Законопроекта на Движението за права и свободи за казуса „КТБ" представи Йордан Цонев днес в сутрешното студио на БНТ. „Той касае само публичност за процесите, които са ставали в КТБ. Той и вносителите му нямат амбицията да решават казуса – това е в ръцете на БНБ. Ако се налага преструктуриране или одържавяване на банката, ще трябва законодателно решение", поясни той и подчерта, че този закон не претендира да търси решение на проблема, а търси прозрачност и публичност, съобщи БНТ.
„Този законопроект изисква да се оповестят всички реални собственици на офшорни фирми, които имат кредити там. Същевременно, ако банката е под особен надзор, БНБ да сключи договор с международна фирма, която да проследява финансовите потоци и да защитава обществения интерес. Ние целим не просто да бъдат върнати едни кредити, а тъкмо обратно – всички кредитори да бъдат посочени и да бъдат върнати до лев. Ако банката бъде обявена в несъстоятелност, синдиците да включат такъв договор с международни фирми", обяви още той и допълни, че само на последните две заседание на предишното НС той лично е внесъл две предложения със същите точки, които току-що бе изброил.
„Законодателната промяна предвиждаше 60 дни след обявяването на особения надзор вложителите да започнат да получават своите пари – ако това беше прието, на 21 август хората щяха да имат вече парите си", категоричен бе Цонев. „Ако този законопроект беше приет, нямаше да има протести и казусът „КТБ" щеше да е решен отдавна", изрично подчерта той.
Цонев призна, че цифрата от 4 милиарда лева дупка в КТБ наистина изглежда драстична, но отказа да коментира повече, тъй като разполагал с информация само от пресата.
