Правилата на Мери Кей Аш

• Най-важ­но­то за един ли­дер не е ра­зу­мът, а сър­це­то. Мо­же да оби­ча­те хо­ра­та, без да сте те­хен ли­дер, но не мо­же да сте ли­дер, без да оби­ча­те хо­ра­та.

• На пър­во мяс­то е Бог, пос­ле се­мейс­т­во­то, пос­ле ка­ри­е­ра­та.

• Ви­на­ги съм дейс­т­ва­ла ре­ши­тел­но и с доб­ра енер­гия, ко­е­то ме оп­ре­де­ля ка­то ра­бо­то­хо­лик.

• Има три на­чи­на да за­во­ю­ваш све­та – те­ле­фо­нът, те­лег­ра­фът и ис­то­ри­я­та на ед­на же­на.

• Же­ни­те мо­гат да на­у­чат мно­го от мъ­же­те в об­ласт­та на ме­ни­дж­мън­та, но ни­ко­га не мо­гат да ко­пи­рат из­ця­ло мъж­кия стил на уп­рав­ле­ние.

• Пос­тъп­вай с дру­ги­те та­ка, как­то ис­каш да пос­тъп­ват с теб… Ние в ком­па­ни­я­та  Mary Kay Inc. при­е­ма­ме то­ва мно­го се­ри­оз­но. Вся­ко ре­ше­ние на ръ­ко­вод­с­т­во­то се опи­ра на то­зи прин­цип.

• Да­вай по­ве­че, от­кол­ко­то мис­лиш, че ще по­лу­чиш в за­мя­на.

• Мно­го ме­ни­джъ­ри се опит­ват да заб­ра­вят проб­ле­ми­те, с ко­и­то са се сблъс­к­ва­ли, а аз се стре­мя да ги за­пом­ня.

• Не бих из­х­вър­ли­ла ра­бот­ник на ули­ца­та ка­то вче­ра­шен вес­т­ник.

• По-ско­ро бих сгре­ши­ла в пол­за на чо­ве­ка, от­кол­ко­то в пол­за на “су­ро­ви­те за­ко­ни на биз­не­са”.

• Ком­па­ни­я­та е тол­ко­ва доб­ра, кол­ко­то са доб­ри ра­бот­ни­ци­те й.

• Мис­ля, че хо­ра­та тряб­ва да бъ­дат хва­ле­ни ви­на­ги ко­га­то е въз­мож­но, то­ва е ка­то бла­гос­ло­вен дъжд за съх­не­що рас­те­ние.

• Слу­жи­те­ли­те със сред­ни спо­соб­нос­ти, ко­и­то с всич­ки си­ли се стре­мят да от­го­ва­рят на ва­ши­те очак­ва­ния за ви­со­ки ре­зул­та­ти, ще ра­бо­тят по-ефек­тив­но, от­кол­ко­то спо­соб­ни­те хо­ра с нис­ка са­мо­о­цен­ка.

• Обик­но­ве­но доб­ри­те ше­фо­ве слу­шат по­ве­че, от­кол­ко­то го­во­рят. Нес­лу­чай­но са ни да­де­ни две уши и ед­на ус­та.

• Убе­де­на съм, че ръ­ко­во­ди­тел, кой­то не се вслуш­ва в ду­ми­те на слу­жи­те­ли­те, де­мон­с­т­ри­ра неб­реж­ност.

• Имам пра­ви­ло ни­ко­га да не кри­ти­ку­вам хо­ра­та, без да ги пох­ва­ля.

• Доб­ри­ят на­чал­ник ни­ко­га не ома­ло­ва­жа­ва слу­жи­те­ли­те си. То­ва не е прос­то не­е­фек­тив­но, то­ва е дес­т­рук­тив­но.

• Ис­тин­с­ки­те ус­пе­хи пос­ти­гат оне­зи, ко­и­то до­веж­дат док­рай всич­ки на­бе­ля­за­ни за­да­чи – как­то го­ле­ми­те, та­ка и мал­ки­те.

• Ни­то един из­к­лю­чи­те­лен ре­зул­тат не е пос­тиг­нат без ен­ту­си­а­зъм.

• Вра­та­та на ка­би­не­та ми ви­на­ги е от­во­ре­на, мо­же да вле­зе все­ки, кой­то ис­ка да ме ви­ди.

• Мис­ля, че проб­ле­ми­те в се­мейс­т­во­то ви­на­ги са по-важ­ни от ка­ри­е­ра­та.

• Ос­нов­на­та при­чи­на да се за­ни­ма­вам с биз­нес е стре­ме­жът да оказ­вам ус­лу­ги на ос­та­на­ли­те. Все­ки нов биз­нес тряб­ва да е ос­но­ван на то­зи прин­цип.

• В не­ус­пе­ха ня­ма ни­що по­зор­но. Ис­тин­с­ки­ят не­у­дач­ник е то­зи, кой­то се от­чай­ва.

• Вяр­вам, че дос­той­ни­те хо­ра имат мно­го по­ве­че шан­со­ве да пре­ус­пе­ят в биз­не­са от прес­тъп­ни­ци­те и наг­ле­ци­те.

• Всич­ко в биз­не­са под­ле­жи на про­мя­на: хо­ра­та, сто­ки­те, сгра­ди­те, обо­руд­ва­не­то и всич­ко ос­та­на­ло, с из­к­лю­че­ние на прин­ци­пи­те.

• След ка­то сте по­ко­ри­ли вър­ха, тряб­ва да по­ло­жи­те мно­го по­ве­че уси­лия да ос­та­не­те на не­го.

• Пре­ди да ус­пе­ят, хо­ра­та се про­ва­лят.

• Ис­к­ре­но вяр­вам, че жи­во­тът се със­тои от се­рия опи­ти и про­ва­ли пре­ди пос­ти­га­не­то на по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти. Най-важ­но­то е да се опит­ва.

• Фак­тът, че ед­на ком­па­ния не мо­же да фор­ми­ра ме­ни­джър­с­ко зве­но от соб­с­т­ве­ни­те си сът­руд­ни­ци, за мен е приз­нак на сла­бост.

• Меж­ду меч­ти­те, ко­и­то ста­ват ре­ал­ност, и ма­зо­ли­те на ръ­це­те има пря­ка връз­ка.

• Мо­же да обе­ща­ва­те са­мо то­ва, ко­е­то на­ис­ти­на мо­же­те да нап­ра­ви­те.