От няколко седмици светът следи с тревога срива на цените на суровия петрол, които през миналата седмица пропаднаха под психологическата бариера от 80 щ. долара за барел – равнище, определяно от мнозинството анализатори като вододел между печелившия и губещия добив на черно злато. Тривиалното обяснение на случващото се е, че търсенето е по-ниско от предлагането, защото световният икономически растеж се забавя, а държавите, които помпат нефт, работят на максимума на капацитетите си. Например САЩ добиват най-големи количества суров петрол за последните почти три десетилетия, производството на Русия доближава постсъветския рекорд, а страните членки на ОПЕК, по-специално Саудитска Арабия, Оман и Дубай, разширяват ценовите отстъпки на горивото за Азия, за да спечелят по-големи пазарни дялове там. Иран пък подозира, че тези действия са насочени срещу него, за да не може да пласира добития на по-високи цени нефт. Според теорията на световната конспирация Щатите и Канада и в по-малка степен Европейският съюз се опитват чрез този ценови натиск да притиснат Русия в ъгъла, след като наложените санкции срещу Москва заради намесата й в украинските вълнения дават съмнителни резултати.
Тези събития тревожат по-бедните икономики от ОПЕК. Ангола, Либия и Венецуела призоваха организацията да вземе незабавни мерки за овладяване на ценовия срив. А президентът на латиноамериканските страни членки в ОПЕК Николас Мадуро поиска в телевизионно обръщение на 17 октомври (ден след като северноамериканският сорт West Texas Intermediate падна до 79.78 щ. долара за барел) извънредно събиране на блока. Според Самир Камал – представител на Либия в ОПЕК, на световните пазари има свръхпредлагане от около 1 млн. барела на ден и е необходимо да се намали колективното производство с поне 500 хил. барела.
Дали заради надигналите се вълнения или по друга причина, плъзна мълвата, че Саудитска Арабия (най-големият производител на черно злато в света) е редуцирала нефтените си доставки за пазара през септември до 9.36 млн. барела на ден – с 328 хил. барела по-малко, отколкото през август. Според някои източници обаче в тези числа не са включени количествата гориво, насочени към хранилищата, защото септемврийското производство на кралството е било със 100 хил. барела на ден по-високо, отколкото през август. Анализатори на “БНП Париба” побързаха да обяснят аномалията с най-високото за последните 12 години вътрешно търсене в Саудитска Арабия през август, което Рияд трябвало да задоволи. С други думи, това не е знак, че страната предприема мерки за овладяване на цените. Независимо от всичко новината развълнува пазарите и качи на 23 октомври в Лондон котировките на сорт “Брент” с доставка през декември с 1.94 щ. долара – до 86.65 долара за барел, които ден по-късно леко омекнаха до 86 долара. Американският West Texas Intermediate с доставка през декември пък добави 1.38 щ. долара към цената си и на 23 октомври в Ню Йорк се котираше по 81.90 щ. долара за барел, а ден по-късно – за 81.30 щ. долара.
Междувременно се разбра, че Пекин си е намерил суров петрол на изгодни цени на 14 хил. мили от границите си – от Колумбия. Китай е купил общо 7.8 млн. тона гориво от началото на януари до края на септември за средно 94.56 щ. долара за барел, докато доставките от Саудитска Арабия са били по 102.30 щ. долара.
По оценка на Международната енергийна агенция през тази година Азия ще има почти 80% дял от ръста на световното търсене на нефт, като една трета от него ще се падне на Китай.