Салсата – вълшебният танц на приятелството и любовта, е завладяла света днес и е едно от заниманията, които постоянно привличат все нови и нови почитатели. Салса (на испански salsa) е танц по двойки (двамата са хванати за ръце), който се изпълнява на салса музика. Понякога се танцува и самостоятелно. Напредналите танцьори винаги включват соло изпълнения (Shines), които са нещо като перчене и включват ефектни стъпки и фигури изтанцувани поотделно. Името на испански означава сос, или в този случай "вкус" или "стил". Озвачава сос – в истинския си смисъл, защото салсата е смесица от много стилове звуци и инструменти.
Според музиковедите и музикалните историци, името "салса" е прието сред танцьорите постепенно в продължение на няколко десетилетия. За първи път думата се чува по радиото в композицията на Игнасио Пиньейро (Ignacio Pineiro), посветена на стар негър, продаващ бутифара (вид наденица) на централната улица на Матансас (Куба). Песента е в стил сон и е озаглавена "Ечале салсита" (Echale salsita). Припевът гласи "Салсааааа! Ечале салсита, ечале салсита." (Salsaaaaa! echale salsita, echale salsita.) В началото на 50-те години на миналия век Ди Джей "Биготе" Ескалона (DJ "Bigote" Escalona) обявява танцувалните песни със заглавието "следващият ритъм съдържа салса".
Една от първите звезди е певицата Селия Круз (Celia Cruz). По-късно испаноезичното население на Ню Йорк я кръщава "Кралица на салсата". Певицата е родена като Урсула Илария Селия де ла Каридад Крус Алфонсо на 21 октомври 1925 г., а починала на 16 юли 2003-а. Кубино-американската салса певица е един от най-успешните салса изпълнители на 20 век. Тя прекарва по-голямата част от кариерата си, живеейки в Ню Джърси, и работейки в САЩ и няколко латиноамерикански държави.
Салса се танцува на музика с повтарящ се ритъм от осем удара, т.е. два такта по четири удара. Салса схемите обикновено имат по три стъпки на всеки четири удара, като един се пропуска. Пропуснатият удар често се маркира с потропване, ритване, свиване и т.н. Обикновено музиката включва сложни ударни ритми и е бърза, около 180 удара за минута.
Салса се танцува на ограничено пространство, т.е. за разлика от фокстрот или самба, в салса двойката не сменя много мястото си на дансинга, а заема само ограничена част от него. В някои случи танцьорите изпълняват самостоятелни стъпки.
https://www.youtube.com/watch?v=XGIWHAwuT5Y
Фокстрот е един от стандартните спортни танци. Началото му е преди няколко десетилетия, през 20-те години на 20 век. Танцът е от бавните бални танци и се счита за началото на друг бален танц – куикстеп. Не се танцува от най-ниския състезателен клас D.
Самбата (на португалски: samba) е музикален жанр, от който произлиза вид танц с африкански произход, изпълнен за пръв път в Бразилия и считан за една от основните бразилски културни манифестации. Сред характерните черти на самбата са акомпанимента на танца с кратки анонимни и мелодични фрази, основен мотив в стила самба ди рода, създаден в местността Реконкаво Баяно, в щата Баия и пренесен през втората половина на 19 век от африкански негри в Рио де Жанейро, тогавашната столица на Бразилската империя. Баянската самба ди рода, която през 2005 г. става част от световното наследство на ЮНЕСКО, е основа за кариокската самба. Самба музиката има характерен ритъм, създаван от барабани и мараки и обикновено има 50 – 52 такта в минута (размер 4/4).
Португалските колонизатори внасят през 17-18 век в Бразилия много роби от Ангола и Конго, които донасят и своите танци. Постепенно висшето общество възприема тези танци, като ги модифицира да бъдат танцувани в затворен обхват и се оформя танц, наричан Земба куека. По-късно се нарича с името Месемба – грациозен бразилски танц. Той се смесва и с други бразилски танци, пренася се в Европа през 1925 г., и се възприема името "самба".
