Спортните ни зали ще се учат да печелят

Фут­бол­ни­те ста­ди­о­ни у нас са в тра­гич­но със­то­я­ние, но за смет­ка на то­ва но­ви спор­т­ни за­ли ник­нат поч­ти на вся­ка крач­ка. Над 60 млн. лв. ще бъ­дат на­ле­ти под те­пе­та­та в име­то на ини­ци­а­ти­ва­та “Плов­див – ев­ро­пейс­ки град на спор­та”. Там по план тряб­ва да се по­я­ви мно­го­фун­к­ци­о­нал­но спор­т­но съ­о­ръ­же­ние с един­с­т­ве­ния в Юго­из­точ­на Ев­ро­па пок­рит ко­лод­рум, как­то и мо­де­рен гре­бен ка­нал със зо­на за раз­в­ле­че­ния. Око­ло 8 млн. лв. са не­об­хо­ди­ми за окон­ча­тел­но­то до­вър­ш­ва­не и въ­веж­да­не­то в ек­с­п­ло­а­та­ция на “Аре­на Ру­се”, ко­я­то ще раз­по­ла­га с го­ля­ма за­ла с 5600 мес­та, две тре­ни­ро­въч­ни пло­щад­ки, фит­нес, прес­цен­тър, офи­си, съб­ле­кал­ни, гри­мьор­ни, рес­то­рант, бар и не­об­хо­ди­ми­те об­с­луж­ва­щи пло­щи. Над 3 млн. лв. ин­вес­ти­ра­ха в но­во­от­к­ри­та­та град­с­ка за­ла на Но­ва За­го­ра, ка­то за цел­та бе пре­ус­т­ро­е­но мес­т­но­то ки­но “Мла­дост”. Не­от­дав­на бе от­к­ри­та и “Аре­на Бо­тев­г­рад”, ко­я­то е с ка­па­ци­тет за 4500 ду­ши, и в нея ще се прак­ти­ку­ват де­вет ви­да спорт. От ед­на стра­на, то­ва е чу­дес­но за раз­ви­ти­е­то на спор­та по ре­ги­о­ни. Но го­ле­ми­ят въп­рос е как обек­ти­те ще се са­мо­из­дър­жат и да­ли мо­гат да пе­че­лят, ако при­е­мат са­мо със­те­за­ния, ко­и­то се бро­ят на пръс­ти­те на ед­на­та ръ­ка? Имен­но в пла­ни­ра­не­то и уп­рав­ле­ни­е­то на спор­т­ния биз­нес Бъл­га­рия изос­та­ва на свет­лин­ни го­ди­ни от За­пад­на Ев­ро­па.

У нас по пра­ви­ло се фи­нан­си­рат “на пар­че” с бю­джет­ни сред­с­т­ва ед­ни не­до­мис­ле­ни на­чи­на­ния. По­ло­ви­на­та па­ри из­чез­ват “по тра­се­то”, а

нак­рая дър­жа­ва­та хвър­ля за­ла­та на об­щи­на­та

да я до­вър­ш­ва и из­дър­жа със соб­с­т­ве­ни па­ри. До­бър при­мер за кри­во нап­ра­ве­ни смет­ки са спо­ме­на­ти­те обек­ти в Плов­див. Про­ек­ти­те за спор­т­на­та за­ла и ко­лод­ру­ма за­поч­на­ха ка­то час­тен, но се на­ло­жи пър­во дър­жа­ва­та, а след то­ва об­щи­на­та да ги до­вър­ш­ват. Ин­вес­ти­ци­я­та в за­ла­та до­се­га е око­ло 38 млн. лв., ка­то се очак­ва край­на­та й це­на да дос­тиг­не 48 млн. ле­ва.

“Меж­ду 300 и 500 хил. лв. ще стру­ва го­диш­на­та под­дръж­ка, но то­ва е мал­ка су­ма, за да ни при­тес­ня­ва. Поз­на­ва­ме дру­ги­те за­ли в ре­ги­о­на. Цел­та ни бе­ше да сме кон­ку­рен­тос­по­соб­ни и зна­ех­ме, че тряб­ва да нап­ра­вим не­що раз­лич­но. Пре­дим­с­т­во­то ни е зак­ри­ти­ят ко­лод­рум, кой­то ще ни оси­гу­ри по­не по ед­но съ­би­тие го­диш­но”, каз­ва кме­тът на Плов­див Иван То­тев. То­ва оба­че е оп­ти­мис­тич­ни­ят сце­на­рий. Ти­пич­но по бъл­гар­с­ки се ока­за, че дър­жав­на­та суб­си­дия от 5.6 млн. лв., от­пус­на­та за “Ко­лод­ру­ма” от слу­жеб­но­то пра­ви­тел­с­т­во, е пред­ва­ри­тел­но из­хар­че­на. Из­пъл­ни­те­лят “ГБС – Плов­див” още пре­ди го­ди­на е фак­ту­ри­рал из­вър­ше­ни стро­и­тел­но-мон­таж­ни ра­бо­ти за 5.2 млн. ле­ва. До­ку­мен­ти­те са би­ли за­ве­ре­ни и из­п­ра­те­ни от об­щи­на­та в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, но ни­как­ви па­ри не са би­ли пла­те­ни. До­ка­то не ста­на яс­но, че та­ки­ва сред­с­т­ва ве­че не са на­лич­ни. До­го­во­рът с “ГБС” е  28.8 млн. лв. с ДДС, от ко­и­то фир­ма­та е по­лу­чи­ла 17 ми­ли­о­на. От кмет­с­т­во­то в Плов­див се на­дя­ват, че след­ва­щи­ят ка­би­нет ще бла­го­во­ли да фи­нан­си­ра за­вър­ш­ва­не­то на за­ла­та “до ключ”.

По план пред­с­тои и из­г­раж­да­не­то на вто­ри гре­бен ка­нал, ка­то ин­вес­ти­ци­я­та е око­ло 15 млн. ле­ва. Спо­ред кме­та То­тев ба­за­та ще вле­зе в топ 3 в све­та. Тя ще има раз­в­ле­ка­тел­на зо­на, парк, зо­о­ло­ги­чес­ка гра­ди­на, из­кус­т­ве­ни езе­ра, а про­ек­тът е “биз­нес обос­но­ван”. В след­ва­щи­те че­ти­ри го­ди­ни Плов­див е до­ма­кин на шест све­тов­ни и ев­ро­пейс­ки пър­вен­с­т­ва по гре­ба­не и ка­ну-ка­як, ка­то ед­но­то от тях ще оси­гу­ри 380 ча­са в ефи­ра на “Ев­рос­порт”. Са­мо че ка­къв ще е при­хо­дът от тях, май ни­кой не е из­чис­лил. Мес­т­на­та об­щи­на раз­п­ре­де­ля го­диш­но 1 млн. лв. меж­ду 75 спор­т­ни клу­ба, ко­и­то имат по­тен­ци­ал да прив­ле­кат ма­щаб­но спор­т­но съ­би­тие и та­ка да до­не­сат све­жи па­ри в гра­да. Но спо­ред То­тев плов­див­с­ки­те от­бо­ри ня­мат ни­как­ви биз­нес мо­де­ли, а най-ни­щож­ни са при­хо­ди­те от фут­бол­ни­те ста­ди­о­ни.

“Око­ло 90% от час­т­ни­те за­ли са на пе­чал­ба, а 90% от дър­жав­ни­те са на за­гу­ба. То­ва по­каз­ва, че съ­о­ръ­же­ни­я­та тряб­ва да се уп­рав­ля­ват по-ак­тив­но и про­фе­си­о­нал­но, не от ми­нис­тер­с­т­во, дър­жав­но дру­жес­т­во или об­щи­на”, твър­ди Бо­рис­лав Вел­ков, уп­ра­ви­тел на “Аре­на Ру­се Ме­ни­дж­мънт”. Имен­но та­зи ком­па­ния е кон­сул­тант и уп­ра­ви­тел на  пър­ва­та мно­го­фун­к­ци­о­нал­на час­т­на за­ла у нас – “Аре­на Ру­се”, ко­я­то ще бъ­де от­к­ри­та през фев­ру­а­ри 2015-а. Ме­ни­джъ­ри­те

са раз­ра­бо­ти­ли 12-го­ди­шен
биз­нес план

за са­мо­из­д­ръж­ка на обек­та, в кой­то са за­ло­же­ни спор­т­ни съ­би­тия, кон­цер­ти и дру­ги ме­роп­ри­я­тия. Те по­соч­ват, че спор­т­ни­те съ­о­ръ­же­ния у нас се про­ек­ти­рат и из­пъл­ня­ват ама­тьор­с­ки. Под­хо­дящ при­мер е “Аре­на Ар­ме­ец”, ко­я­то за­ра­ди стък­ле­ния си пок­рив и про­цеж­да­ща­та се днев­на свет­ли­на гу­би съ­би­тия ка­то пред­с­тав­ле­ни­я­та на “Цирк дьо Со­лей”, а и съз­да­ва дис­ком­форт на спор­тис­ти­те. Ва­жен е и со­ци­ал­ни­ят ефект от по­доб­на ин­вес­ти­ция, ко­е­то зна­чи, че е не­об­хо­ди­мо да се съз­да­ват ра­бот­ни мес­та в раз­лич­ни ин­дус­т­рии.

Чле­нът на юри­ди­чес­кия ко­ми­тет на ФИ­ФА и биз­нес кон­сул­тант Гус­тав Би­нярд из­тък­ва, че всич­ко опи­ра до пла­ни­ра­не­то. След све­тов­но­то по фут­бол през 2006-а от Гер­ма­ния тръг­ва но­ви­ят биз­нес мо­дел за фут­бол­ни­те ста­ди­о­ни, кой­то от­ри­ча ста­тук­во­то, че те не мо­гат да пе­че­лят па­ри и да връ­щат ин­вес­ти­ра­но­то в тях. “Проб­ле­мът за един фут­бо­лен ста­ди­он е, че там ня­ма по­ве­че от 30 съ­би­тия го­диш­но. Как­во ста­ва през ос­та­на­ли­те 335 дни? Мо­дер­ни­ят фут­бо­лен ста­ди­он по гер­ман­с­ки об­ра­зец да­ва мак­си­мал­на стой­ност за фут­бол­ни­те фе­но­ве. Те са ан­га­жи­ра­ни не са­мо с иг­ра­та, но и 60 ми­ну­ти пре­ди и един час след ма­ча с раз­лич­ни за­бав­ле­ния. През ос­та­на­ло­то вре­ме цел­та е обек­тът да слу­жи за из­лож­би, сват­би, пре­зен­та­ции и кон­фе­рен­ции.

Ло­жи­те мо­гат
да се пол­з­ват
от фир­ми

за сре­щи с кли­ен­ти”, каз­ва Би­нярд. Ек­с­пер­тът по­соч­ва, че съ­о­ръ­же­ни­е­то тряб­ва да от­го­ва­ря на пот­реб­нос­ти­те на кон­к­рет­ния град, не­за­ви­си­мо да­ли е Со­фия, Бу­да­пе­ща или Фран­к­фурт, в про­ти­вен слу­чай про­ва­лът е пре­диз­вес­тен. Та­къв е при­ме­рът с но­вия ста­ди­он във Вар­ша­ва за 55 хил. зри­те­ли, къ­де­то има ня­кол­ко съ­би­тия го­диш­но. В Бу­да­пе­ща пък пред­с­тои да бъ­де из­г­ра­ден един от най-мо­дер­ни­те ста­ди­о­ни в Ев­ро­па – “Ню Фе­ренц Пуш­каш”, кой­то от­се­га има 150 ме­роп­ри­я­тия в ка­лен­да­ра си. А ди­рек­то­рът в “Ър­нст енд Янг Бъл­га­рия” Юли­ян Ми­хов из­тък­ва, че ста­ди­о­нът на “Чел­си” в Лон­дон е ед­но от най-на­то­ва­ре­ни­те мес­та за ор­га­ни­зи­ра­не на кон­фе­рен­ции, ко­и­то но­сят се­ри­оз­ни при­хо­ди. Но за то­ва е по­мис­ле­но, пре­ди да е про­ек­ти­ран.