До момента наказани партии заради фалшивите подписи в документите им за регистрация и участие в евроизборите на практика няма. А по всичко изглежда, че няма и да има. Така че онзи лаф за каката, дето се ожени, си е напълно на мястото: партиите си вкараха евродепутатите, пък че имало някакви си злопутреби и престъпления – много важно.
За мащабната кражба на самоличност от граждани, които с изумление научаваха от интернет, че са подкрепили тази или онази партия, за първи път се заговори около изборите за Европейски парламент. И то благодарение на факта, че ЦИК направи възможно да се прави проверка директно в сайта на комисията – всеки можеше да влезе и да провери дали с неговото име и ЕГН не е "подкрепил" някоя от политическите сили, без дори да подозира за това. Така се разбра, че имената на хиляди хора най-безсрамно са били употребени – броят на подадените жалби в ЦИК и в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) надхвърли 1300. А колко години е вършено същото това престъпление и в какви мащаби – можем само да гадаем.
Върхът на нахалството бе, че дори омбудсманът Константин Пенчев е станал жертва на подобна кражба на самоличност. И след като гражданите бомбардираха институциите с камари оплаквания, вече нямаше как – ведомствата се раздвижиха. В прокуратурата бяха образувани повече от сто предварителни проверки, а КЗЛД започна масови проверки на партиите. Това беше през май. Пет месеца по-късно
резултатът от проверките е точно никакъв
Делата в прокуратурата са със сигурност повече от сто, защото ги препращат към нея от цялата страна – все пак тук са представени документите за регистрацията на партиите, обясняват от Софийската районна прокуратура. Производствата са образувани за документни престъпления – за създаване или използване на документи с невярно съдържание. След неколкомесечни проверки, по по-голямата част от жалбите вече са образувани досъдебни производства, които обаче все още се водят срещу неизвестен извършител. В масовия случай обаче тези дела вече са спрени, защото разследването им е стигнало до кривата круша. И чакат извършителят сам да се обади, защото практически начин да се стигне до него няма. Никой не може да каже кой точно се е подписвал вместо гражданите. А надали може да се вмени вина и на което и да е малорасло момченце от хилядите, които стояха на студа по спирки и площади и събираха подписи в подкрепа на политиците. Пред тях дори и Мерилин Монро да се появи и да подпише листчето, те няма как да проверят дали това наистина е тя, защото нямат право да изискват документи за самоличност. Така че е просто въпрос на време прокурорските преписки тихичко да бъдат прекратени поради изтекла давност.
След като гръмна грандиозният скандал, Комисията за защита на личните данни също започна проверки и през септември бойко отчетоха, че са проверили 59 политически партии, коалиции и инициативни комитети. Установеното: едва 13 политически субекта са спазвали изискванията за защитата на личните данни, останалите очевидно са допуснали някакви нарушения. На 24 политически субекта са издадени задължителни предписания с едномесечен срок за отстраняването на нарушенията, а други 34 партии са отнесли актове за установяване на административни нарушения, след което евентуално могат да им бъдат наложени и глоби.
Всъщност
установените от КЗЛД гафове
изобщо не са кражба на лични данни на гражданите. Става дума за съвсем различно нарушение – че партиите не са се регистрирали като администратори на лични данни. Комисията оповести и списъка с имената на нарушителите: ПП "Обединена социалдемокрация", Инициативен комитет за издигане на кандидатурата на Янаки Ганчев Ганчев като независим кандидат за член на Европейския парламент, ПП "Българска комунистическа партия", ПП "Българска левица", ПП "Християндемократическа партия на България", ПП "Либертас България", Инициативен комитет за издигане на кандидатурата на Евгения Златева Банева като независим кандидат за член на Европейския парламент, ПП "Синьо единство", ПП "Свобода", ПП "Националдемократична партия", ПП "Глас народен", ПП "Комунистическа партия на България", ПП "Българска демократична общност" и ПП "Български социалдемократи". Открити били и други, по-дребни нарушения на Закона за защита на личните данни, за които КЗЛД е издала задължителни предписания със срок за изпълнение. За тези нарушения партиите масово изпращат отговори с писмени доказателства, че са изпълнили указанията, и затова на този етап в КЗЛД приемат, че няма необходимост да извършват допълнителни проверки и да налагат санкции, тъй като повече от 90% от предписанията им са изпълнени.
С други думи, констатирани са 32 нарушения по два текста от закона – за липса на първоначална регистрация в Комисията или за липса на актуализация на съществуваща вече регистрация. За първото нарушение се предвижда наказание "имуществена санкция или глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., а за второто от 500 до 5000 лева. Няма как да не вметнем, че тези нарушения Комисията по личните данни и сама можеше да ги установи далеч преди хиляди българи да ревнат в един глас, че партиите им крадат имената – такива проверки са задължение на комисията, друг въпрос е защо не ги е правила овреме.
По същинския проблем – кражбата на лични данни
Комисията за защита на личните данни все още продължава да разглежда получените жалби. Това се прави в открити заседания, на които присъстват жалбоподателите и политическите партии. И едва след приключването на тези производства ще се преценят всички събрани доказателства, както и фактите, и обстоятелствата по преписките. Констатациите до момента: "От изслушаните досега политически субекти прави впечатление обяснението, че законът не им дава възможност да извършат проверка на личните данни на избирателите преди вписването им в списъка за подкрепа на регистрацията на партията, коалицията или инициативния комитет в изборите. Това обяснение от правна гледна точка не е правилно, тъй като Изборният кодекс е указал, че данните на избирателите се събират по реда на Закона за защита на личните данни и следователно следва да са добросъвестно обработени от администратора – задължението му е да се увери дали данните са коректно събрани. От практическа гледна точка обаче е трудно политическите субекти да осъществят това си задължение, тъй като избирателите в голямата си част не желаят да съдействат и да предоставят личните си документи – по-скоро са склонни да не се включат в подписката на партията, коалицията или инициативния комитет, които са по-настоятелни и желаят да изпълнят задълженията си по закон. От проверките се установи, че някои от политическите субекти приемат списъци с имена и ЕГН, събрани от техни симпатизанти или членове, без да могат да се уверят, че имената, ЕГН и подписът на лицата в този списък са положени от самите лица, а в отделни случаи и без да са наясно кой техен симпатизант или член е събрал тези подписи", обясняват от КЗЛД. Дали ще има наказания и за тези нарушения – тепърва ще видим, въпреки че и без това чакахме вече достатъчно, но у нас е така.
Добрата новина е, че на сегашните – предсрочните парламентарни избори, сигналите от граждани за кражба на лични данни са били едва 57 и са подадени срещу 14 партии и три коалиции. Очевидно е, че това намаление на кражбите не е резултат от добрата работа на ведомствата по откриването и наказването на извършителите на предишната гавра с българите, а по-скоро е плод на страх – че ще ги хванат. Което е едно добро начало. Явно това е пътят, по който гражданите ще могат да откажат политиците да се глумят с правата им, да контролират кой краде парите от обществените поръчки, да ги накарат да се съобразяват, като назначават метресите си или партийни некадърници на ключови постове във властта. Просто трябва да ги страхуваме, като не разбират с добро!
