоянието им. В неговия чл.121 буквално пише: “В едномесечен срок от назначаването им квесторите при специален надзор представят на БНБ счетоводен отчет и доклад за текущото състояние на банката”.
Няма никакви специални изисквания. А според ръководството на БНБ – докладът на квесторите е трябвало да представлява точно това, което те предадоха месец след влизането си в банката. Именно затова управителният съвет, след като разгледа този документ, го прие.
На базата на този доклад БНБ постави на квесторите няколко важни задачи. Но нито една от тях не е свързана с изготвяне на подробен доклад, представящ реалното състояние на банката и на нейните активи към датата на затварянето й. Тази задача БНБ постави на трите одиторски компании и задължи квесторите да подпомагат дейността им. В официалното съобщение по случая от 31 юли УС на Централната банка дава задължителни предписания на квесторите: “да създадат специален екип, който в срок до 15 септември 2014-а да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите, включително и за предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения към банката”. Да не забравяме, че именно БНБ е работодател на квесторите. По тази причина както всички служители, така и те трябва да изпълняват разпорежданията й, в противен случай или напускат, или ги уволняват.
Другото сериозно опасение на временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ едва ли трябва да бъде адресирано към квесторите на банката. Въпреки че е по повод на съставен от тях документ със заглавие
Политика за определяне на загубите от обезценка
на финансови активи. С него на практика се въвежда методика за по-консервативно оценяване на кредитния портфейл на Корпоративна банка. Документът е приет на 20 август.
В писмото си до министър-председателя и лидерите на парламентарно представените партии временно отстранените от длъжност изпълнителни директори заявяват, че тази методика не бива да се прилага за преоценка на кредитите, отпуснати от банката в периода преди затварянето й. “Това е вътрешен нормативен документ, който съгласно Закона за нормативните актове не може да има обратно действие”, твърдят банковите мениджъри в писмото си. В него се казва още, че въпросният документ не бива да бъде основа, върху която да се прави анализ за състоянието на банката до поставянето й под специален надзор. Неговото използване, както вече бе казано, ще изкриви реалната оценка на старите кредити и на останалите активи.
В случая е важно да се каже, че дискутираният документ е изработен и приет от квесторите на КТБ по изрично нареждане на БНБ. В заповедта си до тях от 31 юли УС на БНБ казва: “На основание чл.107, ал.3 от ЗКИ издава следните задължителни предписания на квесторите на “Корпоративна търговска банка”: до 20 август 2014-а да извършат промени във вътрешните правила и процедури за определяне на обезценките по кредитни експозиции с цел обезценките на експозиции със съществени нарушения в обслужването да се определят на индивидуална основа, с което да се постигне пълно съответствие с Международните стандарти за финансова отчетност”.
Тази разпоредба на БНБ също има своите правни основания и те се намират в чл.103, ал.2, т.20 от Закона за кредитните институции, който гласи, че БНБ може да изисква прилагане на специална политика за провизиране на банковите активи. Така че Централната банка е направила необходимото здраво да бетонира правната основа на своите решения. А по въпроса: дали всички нейни разпореждания, дадени по казуса КТБ, са ефективни и целесъобразни ще се спори, докато продължава сблъсъкът между нея и хората, които искат Корпоративна банка да бъде спасена.













