Огромната каша, в която държавата ни се озова заради казуса с близо четиримесечния престой на Корпоративна банка в режим на специален надзор, придоби европейски измерения. В свое официално становище по случая Европейският банков орган (ЕБО) заявява, че БНБ е прескочила всички разумни срокове, в които според европейските директиви трябва да осигури на вложителите на КТБ и “ТБ Виктория” достъп до влоговете им. Препоръката е това да бъде направено до 21 октомври – срок, който, както се видя, и БНБ, и Фондът за гарантиране на влоговете (ФГВБ) у нас не спазиха. Да, и Фондът за гарантиране на влоговете, защото в препоръката на ЕБО от 17 октомври се казва, че ако БНБ не предприеме действия до 21 октомври, “на ФГВБ се препоръчва да отправи покана за предявяване на искания от вложители с гарантирани депозити и да провери и изплати тези искания в съответствие с член 10 от Директива 94/19/ЕО”. Е, не стана и нямаше как да стане поради две причини, които вече коментирахме многократно.
Първата е, че българските закони не дават възможност и право за такива действия нито на фонда, нито на БНБ. А едва ли у нас има висш държавен служител, който би тръгнал да харчи милиарди левове, без да е длъжен да го прави по закон. Защото предприеме ли подобно действие, независимо колко благородни са целите му, вероятността да бъде призован от прокуратурата, и то не като свидетел, е почти стопроцентна.
Втората пречка препоръката на ЕБО да бъде изпълнена е, че Фондът за гарантиране на влоговете не разполага с необходимите 3.7 млрд. лв., които са му нужни, за да изплати гарантираните влогове в КТБ. Както неведнъж в. “БАНКЕРЪ” е писал, той разполага с 2.1 млрд. лв. под формата на депозити и на държавни ценни книжа. А действащата в България нормативна база разпорежда, че за да започнат такива плащания, фондът трябва да прехвърли цялата сума на гарантирани влогове в банката, която е избрал да дава парите на депозантите в закъсалите банки.
Интересното е, че цялата тази преписка между ЕБО, от една страна, и БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете, от друга, се води вече близо два месеца. Още на 31 юли Европейският банков орган е отправил до нашите две институции предварително запитване защо не изпълняват разпоредбите на европейските директиви. На 19 август БНБ и фондът са отговорили, като явно са аргументирали позициите си както с разпоредбите в българските закони, така и (предполагаме) с още един важен аргумент – за дефиницията за “неналични депозити”. Но само можем да се досещаме, че за това става дума, тъй като нашите институции не прилагат практиката (защо ли?!) на европейските си партньори да дават публичност на съдържанието на кореспонденцията си по такива случаи.
Не може да се отрече обаче, че отговорът на второто писмо от ЕБО бе преразказан в специално и подробно прессъобщение. То бе публикувано на 22 октомври и от него става ясно, че БНБ спори с европейската институция, че поставянето на КТБ и “ТБ Виктория” под специален надзор не означава, че депозитите в тях са “неналични”. За българската страна този термин означава, че дадена банка – в случая КТБ, няма средства да ги плати и депозитите попадат в тази категория едва когато БНБ я обяви в несъстоятелност. За ЕБО депозитите са “неналични”, ако поради предприетите от надзорния орган мерки собствениците им нямат достъп до тях. И европейската институция настоява на тази своя позиция. В препоръката й от 17 октомври тя изрично пише: “ФГВБ е длъжен да изплаща надлежно проверени искания, които е получил след установяване на неналичност от страна на компетентните или съдебните органи. Макар че БНБ не е установила изрично такава неналичност, решението на БНБ да постави банките под специален надзор и да преустанови задълженията, предполага, че БНБ е установила, че депозитите са неналични.”
И още една констатация е направена в препоръката: “Фактът, че ФГВБ не разполага с достатъчно натрупани средства, за да изплати пълния размер на гарантираните суми, не освобождава БНБ от задължението да установи “неналичността на депозитите”.
В писмото на БНБ от 22 октомври обаче се казва, че дефиницията за неналичен депозит съгласно Директива 94/19/ЕО не би могла да се приложи директно, защото не е безусловна и достатъчно ясна и точна. “А тези условия, съгласно практиката на Съда на ЕС, обуславят възможността за директно прилагане”, твърди БНБ в отговора си. И подчертава, че съгласно действащото у нас законодателство засега единствената възможност централната ни банка да установи, че депозитите в кредитната институция са неналични, е да отнеме лиценза й. “Всички други действия в тази насока биха били нищожни.” В писмото си до ЕБО ръководството на БНБ уточнява, че същите аргументи са валидни по отношение на фонда, защото той можел да плаща гарантирани влогове само в кредитна институция, която е обявена в несъстоятелност. Все пак Централната банка признава, че в българските закони има несъответствия с разпоредбите на европейската директива, уреждаща плащането на гарантираните влогове. За тяхното отстраняване в процес на разработване е нов Закон за гарантиране на влоговете.
И какво излиза? Че единственият начин да изпълним, макар и със закъснение, препоръките на ЕБО е БНБ да фалира Корпоративна банка. А това, че от няколко години насам законодателството ни не съответства на европейското, и то в такава важна част като гарантирането на влоговете – за това никой не се е сетил. Трябваше да има форсмажорни обстоятелства и да ни направят остра забележка от ЕС, за да тръгнем да променяме нормативните документи. То и европейците са едни блюстители на закона – защо са ни оставили да прилагаме половинчато директивите, а сега, когато ножът е опрял до кокала, назидателно ни четат морал. От препоръките на ЕБО става ясно, че европейската институция на банковите надзори не приема никакви аргументи и извинения от БНБ и от Фонда за гарантиране на влоговете. За европейските надзорници няма реални причини вложителите на Корпоративна банка и на “ТБ Виктория” все още да не си получават парите до размера на представената от европейското законодателство и от нашата държава гаранция.
Вложителите в двете поставени под специален надзор банки обаче едва ли се интересуват от цялата тази преписка. Засега си остават до извора със студената вода – защото препоръките на ЕБО не задължават нашите институции и не водят до никакви правни последици за тях. Но пък, от друга страна, могат да бъдат много сериозен доказателствен материал в едно евентуално дело за щети, което собствениците на влогове биха могли да заведат срещу държавата и срещу БНБ в европейските съдилища.