Изящната игра на ДПС

С кон­су­ми­ра­на­та власт в ка­би­не­та “Оре­шар­с­ки” Дви­же­ни­е­то за пра­ва и сво­бо­ди (ДПС) от­к­ро­ве­но за­поч­на да драз­ни го­ля­ма част от из­би­ра­те­ли­те. То­ва усе­ща­не се за­си­ли още по­ве­че от за­чес­ти­ли­те изя­ви на пред­се­да­те­ля на пар­ти­я­та, при ко­и­то Лют­ви Мес­тан лее изящ­но сло­во и тън­ко дик­ту­ва по­ли­ти­чес­кия дне­вен ред у нас.

Дос­та­тъч­но е да се се­тим за нощ­та на ев­ро­из­бо­ри­те, ко­га­то Мес­тан за­я­ви, че Дви­же­ни­е­то тряб­ва да пре­ос­мис­ли по­зи­ци­я­та си за т.нар. ек­с­пер­тен ка­би­нет. А след то­ва из­каз­ва­не и за­ра­ди от­тег­ле­на­та под­к­ре­па от стра­на на ДПС пра­ви­тел­с­т­во­то на Оре­шар­с­ки оти­де в ис­то­ри­я­та.

Ина­че ка­ша­та в стра­на­та ни е все та­ка го­ля­ма. Ча­сов­ни­кът на Бъл­га­рия все изос­та­ва,  а по­ли­ти­ци­те й ня­мат ни­как­во на­ме­ре­ние да све­рят стрел­ки­те. Ве­че сме с ня­кол­ко ми­ну­ти по-на­зад до­ри от Ру­мъ­ния, с ко­я­то уж “вър­вим” в па­кет. То­ва, раз­би­ра се, ня­ма как да ни рад­ва, ни­що че сме са­мо да­нъ­коп­лат­ци. Но, как­то се каз­ва в ед­на мъд­рост: “Чо­век не знае как­во пе­че­ли, до­ка­то гу­би и как­во гу­би, до­ка­то пе­че­ли!” Ей тук тряб­ва да тър­сим уте­ха­та! Случ­ва­що­то се на За­пад, би­ло то доб­ро или не чак тол­ко­ва, все ня­ко­га ид­ва и при нас. Та­ка че ня­кой ден и Бъл­га­рия ще се оп­ра­ви.

Нап­ри­мер след ев­ро­из­бо­ри­те през май в Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент (ЕП) мяс­то на­ме­ри­ха край­ни фор­ма­ции ка­то та­зи на “Пар­ти­я­та за не­за­ви­си­мост на Обе­ди­не­но­то крал­с­т­во” на Найджъл Фа­раж или “На­ци­о­нал­ни­ят фронт” във Фран­ция с ли­дер Ма­рин льо Пен. И те не са един­с­т­ве­ни­те. Бъл­га­рия оба­че не из­п­ра­ти в не­го ни­то ед­на по­доб­на фор­ма­ция и то­ва бе от­че­те­но ка­то ог­ро­мен ус­пех. Ко­е­то ап­ри­о­ри зна­чи, че бъл­га­ри­те сил­но вяр­ват в Ев­ро­пейс­кия съ­юз. Ре­ал­ност­та оба­че е мал­ко по-раз­лич­на.

С из­вес­т­но за­къс­не­ние  “мо­дер­на­та” въл­на на ев­рос­кеп­ти­ци­зъм, без зна­че­ние доб­ра или ло­ша, на­ме­ри сво­е­то от­ра­же­ние в пар­ти­и­те, ко­и­то вля­зо­ха в 43-ото На­род­но съб­ра­ние. От тях без съм­не­ние ка­то та­ки­ва мо­гат да бъ­дат от­ли­че­ни “Ата­ка” и “На­ци­о­нал­ни­ят фронт за спа­се­ние на Бъл­га­рия” (НФСБ), кой­то се­га е в съ­юз с ВМРО и фор­ми­ра “Пат­ри­о­тич­ния фронт”.

Стру­ва си все пак да се нап­ра­ви уточ­не­ни­е­то, че пар­ти­я­та на Во­лен Си­де­ров ста­ва все по-аг­ре­сив­на сре­щу ЕС, ка­то пос­лед­на­та по­каз­на ак­ция за то­ва бе пре­ди сед­ми­ца в На­род­но­то съб­ра­ние, ко­га­то ата­кис­ти­те пре­мах­на­ха ев­ро­пейс­ко­то зна­ме от три­бу­на­та. НФСБ е да­леч по-сдър­жан в по­зи­ци­и­те си и смя­та, че мяс­то­то на Бъл­га­рия е в пак­та.

Въп­ре­ки сход­с­т­во­то в прог­ра­ми­те на две­те пар­тии ед­ни­те на­ри­чат се­бе си на­ци­о­на­лис­ти, а дру­ги­те – пат­ри­о­ти. И не­за­ви­си­мо че фор­ма­ци­и­те не се спо­гаж­дат ед­на с дру­га, те са трън в очи­те на Дви­же­ни­е­то за пра­ва и сво­бо­ди. Об­рат­но­то съ­що е в си­ла.

Всъщ­ност то­ва ва­жи в по-го­ля­ма сте­пен за “Пат­ри­о­тич­ния фронт”, тъй ка­то “Ата­ка” от­дав­на ком­п­ро­ме­ти­ра се­бе си, след ка­то поз­во­ли на ДПС да учас­т­ва във власт­та. А се­гаш­но­то вли­за­не на Си­де­ров в пар­ла­мен­та мо­же да се раз­г­леж­да по-ско­ро ка­то по­ли­ти­чес­ко въз­к­ръс­ва­не, ко­е­то стъп­ва на не­от­дав­наш­ни­те про­тес­ти сре­щу вди­га­не­то на це­на­та на то­ка, под­х­ва­на­та­та те­ма за брат­с­т­во­то на стра­на­та ни с Ру­сия, нис­ка­та из­би­ра­тел­на ак­тив­ност, как­то и дру­ги по­пу­лис­т­ки пос­ла­ния.

В пос­лед­на­та из­бор­на нощ Мес­тан юве­лир­но из­тък­на, че ев­ро­ат­лан­тиз­мът на Бъл­га­рия не пред­по­ла­га в уп­рав­ле­ни­е­то на стра­на­та да учас­т­ват край­но­на­ци­о­на­лис­ти­чес­ки фор­ма­ции. С ко­е­то за­си­ли чув­с­т­во­то на из­би­ра­те­ли­те, че дър­жа­ни­е­то на ДПС спо­кой­но мо­же да бъ­де оп­ре­де­ле­но ка­то про­во­ка­ция със за­по­вед­ни­чес­ки ха­рак­тер.

До­ри не­що по­ве­че. Стиг­на се до­там, че оне­зи фор­ма­ции, ко­и­то из­тък­ват се­бе си ка­то за­щит­ни­ци на бъл­гар­с­ко­то, би­ват зак­лей­мя­ва­ни ка­то на­ци­о­нал-по­пу­лис­т­ки, ра­сис­т­ки, ксе­но­фоб­с­ки и т.н., ко­е­то съ­що по­раж­да ако не ом­ра­за, то нап­ре­же­ние меж­ду ет­но­си­те. Ко­е­то пък на­веж­да на ми­съл­та, че са­моп­ро­въз­г­ла­си­ла­та се за за­щит­ник на ет­ни­чес­кия мир ДПС ра­бо­ти па­ра­лел­но и сре­щу не­го. За­що­то про­ти­во­пос­та­вя сим­па­ти­зан­ти­те на кон­т­рас­ти­ра­щи фор­ма­ции в кон­ф­рон­та­ция.

Пре­до­зи­ра­но­то ви­со­ко­ме­рие на Дви­же­ни­е­то ид­ва от то­ва, че то не­ряд­ко опит­ва да пред­с­та­ви се­бе си ка­то жер­т­ва, за­що­то, ви­ди­те ли, са­мо не­го­ви­те пред­с­та­ви­те­ли би­ли за ет­ни­чес­ки мир у нас. Ка­то при­мер за то­ва се пред­с­та­вя  на­рас­т­ва­ща­та ци­ган­с­ка под­к­ре­па в оп­ре­де­ле­ни ра­йо­ни, за ко­и­то пък има дос­та­тъч­но дан­ни за ку­пе­ни гла­со­ве.

В слу­чай оба­че,ко­га­то ня­кои от пар­ти­и­те – ка­то АБВ и „Пат­ри­о­тич­ния фронт”, си поз­во­лят да по­со­чат с пръст ДПС и да оп­ре­де­лят ней­ни дейс­т­вия “вред­ни” за по­ли­ти­чес­кия жи­вот у нас,  Мес­тан и хо­ра­та му вед­на­га обя­вя­ват, че то­ва би­ло съг­ла­ше­ние за сключ­ва­не­то на ко­а­ли­ция ан­ти-ДПС, ко­е­то от­но­во би­ло зап­ла­ха за ет­ни­чес­кия мир у нас.

Всъщ­ност имен­но то­ва оп­рав­да­ние е мас­ка­та на ДПС, зад ко­я­то се крие, ко­га­то сти­му­ли­ра чрез фи­нан­со­ви или дру­ги ме­ха­низ­ми из­би­ра­те­ли­те да гла­су­ват за фор­ма­ци­я­та. Ес­тес­т­ве­но, в ле­лей­ни­те си ре­чи не про­пус­ка да спо­ме­не, че в Дви­же­ни­е­то чле­ну­ва­ли хо­ра от всич­ки ет­но­си (в то­ва чис­ло тур­ци и бъл­га­ри), ко­е­то ед­ва ли не го оне­ви­ня­ва. Но е ис­ти­на, че в ДПС се включ­ват и бъл­га­ри с “ви­со­ко” чув­с­т­во за на­ци­о­нал­на от­го­вор­ност, ка­то бив­шия фи­нан­сов ми­нис­тър Пе­тър Чо­ба­нов нап­ри­мер, кой­то сме­ни ро­за­та на БСП с фе­са на ДПС, за да про­дъл­жи по­ли­ти­чес­ка­та си ка­ри­е­ра.

Без съм­не­ние оба­че Дви­же­ни­е­то не мо­же да прик­рие фак­та, че все­ки път, ко­га­то учас­т­ва във власт­та, ус­пя­ва да я кон­су­ми­ра в го­ле­ми до­зи, но не но­си по­ли­ти­чес­ка от­го­вор­ност и из­г­леж­да по-ско­ро ка­то кор­по­ра­ция, чий­то фи­нан­сов ба­ланс ви­на­ги из­ли­за на плюс. То­ва не са­мо се за­бе­ляз­ва от об­щес­т­во­то, но се пре­вър­на в ре­а­лен драз­ни­тел. А ко­а­ли­ци­он­ни­те пар­т­ньо­ри на ДПС го из­пит­ват на гър­ба си, на­пус­кай­ки съ­ю­за с не­го бол­на­ви и хи­ла­ви ка­то БСП, а ня­кои до­ри за­ги­на­ли, как­то ста­на с НДСВ.

Ето за­що е раз­би­ра­е­ма но­ва­та фор­му­ла: ко­га­то (уж) си не­же­лан в из­пъл­ни­тел­на­та власт, да да­деш не сто, а трис­та дни кре­дит на до­ве­рие към бъ­де­щия ка­би­нет. Но с на­миг­ва­не­то, че дър­жиш в се­бе си клю­ча за ет­ни­чес­ка­та то­ле­ран­т­ност, кой­то лес­но мо­же да се пол­з­ва ка­то ме­ха­ни­зъм за от­к­люч­ва­не на дру­ги про­це­си…