Най-силно впечатление ни направи заключението на БНБ, че “коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13 на сто”, а за една група от портфейла покритието е 2 процента. Към анализирания момент стойността на кредитите в този портфейл е 5.3 млрд. лева.
Практиката в България основно е да се отпускат кредити не въз основа на анализ за генериране на паричен поток от дейността, а като се търси ипотека или залог. Това е основният критерий за отпускане на кредити и обикновено обезпечението е от порядъка на 130-150 процента. Тук изведнъж стават 13 процента.
Стойността на кредитния портфейл в края на 2013 г. е около 4.8 млрд. лв., т. е. увеличението му е повече от 10 процента. Влиянието на отпуснатите кредити от началото на тази година обаче оказва малко влияние за промяна на това покритие от 13 процента. Възниква въпросът: дали при направения годишен одит на КТБ за 2013 г. тези обезпечения са осчетоводени на това ниво. При проверка на надзора на БНБ през 2013 г. нивата на обезпечение също ли са били около 13 процента? Банковият надзор гледа първични документи, т.е. гледа договорите, гледа обезпечението, и оттам нататък прави своите заключения. Тоест изготвя един анализ. Този анализ е направен преди седем-осем месеца (числата, в който се отличават десетки пъти от сегашните). Една от причините числата да се различават десетки пъти може да е сменената методика за обезценка на кредитните експозиции. Не знаем причината за тази смяна. Всяка методика се одобрява предварително от БНБ, което значи, че предишната е била одобрена.
Друго интересно разминаване на числа се явява при пресмятането на лошите кредити спрямо кредитния портфейл. Съгласно информацията от БНБ към трето тримесечие на 2014 г. процентът на лошите кредити е около 80. Към края на 2013 г. класифицираните, а не лошите кредити на КТБ са около 2% от брутния й кредитен портфейл. В този случай имаме разлика около четиридесет пъти. Определено тази разлика е много голяма за анализ, извършен от надзорен орган и от одиторски компании.
Буди учудване и твърдението: “Представените от ръководството на банката преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление “Банков надзор” на БНБ са били недостоверни и подвеждащи.” Веднага възниква въпросът: Как да се разбере дали и друга банка не предоставя недостоверна и подвеждаща информация? Трябва ли да се поставят всички банки под специален надзор, за да разберем достоверността на предоставените от тях финансови и надзорни отчети? Не е ли редно тази недостоверност да се установява при периодичните надзорни проверки?
Направените заключения показват слабости при надзора на банките, което руши авторитета на БНБ. БАКР присъди през септември 2014 г. държавен рейтинг на Република България, “BBB – “негативна перспектива. Влияние за тази негативна перспектива оказа и повишеният риск в банковата система. В случай, че КТБ бъде обявена в несъстоятелност, това ще има негативен ефект върху банковата система и върху икономиката на страната. БАКР счита, че не е изключено в такъв случай да възникне и ново напрежение. Поради това е необходимо с бързи темпове да се вземат решения и да направят стъпки за възстановяване на изгубеното доверие в БНБ.
БАКР, агенция за кредитен рейтинг