Претоварване с работа и несигурност за бъдещето на компанията са основните причини, които предизвикват стрес на работното място при българите. Това коментира експертът по безопасност и здраве при работа Деяна Илиева, доктор по ергономия. Тя представи на семинар резултатите от проучване на общественото мнение в Европа, направено от Европейската агенция по безопасност и здраве при работа и от Паневропейско проучване от 2013 година.
България е на последно място в Европа по мерки, които се предприемат в предприятията за контрол на стреса
Малко над 65 на сто от българските работници се стресират заради претоварване с работа, на 40,5 на сто не им стига времето, а над 20 на сто са изложени на психически или физически тормоз по време на работа. Според изследванията половината от работещите в България мислят, че стресът не се контролира там, където работят и само 9 на сто смятат, че се извършва добър контрол. България е на последно място в Европа по мерки, които се предприемат в предприятията за контрол на стреса, посочват експертите.
Относително най-болни вследствие на работа са наетите в секторите образование, хуманно здраве и социална работа, добивна промишленост. Най-малко се оплакват от здравословни проблеми в секторите селско, горско и рибно стопанство, търговия, ремонт на автомобили и административни и спомагателни дейности, сочат резултатите от национално изследване на Главна инспекция по труда от 2012 г.
От обща умора и здравословни проблеми поради стрес, най-засегнати са работещите в образованието. Най-много проблеми със съня имат работещите в сектор "хуманно здравеопазване и социална работа" и преработваща промишленост и отново в образованието.
Тревога, породена от работа, най-често се среща в секторите образование, хуманно здравеопазване и социална работа, както и в държавното управление.
Всеки ден по 20 на сто от българските работници не идват на работа
В нашите компании практика е 85 на сто от работодателите да се оплакват от работниците и служителите си, защото всеки ден 20 на сто от персонала по някакви причини не идва на работа, коментира за БТА председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Друг феномен, по думите му, е свързан с масовите епидемии, които обхващат работниците в България – например по гроздобер, розобер или при брането на череши. Тогава българските труженици си взимат по три дни болнични, платени от работодателя, за да свършат личната работа.
Според Велев оплакването от претоварване е свойствено за българина, защото той и без това се определя като най-нещастен във всички класации, същевременно всеизвестен е фактът, че у нас производителността е четири пъти по-ниска от средноевропейската при работа с едни и същи машини, коментира Велев.
По повод оплакването на работниците, че се стресират, защото не им стига времето, Велев риторично попита: Кое време – за кафета, за цигари, да разкажат как са прекарали уикенда? Според него въпреки усилията на правителство и синдикати да няма мотивация за повишаване на производителността на българския работник с непремереното увеличаване на минималната заплата и помощите за безработни, все още работодателите имат желание да мотивират подчинените си за работа.
