Зелените пари поскъпнаха мощно към основните си валутни конкуренти, след като на 29 октомври паричният комитет на Федералния резерв взе решение да прекрати програмата си за покупка на облигации, предназначена да стимулира местното стопанство. Чрез нея в банковия баланс бяха вкарани 1.66 трлн. щ. долара. Същевременно щатските централни банкери обещаха да държат основните си лихви, близки до нула за “значителен период от време”. В специално изявление за медиите след съвещанието американските парични стратези посочиха, че условията на пазара на труда продължават да се подобряват и отчетоха солиден ръст на заетостта и намаление на безработицата.
Американският долар продължи възхода си
след огласената ден по-късно първа оценка за щатския икономически растеж през третото тримесечие на 2014-а – за 3.5% годишен ръст на БВП след увеличението от 4.6% през предишните три месеца. Това са най-силните стойности за две поредни тримесечия.
Растящият добив на нефт в страната намалява вноса и подпомага ръста на местния промишлен сектор, което позволява на икономиката да преодолее забавения растеж. Същевременно повишението на заетостта и по-евтиният бензин дават увереност и средства за харчене на американските потребители, което предполага по-силен сезон за пазаруване по празниците и допълва обяснението защо Федералният резерв прекрати програмата си за покупка на ценни книжа. Индивидуалното потребление, което пълни 70% от БВП, е скочило с 1.8% през третото тримесечие след 2.5% ръст през второто. Покупките на домакинствата са добавили 1.2% към растежа. Правителствените разходи са скочили с 4.6% – най-мощно от втората тримесечие на 2009-а насам, което се дължи основно на увеличените разходи за отбрана. Търговският дефицит се е свил до 409.9 млрд. щ. долара срещу 460.4 млрд. долара през второто тримесечие, което е добавило 1.3% към ръста на БВП.
В допълнение, внесените нови молби за обезщетение при безработица са се увеличили само с 3 хил. броя през миналата седмица – до общо 287 хиляди. Обаче средният им размер за първите четири седмици на октомври, който е по-стабилна мярка от едноседмичното число, се е понижил до 281 хил. броя към 25 октомври (най-ниската им стойност от май 2000 година).
Спадът на еврото
определено помага на управителя на Европейската централна банка Марио Драги, който се бори да подкрепи стопанството на еврозоната и да отдалечи опасността от дефлация.
Стимулите на ЕЦБ обаче са предизвикали отлив на капитали на местни и чуждестранни инвеститори от инструменти с фиксиран доход в размер на 187.7 млрд. евро през шестте месеца до края на август – най-големият размер, откакто единната европейска валута дебютира през 1999-а. Това е помогнало за 2.6-процентната обезценка на еврото от началото на годината досега към кошницата от девет парични единици на развитите пазари, която следят индексите на агенция “Блумбърг”. Само към зелените пари еврото е загубило 8.3% от стойността си от 1 януари насам и е напът да регистрира най-големия си годишен спад след 13-процентния си срив към щатския долар през 2005-а.
Валутни анализатори прогнозират 1.20 щ. долара за едно евро през третото тримесечие на 2015-а. Засега обаче котировките на европейската парична единица се колебаят около 1.26 щ. долара за едно евро, след като на 30 октомври “докоснаха” 1.2548 щ. долара.
ЕЦБ е наела четири фирми парични мениджъри
да помагат за покупката на гарантирани с активи ценни книжа, които трябва да започнат през ноември. Това са ING Investment Management, Deutsche Asset & Wealth Management International, State Street Global Advisors и Amundi. Те ще осъществяват транзакциите за националните централни банки, обяви официално на 30 октомври ЕЦБ.
Централните банкери започнаха да купуват покрити облигации през миналата седмица, което бе първата им стъпка по осъществяване на програмата за увеличение на банковия баланс с 1 трлн. евро. От 20 до 24 октомври включително са били купени книжа за 1.7 млрд. евро.
Публикуваните през седмицата фундаментални показатели за еврозоната обаче показват известно подобрение на стопанството на общността. Доверието на фирмените мениджъри и на индивидуалните потребители в стопанската перспектива на блока се е повишило през октомври, като индексът, който го отчита, е достигнал 100.7 пункта срещу 99.9 през септември.
Безработните в Германия неочаквано са намалели с 22 хил. през този месец (най-много от април насам), а безработицата се е запазила 6.7 процента.
Растежът на Испания се е забавил до 0.5% през третото тримесечие след 0.6% през второто, докато стопанството на Австрия отчита стагнация.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1720 млн. евро (3364 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.56% дял от купената и продадена валута.















