Обявената от БНБ необходимост от 4.222 млрд. лв. допълнителни провизии в частната финансова институция подейства като гръм от четиритонна бомба в банкерската и финансовата общност. Ако някой успя да изрази най-добре шока от това число, това е финансовият анализатор Светозар Гледачев. “Това число не може да бъде вярно! Или ако е вярна, то в БНБ не един, а цели отдели са за разстрел! Или най-малкото за затвор”, заяви Гледачев. И същевременно изрази всеобщото усещане на финансистите, че сервираната от Централната банка информация е некоректна.
“Целта на числото 4.2 милиарда е КТБ да фалира на всяка цена и никой да няма желание да я спаси”, заяви Гледачев.
Потресен от доклада е и Емил Хърсев. “Ако това е истинското състояние и числата са верни, то просто няма банка и няма какво да се спасява. Приемем ли тази оценка за вярна, банка вече не съществува. Остава да предадем на историята мощите й и да започнем да търсим какво е това безумно престъпление, което е довело 80% от субстанцията на една банка да изчезне. За мен не е ясно това одит ли е и на кои точно стандарти отговаря. Аз поне в съобщението не виждам доклад, а извадки, доклада все още го чакам. Твърдението, че има група кредити на обща стойност 3.5 млрд. лв., чието обезпечение е 3%, е нещо страшно. Това означава не изчезване, открадване, а просто анихилация, защото обезпечението започва обикновено на 100 процента!”, обясни Хърсев.
Що се отнася до твърденията на БНБ, че надзорът е бил заблуден, Хърсев каза: “Аз познавам колегите там, които са прекрасни специалисти. Работил съм с тях и ви уверявам, че те много трудно могат да бъдат заблудени. Шефът на банковия надзор г-н Гунев също го познавам от 20 години като изключително опитен, квалифициран, честен и съвестен човек. Животът му е минал в банковия надзор. Гарантирам ви, че тези хора не могат да бъдат заблудени”.
Бившият финансов министър Христина Вучева и омбудсманът Константин Пенчев пък посочиха друга липса на логика в действията на БНБ. Според Закона за банките БНБ има пет дни, след като се осчетоводят загубите, за да отнеме лиценза на КТБ. Това означава, че няма технологично време за спасяването й, още повече че е невероятно да се намери инвеститор, който да осигури такава фантастична подкрепа. Според Пенчев, ако се приеме, че одитният доклад за КТБ е достоверен, БНБ е длъжна веднага да отнеме лиценза й.
Вестник “БАНКЕРЪ” допуска обаче и друг възможен вариант – БНБ да внесе, както обяви, одитните доклади в парламента още в първия му работен ден в понеделник (27 октомври). А първата работа на депутатите да е приемането на закона “Пеевски-Цонев”, неколкократно анонсиран от лидера на ДПС Лютви Местан. Звучи почти невероятно той да бъде одобрен на две четения за броени дни, но не е невъзможно. Ако това се случи, ще означава, че развръзката е консултирана и договорена предварително – далеч преди да е ясно кой с кого ще се коалира и с чия патерица ще управлява.
Христина Вучева изрази недоверието си към данните на БНБ във връзка с въведената от нея в движение нова методика за оценка. “Говори се за дупка от 4.2 млрд. лева. Какво значи тази дупка – това е малко художествено определение. На 31 юли в съобщението на БНБ, с което се прие отчетът на квесторите, към тази дата се посочват загуби от 62 млн. лева. След това обаче от тях се е искало да се променят правилата и към днес излиза сумата от 4.2 млрд. лева”.
Омбудсманът беше по-директен: “Аз лично не вярвам на нищо, което се случва с КТБ. Като гражданин не вярвам, защото те толкова много ни лъгаха и толкова противоречиви информации получавахме през тези четири месеца. Та нали малко преди КТБ да бъде затворена и поставена под специален надзор на 20 юни тази година, БНБ й разреши да купи банка “Креди Агрикол – България” (сега банка “Виктория”). Тоест, следва да се предполага, че е направен някакъв много подробен одит на състоянието на КТБ. А малко след това тя беше вкарана в особен надзор. И първите доклади на квесторите бяха доста обнадеждаващи. Сега изведнъж след четири месеца мълчание от БНБ се оказа, че това не е банка, а е черна дупка. Толкова ли трудно се прави разлика между банка и черна дупка?”
Бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров е категоричен, че БНБ не е упражнила властта, която има, за да приложи оздравителни мерки в периода на особен надзор над КТБ. “Винаги съм бил на мнение, че тази банка трябва да се спасява. В момента обаче ми се струва, че марката, брандът КТБ е увредена непоправимо. Едва ли тази банка може да бъде спасена, ако в нея се налеят каквито и да е средства, защото това няма да успокои вложителите. Решението тежи върху плещите на УС на БНБ.
На основата на одиторския доклад квесторите трябва да изчислят капиталовата адекватност и тогава при отрицателна капиталова адекватност УС на БНБ трябва незабавно да подложи банката на ликвидация. Възможно е обаче лошите активи да се поемат от друга банка. Части от бизнеса може да бъдат погълнати от други банки и средствата от поглъщането да отидат за обезпечение. Но това е абсурден доклад, считам, че е многократно преувеличен. Няма такова нещо като необезпечени кредити в такива размери. Смятам, че докладът целенасочено е лош, но чак пък толкова?!”, заяви Валери Димитров.
Шефове на банки също са поразени от числата. “Шокирана съм, че подобни неща са се случили в нашата банкова система. Ще има покачване на лихвите, а парите във Фонда за гарантиране на влогове са недостатъчни да покрият дупката в трезора. Разликата ще се търси отново от банковия сектор чрез емисионен заем. Малка е вероятността кредитите от КТБ да бъдат погасени”, коментира главният изпълнителен директор на “Банка ДСК” Виолина Маринова.
Изпълнителният директор на “Уникредит Булбанк” Левон Хампарцумян пък заяви, че ако числата са верни, е безсмислено да се пълни “каца без дъно”. “КТБ технически не е фалирала, но най-вероятната хипотеза е отнемане на лиценза и несъстоятелност.” За разлика от Виолина Маринова, Хампарцумян предложи държавата да помогне на банките за изплащане на гарантираните от закона депозити с изтегляне на нов дълг в рамките на 1.5 млрд. лева. Когато средствата станат разполагаеми, дребните вложители в КТБ ще имат достъп до тях не само в клоновете на трезора, но и в офисите на два-три от по-големите финансови институции. Според Хампарцумян фирмите и физическите лица с реална дейност ще платят кредитите си, но част от тях може да бъдат отписани, когато станат ясни отношенията им с трезора.
Шефът на “Булбанк” постави въпроса за съотношението на отговорностите. “Първо, някой дава необезпечени кредити. Второ, някой го проверява ежегодно и му подписва отчетите. Трето, първият и вторият подават информация до БНБ. Четвърто, БНБ работи с подадената информация. Но самата тя трябва да извършва насрещни проверки. Степенувайте вините”, посъветва Хампарцумян. В същото време той смята, че правителството не трябва да се меси в този казус, който е от компетенциите на БНБ. Според него там работят “хора изключително професионални, икоито разбират какво правят”. Евентуално поставяне в несъстоятелност на КТБ нямало да окаже негативно влияние върху цялата банкова система, която вече няколко месеца след началото на казуса показва, че устоява. Парадоксът бил в това, че големите кредити са отпуснати на тесен кръг фирми, което ще ограничи влиянието на фалита й върху цялата система. Шефът на “Булбанк” не смята обаче, че евентуално затваряне на КТБ ще окаже негативно влияние върху размера на лихвите.