Футболните стадиони у нас са в трагично състояние, но за сметка на това нови спортни зали никнат почти на всяка крачка. Над 60 млн. лв. ще бъдат налети под тепетата в името на инициативата “Пловдив – европейски град на спорта”. Там по план трябва да се появи многофункционално спортно съоръжение с единствения в Югоизточна Европа покрит колодрум, както и модерен гребен канал със зона за развлечения. Около 8 млн. лв. са необходими за окончателното довършване и въвеждането в експлоатация на “Арена Русе”, която ще разполага с голяма зала с 5600 места, две тренировъчни площадки, фитнес, пресцентър, офиси, съблекални, гримьорни, ресторант, бар и необходимите обслужващи площи. Над 3 млн. лв. инвестираха в новооткритата градска зала на Нова Загора, като за целта бе преустроено местното кино “Младост”. Неотдавна бе открита и “Арена Ботевград”, която е с капацитет за 4500 души, и в нея ще се практикуват девет вида спорт. От една страна, това е чудесно за развитието на спорта по региони. Но големият въпрос е как обектите ще се самоиздържат и дали могат да печелят, ако приемат само състезания, които се броят на пръстите на едната ръка? Именно в планирането и управлението на спортния бизнес България изостава на светлинни години от Западна Европа.
У нас по правило се финансират “на парче” с бюджетни средства едни недомислени начинания. Половината пари изчезват “по трасето”, а
накрая държавата хвърля залата на общината
да я довършва и издържа със собствени пари. Добър пример за криво направени сметки са споменатите обекти в Пловдив. Проектите за спортната зала и колодрума започнаха като частен, но се наложи първо държавата, а след това общината да ги довършват. Инвестицията в залата досега е около 38 млн. лв., като се очаква крайната й цена да достигне 48 млн. лева.
“Между 300 и 500 хил. лв. ще струва годишната поддръжка, но това е малка сума, за да ни притеснява. Познаваме другите зали в региона. Целта ни беше да сме конкурентоспособни и знаехме, че трябва да направим нещо различно. Предимството ни е закритият колодрум, който ще ни осигури поне по едно събитие годишно”, казва кметът на Пловдив Иван Тотев. Това обаче е оптимистичният сценарий. Типично по български се оказа, че държавната субсидия от 5.6 млн. лв., отпусната за “Колодрума” от служебното правителство, е предварително изхарчена. Изпълнителят “ГБС – Пловдив” още преди година е фактурирал извършени строително-монтажни работи за 5.2 млн. лева. Документите са били заверени и изпратени от общината в Министерството на финансите, но никакви пари не са били платени. Докато не стана ясно, че такива средства вече не са налични. Договорът с “ГБС” е 28.8 млн. лв. с ДДС, от които фирмата е получила 17 милиона. От кметството в Пловдив се надяват, че следващият кабинет ще благоволи да финансира завършването на залата “до ключ”.
По план предстои и изграждането на втори гребен канал, като инвестицията е около 15 млн. лева. Според кмета Тотев базата ще влезе в топ 3 в света. Тя ще има развлекателна зона, парк, зоологическа градина, изкуствени езера, а проектът е “бизнес обоснован”. В следващите четири години Пловдив е домакин на шест световни и европейски първенства по гребане и кану-каяк, като едното от тях ще осигури 380 часа в ефира на “Евроспорт”. Само че какъв ще е приходът от тях, май никой не е изчислил. Местната община разпределя годишно 1 млн. лв. между 75 спортни клуба, които имат потенциал да привлекат мащабно спортно събитие и така да донесат свежи пари в града. Но според Тотев пловдивските отбори нямат никакви бизнес модели, а най-нищожни са приходите от футболните стадиони.
“Около 90% от частните зали са на печалба, а 90% от държавните са на загуба. Това показва, че съоръженията трябва да се управляват по-активно и професионално, не от министерство, държавно дружество или община”, твърди Борислав Велков, управител на “Арена Русе Мениджмънт”. Именно тази компания е консултант и управител на първата многофункционална частна зала у нас – “Арена Русе”, която ще бъде открита през февруари 2015-а. Мениджърите
са разработили 12-годишен
бизнес план
за самоиздръжка на обекта, в който са заложени спортни събития, концерти и други мероприятия. Те посочват, че спортните съоръжения у нас се проектират и изпълняват аматьорски. Подходящ пример е “Арена Армеец”, която заради стъкления си покрив и процеждащата се дневна светлина губи събития като представленията на “Цирк дьо Солей”, а и създава дискомфорт на спортистите. Важен е и социалният ефект от подобна инвестиция, което значи, че е необходимо да се създават работни места в различни индустрии.
Членът на юридическия комитет на ФИФА и бизнес консултант Густав Бинярд изтъква, че всичко опира до планирането. След световното по футбол през 2006-а от Германия тръгва новият бизнес модел за футболните стадиони, който отрича статуквото, че те не могат да печелят пари и да връщат инвестираното в тях. “Проблемът за един футболен стадион е, че там няма повече от 30 събития годишно. Какво става през останалите 335 дни? Модерният футболен стадион по германски образец дава максимална стойност за футболните фенове. Те са ангажирани не само с играта, но и 60 минути преди и един час след мача с различни забавления. През останалото време целта е обектът да служи за изложби, сватби, презентации и конференции.
Ложите могат
да се ползват
от фирми
за срещи с клиенти”, казва Бинярд. Експертът посочва, че съоръжението трябва да отговаря на потребностите на конкретния град, независимо дали е София, Будапеща или Франкфурт, в противен случай провалът е предизвестен. Такъв е примерът с новия стадион във Варшава за 55 хил. зрители, където има няколко събития годишно. В Будапеща пък предстои да бъде изграден един от най-модерните стадиони в Европа – “Ню Ференц Пушкаш”, който отсега има 150 мероприятия в календара си. А директорът в “Ърнст енд Янг България” Юлиян Михов изтъква, че стадионът на “Челси” в Лондон е едно от най-натоварените места за организиране на конференции, които носят сериозни приходи. Но за това е помислено, преди да е проектиран.