Кметът на Монтана Златко Живков осъди Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), защото незаконно го уличила, че е бъркал в меда на властта. Решението на КПУКИ е от 2012 г., когато комисията бе управлявана от Филип Златанов – Тефтерчето.
Както е известно, той бе главният герой в интригата с прословутия бележник с имена, които трябваше "да се ударят" или "да се оправят" чрез комисията. Живков също бе ударен – през юли 2012 г. КПУКИ излезе със становище, че Живков е нарушил закона в качеството си на кмет на Монтана. Според комисията той оказал влияние върху свои подчинени – главен счетоводител, директор на дирекция и върху старши здравен инспектор, за да одобрят плащането по 38 фактури за закупуване на лекарства за детските градини и други за общински заведения, купени от аптеката на жена му и дъщеря му.
Живков обаче обжалва в съда. Междувременно цялата държава се затресе в скандала, гръмнал покрай прословутото тефтерче на Златанов. И в крайна сметка се оказа, че Живков наистина е неправомерно наказан – според съда така и не се намерили данни, които да докажат, че кметът е принуждавал когото и да било да пазарува от аптеките на семейството му. "Отговорните лица от детски градини и общини сами са избирали от коя аптека да закупят лекарства и са представяли фактурите за одобряване и изплащане от общината след закупуването на лекарствата, като липсват каквито и да е доказателства върху този им избор да е въздействано по някакъв начин", мотивира се съдът.
От решението обаче се вижда и друго: че комисията на Златанов е извършила "недопустимо разширително тълкуване на закона". Защото по нейната логика щом някой има за роднина кмет, той не може да развива собствен бизнес на територията на същата община и следва да я напусне. "По посочената логика още с избирането или назначаването му лицето, заемащо публична длъжност, което има някакви роднини, е в конфликт на интереси, а законодателят е бил далеч от подобна идея при приемане на закона", подчерта съдът.
Миналата седмица стана ясно, че комисията е платила солено за тази своя грешка. "Потърсих правата си и нанесените ми вреди бяха компенсирани от съда", пояснява самият кмет, без да назовава точната сума. Стана ясно само, че с парите е направил две дарения: първото – за инициатива на Ротари клуб за закупуване на ваксини срещу детски паралич, и второто – за местния баскетболен отбор.
Дотук добре – изглежда, че справедливостта е възтържествувала. Но това щеше да бъде така, ако парите за тези дарения бяха излезли от джобовете на тези, които са "поръчвали" да се удари Живков, или поне от касичката на изпълнителите – онези членове на комисията, които са гласували това незаконно решение. Само че обезщетението се плаща от държавния бюджет, т.е. от всички граждани на държавата.
Въпросът е доколко е оправдан този масраф. А и дали изобщо ни е нужна тази комисия, чиято издръжка струва камара пари, след като резултатът от дейността й е по-скоро никакъв – и това е най-милата и мека констатация за дейността й.
Само издръжката на комисията за конфликт на интереси тази година струва на бюджета 1.3 млн. лева. А колко още ще се изръси държавата за незаконно наказаните от нея жертви на тефтерчетата, открити в бюрото на Златанов, тепърва ще се пресмята.
Пита се какво получава държавата насреща? Справката в сайта на КПУКИ показва, че от началото на годината досега там са били разгледани общо 285 сигнала за конфликт на интереси. От тях с актове по същество са приключили 72, всички останали са прекратени. А от тези 72 акта едва 5 са установили някакъв конфликт на интереси – по правило на дребни риби от село или мижави шефове на общински фирмички. Няма депутат, министър, президент, върховен съдия или какъвто и да се сетите висш представител на властта, който да е допуснал конфликт на интереси. И това на фона на масовите шуробаджанашки назначения, откровената кражба на милиарди чрез нагласени обществени поръчки за свързани лица и фирми и несекващите скандали около връзките на политически лица с икономически и силови кръгове, което навсякъде по света се нарича просто мафия.
Всъщност далеч не само комисията е виновна за този отчайващ резултат в борбата с корупцията във властта. От другата страна стои законът, който е дотолкова калпаво написан, че на практика не работи. И това е разбираемо – все пак го пишат потенциалните клиенти на КПУКИ, които гледат да си пазят гърба. За капак се прибавя и съдебната практика, която също изобилства от скандални решения – достатъчно е да припомним дори факта, че съдът така и не откри нищо нередно в милионите, които получил Ахмед Доган за хидроинженерни си консултации. Така става напълно ясно защо у нас такова животно като конфликт на интереси просто няма.
