Нашумелият напоследък Бат'Сали разбуни духовете. Най-малко в една трета от държавата. Ако бе влязъл в интригата само с българското си име – Александър Методиев, сигурно нямаше да впечатли чак толкова нито избирателите, нито медиите. И все пак е факт, че представителят на ДПС стана депутат нетолкова заради получените едва 864 гласа, а благодарение на математическите магии с бюлетините от чужбина.
В резултат на това дори се наложи лидерът на партията Лютви Местан да отиде в сряда (22 октомври) на крака при кметовете на Кюстендил и Дупница. Тогава стана ясно, че нито градоначалниците са доволни, че тяхната община ще остане с един местен народен представител по-малко, нито ДПС ще отзове Бат' Сали като депутат от региона.
След протестите срещу аномалиите в изборната система Местан призна, че има жесток порок в Изборния кодекс, а най-големият проблем бил в методиката за вторично преразпределение на гласовете от чужбина. Такива прецеденти обаче все пак се случиха и в други райони като Силистра например, където за БСП гласуваха над осем хиляди души, но партията не получи мандат, докато "Атака" класира свой представител с едва 1415 гласа. Така се случи и с други политически формации, но в Търговище, в Смолян, във Видин и т.н., в които някои кандидати станаха народни представители едва с по около хиляда гласа. Този казус обаче не е никаква изненада, а се повтаря по време на всички парламентарни избори досега. Да се чуди човек на какво се чуди Местан – един от политическите "готвачи" у нас от двайсет години – що не направи нещо, та да бъде премахната аномалията?!
Даже обратното – когато социалистката Мая Манолова ръководеше групата за изготвянето на Изборния кодекс, представителите на ДПС не повдигнаха темата, а бяха силно заинтересовани най-вече дали активната регистрация за гражданите ще отпадне, което им носи пряка полза.
Без съмнение подобно на Манолова, която често ходи на фризьор, и нейното творение ще претърпи частична или пълна промяна в 43-ото Народно събрание. Представителите на ГЕРБ и БСП вече декларираха, че ще го направят. Една от възможностите за решаване на проблема е да бъде въведен и 32-ри избирателен район – "Чужбина". Това със сигурност няма да стане толкова лесно при многото условности, с които е свързано. Примерно кой ще реши колко мандата ще бъдат отредени на този район в Народното събрание, ако изобщо той бъде създаден. Защото по закон могат да му бъдат "отпуснати" най-малко четири места. Това обаче поражда друг въпрос – справедливо ли ще е това, при положение че сега с четири мандата са региони като Разград и Перник, в които живеят съответно около 119 и 133 хил. души, а българските граждани, които ще гласуват зад граница, са значително повече.
Друга съществена промяна, която все още – или тепърва ще се обсъжда, е тази за задължителното гласуване. Тя явно също стои на дневен ред – представителят на ГЕРБ Цецка Цачева я спомена като вариант при преговорите с някои от политическите формации.
По всичко личи, че юридическите упражнения на депутатите върху кодекса са неизбежни. Хубаво би било обаче те да се правят под зоркия поглед на обществото. Защото партийните централи взеха на прицел най-голямото постижение на законодателството – преференцията, която доказа, че е демократичен инструмент в борбата срещу "спуснатите" кандидати в листите.
