Новата Европейска комисия е готова да поеме функциите си на 1 ноември за периода 2014-2019-а, след като на 22 октомври получи формалното одобрение на Европейския парламент, а впоследствие – и на Съвета на Европа.
Председателят Жан-Клод Юнкер ще се сблъска с някои познати и с някои нови предизвикателства след десетгодишното управление на предшественика си Жозе Мануел Барозу. Португалецът изкара първия си петгодишен мандат в приобщаване на държавите от бившия социалистически блок в Европа, получили одобрение да влязат в ЕС и в издигане на общността като лидер в борбата срещу световното затопляне на климата. Вторият му мандат премина в битки с кризата на държавния дълг в еврозоната, които принудиха Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър да поискат и да получат международна финансова подкрепа в размер на общо 496 млрд. евро и заплашиха целостта на блока на единната европейска валута.
Обединена Европа удържа на натиска на най-тежката криза от началото на интеграционните процеси на Стария континент през 50-те години на миналия век. Пазарите на държавен дълг в момента са доста по-спокойни в сравнение с пика на турбуленциите между 2010-а и 2013-а, а Ирландия, Португалия и Испания се изтеглиха от спасителните кредитни програми. Което съвсем не означава, че господин Юнкер ще битува спокойно начело на Еврокомисията. Защото еврорегионът “флиртува” с дефлацията, икономиката отчете стагнация през второто тримесечие, а Европейската централна банка прибягва към все по-нетрадиционни за Европа монетарни инструменти, за да стимулира растежа. Същевременно, по данни на европейската статистическа агенция Евростат, ЕС има ограничени възможности за бюджетни политики, които насърчават стопанствата. Правителственият дълг на страните от еврозоната е достигнал 90.9% от БВП през 2013-а срещу 89% година по-рано.
Гърция, която “натисна спусъка” на дълговата криза през 2009-а, също ще ангажира доста от времето на комисията на Юнкер, тъй като напира да прекрати спасителната си кредитна програма в края на 2014-а – повече от година преди графика, срещу което протестират и ЕЦБ и МВФ.
Юнкер, който предупреди, че екипът му е “последен шанс” за спечелване на доверието на европейските граждани, увери, че “иска Европа да получи оценка ААА за социалната си политика, както и ААА във финансов и икономически аспект”. И обеща да представи преди края на годината дългоочакваната инвестиционна програма за 300 млрд. евро, която трябва да стимулира растежа и заетостта.
Тежка задача има и шведката Сесилия Малстрьом – новият еврокомисар по търговските отношения, която трябва да продължи преговорите по планираното търговско споразумение между ЕС и САЩ – “Трансатлантическо търговско и инвестиционното партньорство” (ТТИП), както и да положи подпис под окончателния вариант на договорения от предшественика й Карел де Гух търговски пакт с Канада.
Битката със смъртоносния вирус “Ебола” се пада на новия комисар по международните хуманитарни въпроси и управление на кризите – Христос Стилианидис, който вече обеща да посети най-засегнатите от болестта африкански държави.
А проточилото се разследване за нарушаване на правилата на честната конкуренция на територията на ЕС от световния технологичен гигант “Гугъл” ще продължи датчанката Маргрете Вестагер, която поема функциите на испанеца Хоакин Алмуния като еврокомисар по конкуренцията.
Ръководителят на групата на либералите Ги Ферховстад посочи, че една от причините да подкрепи екипа на Юнкер е очакването му новата комисия да престане да бъде “секретариат към Съвета на Европа”, както е била при Барозу. А лидерът на европейските социалисти Мартин Шулц изтъкна, че при последните избори европейските ръководители са дръзнали да поискат “повече демокрация” на европейско равнище, а сега е време за “повече политики”.
В специално изявление базираната в Брюксел организация “Наблюдение върху корпоративна Европа” разкритикува вота на евродепутатите в подкрепа на новата ЕК, защото в нея има бивш директор на петролна компания, натоварен да отговаря за климатичните промени (испанецът Мигел Ариас Каньете); бивш лобист – еврокомисар за финансовите услуги (англичанинът Джонатан Хил); бивш вицепрезидент на индустриалната лобистка група Le Cercle de LНndustrie, който ще завежда икономическата политика на ЕС (французинът Пиер Московиси); бивш инвестиционен банкер от “Голдмън Сакс” за комисар по изследванията (Карлос Моедас) и бивш политик – вторият по ранг в правителството на чешки милиардер (Вера Юрова) – за отговорник за потребителите.
Юнкер съжалява за скромния брой дами в екипа му – девет от общо двайсет и осем. И се оплаква, че е най-големият губещ от тази структура на комисията, защото е делегирал по-голямата част от правата и задълженията си на своите заместници.
Германските защитници на околната среда не са доволни от новия еврокомисар за ресора – малтийския политик Кармену Вела, който разбирал от туризъм, но нямал опит в новата си област, нито ясна визия за разпределение на функциите с колегите му от комисията.
Засега “най-железен” изглежда германецът Гюнтер Йотингер, определен за отговорник на цифровата икономика и обществото. Той вече обяви плановете си да реформира в рамките на една година съществуващите закони за защита на авторските права и намекна, че вероятно ще добави “данък-Гугъл” на територията на ЕС, който вече се прилага в Германия. Въпросният норматив ще изисква от всички интернет търсачки да плащат такса за показване на копирани материали на сайтовете си. Следващата му стъпка пък щяла да бъде да дефинира какво точно е интелектуална собственост и какви права трябва да се гарантират на художници, учени и автори.