"Представяш ли си какво става, когато 65-годишни шофьори започнат да шетат из София като водачи на трамваи, маршрутки и рейсове? Ами по заводите – 65-годишни кранисти разнасят товари насам-натам? Какво ще стане с депутатите, когато 65-годишни бодигардове започнат да ги карат по родните им места (за "среща" с избирателите им)? Ами бабите секретарки, как ще им организират работния ден? Направо ужас!"
Трудно може да бъде дадена по-красноречива от тази форумна оценка за сценариите на пенсионната и осигурителната реформа, представени от социалния министър Йордан Христосков. Всъщност, това си е чист вид реформа по "Симеон Дянковски" – затягане на коланите в името на далечното светло бъдеще, което най-вероятно малцина от осигуряващите се сега ще доживеят. Увеличение на възраст и стаж за пенсиониране, повишение на вноските, въобще работа "доживот". Бихме го преглътнали, ако поне гарантирано ще се подобри стандартът на следващите поколения. Само че от последното вдигане на осигурителната тежест през 2011-а с 1.8% и постоянното "плавно" покачване на осигурителните прагове произлиза едно голямо нищо. Не само че дефицитът във фондовете на държавното обществено осигуряване не намаля, а и по изчисленията на самия Христосков догодина от бюджета ще излязат рекордните над 2 млрд. лв., с които да се покрива този недостиг.
Така че разрешението явно не е да натовариш като магарета хората, които работят и съвестно се осигуряват. Защото накрая те ще се "запънат на моста" и ще откажат да плащат. Вместо това е крайно време за реформаторски настроено правителство, което да отнеме привилегиите на богопомазаните "специални ведомства", чиито служители от скука събличат момичета по парковете или рекетират шофьори, вместо да залавят престъпници. Или пък да се удари с чук 30-процентната сива икономика, като се криминализира и преследва неплащането на осигуровки. Умишлено, изглежда, не се пресичат и измамите с инвалидните пенсии, след като е публична тайна, че има ТЕЛК комисии, чиито членове си осигуряват доста приличен лайфстайл от рушвети за фалшиви експертизи. Ако и тези мерки не помогнат, значи солидарната осигурителна система не е за нас и трябва да я сменяме с капиталова. Всеки ще си внася парички по лична сметка и ще знае, че може да си ги ползва на стари години. Ако не – ще ги получи семейството му. Това е справедливо, а досегашните напъни за реформи в осигурителната система са чиста проба демагогия.
Консултативният съвет за оптимизация на осигурителната система и вицепремиерът Христосков предлагат няколко опции за маневри с осигурителните вноски. Например максималният осигурителен доход да бъде равен на 8-10 минимални работни заплати. Въпросът е кой изобщо има интерес да се поддържа изкуственото творение "максимални осигуровки"? Друго неясно е защо само най-ниските осигуровки на земеделците трябва да се изравняват с тези на самоосигуряващите се – тоест, да скочат рязко от 240 на 420 лева? За един преследван финансов ефект от 8.4 млн. лв. осигурителни приходи можем да загубим повече, ако работниците със сърпове и мотики в ръце преминат към сивата гама. Що се касае до държавните служители и колегите им от специалните ведомства, разписанието е още по-странно – да им въведат лични осигурителни вноски и да ги компенсират с… увеличение на работните заплати. Христосков очаква като ефект да се възстанови доверието в общественото осигуряване, но ще има да чака. Никъде в разчетите му не пише, че осигуряващите се в трите категории труд ще получават по-високи заплати, ако вноските за пенсия скочат с процент или два. Един вид привилегиите ще се изземат от единия джоб на униформата и ще се пъхнат в другия, а останалите да си траят. Увеличението с по един процент на вноските за фондовете "Пенсии" и "Безработица" не разрешава въпроса. На теория то ще донесе още 429 млн. лв. приходи, но пак ще е необходима допълнителна субсидия от над 1.66 млрд. лева.
Конкретно при предложените промени в пенсионната възраст и стаж ключовите думи са "увеличение" и "изравняване до 65 години". Дали това ще се направи сега, или през 2036-а ефектът ще е никакъв и работещите няма да се увеличат за сметка на пенсионерите, освен ако не постигнем невиждан икономически растеж. При сегашното състояние на бизнеса обаче е много по-вероятно да изскочат дефектите – още повече инвалидни пенсии, безработица в предпенсионна възраст, гонеща стоте процента, или пък тотална липса на работни места за младите. Така че вместо да ни залъгват с механизми за изчисляване на продължителността на живота, по-добре да обвържат възрастта и стажа на пенсиониране с реални икономически показатели. И тъжно, и смешно е как за специалните ведомства отново се правят компромиси и увъртания – предлага се въвеждането на диференцирана спрямо длъжността и степента на тежест и сложност на труда възраст за пенсиониране, сякаш един управител на фирма има право да се пенсионира по-рано от секретарката си.
Наболелият въпрос кой ще изплаща пенсиите на категорийните работници е разрешен гъвкаво и е добре обоснован финансово. При първия сценарий на миньорите и "тежките" професии се изчислява и плаща от НОИ, а натрупаните средства в частните партиди се прехвърлят. Това ще доведе до допълнителни разходи за ДОО в периода 2015-2017-а от около 126 млн. лева. Междинният вариант е професионалните фондове да плащат ранни пенсии само на тези, които са внасяли в тях поне 10 години за първа или поне 15 години за втора категория. Този подход ще предизвика дефицит в държавното осигуряване от малко над 72 млн. лв. през следващите седем години, но поне капиталовите фондове ще заработят. Третият вариант е "руска рулетка" – хората да избират между срочна, но по-висока пенсия от професионалните фондове, или ранна от НОИ.
Въвеждането на наказателна отговорност за работодатели, неплащащи осигуровки, и солена глоба (до 20 000 лв.) за длъжностните лица, които прикриват подобни схеми, ще има положителен ефект. През 2000 г. по този начин държавата рязко подобри приходите си от осигурителни вноски, а просрочени задължения от 120 млн. лв. бяха събрани за дни. Въпросът е дали следващият кабинет ще има куража да приеме непопулярната мярка?
"Лично аз смятам, че всяко отлагане на промените все повече ни отдалечава от целта да имаме сигурни, адекватни и финансово устойчиви пенсии. Вече 10-12 години осигурителната система е поставена в "покрустовото ложе" на политиците. От една страна, се орязват приходите с намаляването на осигурителните вноски и с намаляването на санкциите за нарушителите. По изчисления на Националния осигурителен институт това е довело до 23 млрд. лв. по-малко постъпления. От друга страна, се увеличават всички разходи на осигурителната система, като се повишава броят на хората с право на ранно пенсиониране и се правят различни индексации. Тези неща трябва да бъдат синхронизирани и именно в тази посока са предложенията на консултативния съвет", обобщи вицепремиерът Йордан Христосков. Констатациите му са правилни, но предложенията му влизат в съвсем друг контекст.
