БНБ брои дните до фалита на КТБ

БНБ

Резултатите, които БНБ изнесе от докладите на трите одиторски фирми – "Ърнст енд Янг", "Делойт одит" и "АФА", за състоянието на Корпоративна банка, буквално стопиха всички надежди за нейното оздравяване. Необходимите допълнителни провизии по проблемни кредити и по други активи, изчислени по нова, препоръчана от БНБ методика (от 20 август), са в размер на 4.222 млрд. лева. Така отрицателният капитал на банката ще се окаже толкова голям, че попълването му изглежда невъзможно, а и икономически неоправдано.

В съобщението си БНБ не сочи какъв ще е точно размерът на отрицателния капитал на Корпоративна банка, но определянето му зависи от много детайли.

Първо, не е ясно

каква точно ще е загубата

която ще осчетоводи Корпоративна банка към 31 октомври. Няма и намек с какви провизии и с каква част от собствения капитал ще бъде намалена тази загуба. Ще се признае ли при тези изчисления размерът на посочения в приложението към съобщението на БНБ подчинен срочен дълг от 205 млн. лева?

При нормални обстоятелства подчиненият срочен дълг е част от собствения капитал на банката, който се приспада от осчетоводената загуба при изчисляването на капиталовата дупка. Според някои експерти обаче, тъй като по нормативни изисквания подчиненият срочен дълг не може да надхвърля 50% от акционерния капитал плюс натрупаните печалби или загуби и други резерви, в случая с КТБ той едва ли ще се признае. Това обаче е чисто технически въпрос. Но с отчитане на подчинения срочен дълг

капиталовата дупка ще е около 3.8 млрд. лв.

а без него около 4 млрд. лева. И в двата случая такива обеми никой не може да запълни. Консорциумът, воден от австрийския фонд EPIC, е осигурил 2 млрд. лева. Ако се стигне до принципно политическо решение държавата да спаси банката, тя ще трябва да налее в капитала й минимум 4 млрд. лева. Малко вероятно е тези средства да бъдат възстановени при последващата продажба на КТБ. Това заключение се налага от само себе си, при положение че собственият капитал на най-големите и стабилни банки у нас не надхвърля 2.2 млрд. лева.

Има и

чисто нормативни пречки за спасяването на КТБ

Когато на 31 октомври огромната загуба на банката, натрупана след отчитане на допълнителните провизии от 4.222 млрд. лв., бъде осчетоводена и се види колко точно е капиталовата дупка, сега действащият Закон за кредитните институции (ЗКИ) задължава БНБ в рамките на пет работни дни да отнеме лиценза й и да поиска от съда обявяването й в несъстоятелност.

Целият механизъм на този процес е описан в чл.36, ал.2 от ЗКИ. Той предполага, докато изтекат въпросните пет дни, някой да попълни капиталовия недостиг. Но дори и държавата е безсилна да реагира толкова бързо. За икономическата целесъобразност въобще не говорим. Освен това ръководството на БНБ показа, че има крайно негативно отношение към всякакви други преговори извън тези за инвестиция от над 4 млрд. лв.  в КТБ. При сегашната ситуация

евентуалното спасяване на банката

минава поне през две задължителни промени в законите. Първата е изменение на Закона за кредитните институции, с което да бъде удължен срокът между установяването на отрицателния капитал и задължителното отнемане на лиценза на банката от пет дни на три или четири седмици. Това е необходимо, за да се даде време да се приеме и процедурно да бъде утвърдено решението за попълване на капиталовата дупка.

Втората промяна засяга Закона за БНБ. Многократно през изминалите три месеца политици, синдикални и работодателски организации, икономисти и финансови експерти призоваха за смяна на ръководството й. Ако това се случи и бъде избран нов управителен съвет на БНБ, който е по-благосклонен към запазването на банката, могат да бъдат извършени няколко операции по изкупуване на проблемни кредити по номинал с пари, осигурени от акционерите й.

Могат да се направят и операции по прихващания, които вече са заявени пред квесторите на банката, но са спрени заради забрана от БНБ. Всички тези сделки биха довели до намаляване на общото балансово число на КТБ. Освен това те ще заменят много рискови активи с безрискови.

На следващо място – заради погасяването на въпросните задължения ще бъдат намалени провизиите, които иначе трябва да бъдат заделени, и така капиталовата дупка ще се свие драстично. Това ще позволи ако не на акционерите, поне на държавата да приложи план за спасяването на КТБ, включващ попълването на капитала й и осигуряването на ликвидна подкрепа.

Всички тези правни и финансови действия трябва да бъдат извършени в рамките на две седмици от 24 октомври нататък, за да бъде преодолян ултимативният срок от пет дни, определен в ЗКИ. Това обаче едва ли ще е възможно, като се има предвид, че парламентът се свиква на първо заседание на 27 октомври. Защото промените в законите по правилник трябва да преминат на две четения в съответните постоянни парламентарни комисии. Но и тяхното съставяне и гласуване ще отнеме няколко работни дни.

Както се вижда, съобщението на БНБ прави трудноосъществими всякакви други действия освен обявяването на КТБ в несъстоятелност. За сметка на това оповестените в него допълнителни провизии от 4.222 млрд. лв. изключително удобно подкрепят както действията на прокуратурата, така и поведението на Централната банка от началото на юли до момента.

Редица въпроси поражда и съобщението на БНБ за резултатите от одиторските анализи на активите на КТБ, което бе оповестено на 22 октомври. Но на тях може да отговори само БНБ. За съжаление Централната банка се въздържа от този коректен начин за комуникация, а в. "БАНКЕРЪ" отправи писмено желание за интервю с неин компетентен по случая представител. Така или иначе въпросите около съдържанието на одиторските анализи и направените въз основа на тях заключения си остават.

Според финансиста Владимир Каролев по отношение на изнесената сума от 4.222 млрд. лв. не трябва да се използва нито думата „дупка", нито думата "липса". "Това число всъщност е счетоводна оценка на обезценката на активите на банката. Всъщност те са оценили кредитния портфейл на банката, портфейла от инвестиционни и държавни ценни книжа и сградите на банката.

Въпросът сега е какво ще стане с тази банка оттук нататък. По досегашния Закон за кредитните институции до 30 октомври квесторите трябва да отразят тази обезценка в официалните отчети на КТБ, което означава, че банката ще стане с отрицателен капитал. След това в петдневен срок БНБ трябва да вземе решение за отнемането на лиценза й, а

в 20-дневен срок след отнемането на лиценза

да започне изплащането на депозитите  до 100 хил. евро. Същевременно в края на прессъобщението на БНБ се казва, че в първия работен ден на парламента ще предостави на народните представители най-важната част от одиторските доклади и обосновка какво може да стане при промяна в закона", обясни Каролев.

Прави впечатление още нещо –

одиторските компании не поемат никакви ангажименти

по отношение на констатациите в изготвените от тях анализи. В представения от тях текст има следните уточнения: "Услугите (б. р. – визират се дейностите, които те са се договорили с БНБ да извършат) не представляват одит или преглед или друг ангажимент, извършен в съответствие с Международните счетоводни стандарти или Международните стандарти за ангажименти за извършване на преглед. Съответно ние не изразяваме мнение или каквато и да е друга форма на сигурност по счетоводни въпроси, финансови отчети или друга финансова информация или вътрешни контроли, като част от Услугите". И още: "Настоящият доклад не представлява правно мнение или съвет".

Резонният въпрос тогава е

Какво точно представлява тоя доклад?

И каква изобщо е неговата роля?

Следват още въпроси. Например БНБ твърди, че по заемите няма валидни обезпечения. В доклада на една от одиторските компании обаче пише: "Анализът и оценката, които извършихме, не включват правен анализ на валидността на вземанията и задълженията, на обезпеченията по отпуснати кредити…". На каква база тогава БНБ твърди, че по-голяма част от кредитите няма валидни обезпечения, след като анализ за това липсва? Отделно има ли анализ и по българското законодателство, и по Международните счетоводни стандарти кое обезпечение е валидно? Смята ли се за такова залогът на бъдещи вземания по сметките на кредитирани дружества или фирми, които са тяхна собственост? Признава ли за легитимно обезпечение залогът на акции на дружества или предоставено поръчителство по взет от друга компания заем? Ако БНБ не смята изброените обезпечения за легитимни и заради това обезценява част от дадените от Корпоративна банка заеми, на какво правно или регулаторно основание го прави? 

В приложението към съобщението на БНБ от 22 октомври има една интересна информация. Там пише: "Обслужването на преобладаващата част от тези кредити както по отношение на главницата, така и относно плащането на лихви е преустановено след поставянето на банката под специален надзор и към 30.09.2014 г. са налице значителни просрочия". Ако няма други условия, които не сме видели или разчели, това трябва да значи, че

до затварянето на банката е имало плащания

по тези кредити и според Международните счетоводни стандарти не се налага те да бъдат провизирани. Освен това анализ щеше да се прави за състоянието на активите на КТБ към 20 юни 2014-а, когато тя е била работещо предприятие, а не към 30 септември, когато правният и финансовият й статут е съвсем друг – на затворено предприятие. Месец след като КТБ бе поставена под специален надзор, в. "БАНКЕРЪ" напомни нещо, установено отдавна и в българската, и в чуждестранната практика: че когато една кредитна институция не може да извършва обичайните си операции, поради което парите на голяма част от длъжниците й са блокирани, тези длъжници постепенно спират обслужването на заемите си и по тях се появяват просрочия. А изречението от доклада, което цитирахме, може да се интерпретира и по следния начин: "Просрочията по тези кредити са се появили вследствие на режима на специален надзор, в който БНБ постави КТБ".

Централната банка упреква мениджърите на КТБ, че при кредитирането не са се придържали към най-добрите практики и са ползвали схеми за отпускането на заеми през нарочно създадени за целта фирми. Но тогава е логично да запитаме: защо БНБ не е приела регулации, които да забранят или поне да ограничат предоставянето на такова финансиране? Нали това е част от функциите й да осъществява благоразумен (пруденциален) надзор? Защо не е предпазила и Корпоративна банка, а и други кредитни институции и техните вложители от риска, който носят подобни финансови сделки?

Като цяло съобщението на БНБ от 22 октомври поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори. И най-важните от тях са свързани с ефективността на Централната банка като регулаторен орган. Казват ни, че надзорът е бил заблуден от мениджърите и акционерите на КТБ. Дали това е така и дали към това заключение няма още нещо? Какво би показал един сравнителен анализ на някои надзорни доклади и драфтове, посветени на Корпоративна банка?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст