Близо 20% от растежа на общата производителност се дължат на иновациите, заяви заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Спасов по време на участието си в международната научна конференция „Индустрия и иновации – 2014“, на която в. "БАНКЕРЪ" е медиен партньор. Форумът се организира за пети път от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Целта на събитието е да се обсъдят политики и добри практики за развитие и подкрепа на иновативните дейности. Участниците от своя страна представят подходи и инструменти за подобряване на конкурентоспособността на българските фирми чрез управление на иновациите. В презентациите на международните лектори в панелите, основно се засягат инвестициите в комуникационните технологии и тяхната полза за бизнеса, управлението и обществото.
„Политиците трябва да слушат икономистите, когато правят политиките, за да се развиват иновациите“, категоричен е заместник-министър Спасов. В това число влизат и инвестициите в науката, които към момента клонят към нула. Въпреки тези резултати обаче, заместник-министърът добави, че на иновациите се дължат 5% от БВП и 25% от общите разходи за научно-изследователска и развойна дейност за частния сектор. По тази причина той подчерта, че от гледна точка на бизнеса и управлението е важно как да се използват съвременните информационни комуникационни технологии (ИКТ), за да се развиват новите бизнес модели.
Сред предимствата за инвестиции в комуникациите са по ниската цена на услугите, подобряването на държавното управление, развитието на науката и образованието. В тази насока в стратегията на страната ни е записано, че ще се работи в посока на това България да се превърне в държава икономика на знанието и развитието на информационното общество. „Това може да бъде постигнато само с общите усилия на държавата бизнеса и неправителствените организации, защото ако се разчита на само на държавата – няма да стане“, заключи заместник-министър Спасов.
Към настоящия момент в ИКТ сектора се намират девет хиляди предприятия и около 1% от заетите лица са част от него. В същото време над 50% от приходите в тази сфера се генерират от износ. По данни на министерството се наблюдава тенденция за намаляване на чуждите инвестиции в ИКТ сектора. Въпреки намалението, което основно се обяснява с икономическата криза, основните инвестиции са от телекомуникациите, защото при тях добавената стойност е много голяма.
По думите на Спасов, според поставените цели на Европейския съюз, напредъкът на България не е с добри показатели. По време на презентацията си обаче , той се спря на положителните аспекти. Така например Спасов подчерта високата степен на широколентовото покритие, като над 98% от мрежите в страната са със скорост над 2 mbps. В същото време обаче данните на министерството показват, че 41% от населението на страната не е използвало интернет.
Заместник-министър Спасов обясни и какви са приоритетните области на действие. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще инвестира в изграждане на инфраструктурата за широколентов достъп до интернет. Благодарение на тази структура ще могат да се създават иновативни предприятия и продукти.
Поставените цели за развитие на България в условията на растяща конкурентоспособна среда, бяха потвърдени и от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Антон Павлов. Той подчерта, че инвестициите трябва да се превърнат в двигател на икономиката ни, като политиката на правителството са насочени към стоки и услуги с висока добавена. Основната цел е износът на иновационни продукти и услуги да подпомогне подобряването на ситуацията във всички области, в които България е на едно от последните места в Европейския съюз. Павлов дори си позволи да се пошегува като добави: „Може би единственото място на което сме от първите, е в инвестициите на глава от населението в зелена енергия“. Той припомни, че през миналата година България е изпълнила поставеният план до 2020 година. Това обаче, не е съпроводено единствено и само с позитиви за страната ни, защото бързото изпълнение и липсата на държавна политика е регулация довежда страната до дисбаланс на енергийния микс и огромни загуби за Националната електрическа компания. Заместник-министърът с ресор Енергийни политики дори прогнозира, че загубите на НЕК до юни ще са 640 млн. лева.
