Миш-машът на световните финансови пазари е забъркан от главния готвач – Пазарния комитет към Централната банка на САЩ – Фед. От една страна, той подхрани надеждите на привържениците за скорошно вдигане на лихвите със заявленията си, че пазарът на труда вече има солидно подобрение и безработицата се понижава. От друга страна, остава верен на политиката си да държи основната лихва на ниво от 0 до 0.25% дотогава, докато инфлацията е под 2%, а тя в момента е 1.7 процента. Да не забравяме, че основната лихва на Щатите е близка до 0% вече шеста поредна година.
Германците обаче нямат славата на добри готвачи. Но все пак на тях се падна честта да забъркат миш-маша за Европа. Но гозбата им е непретенциозна и основна подправка в нея стана немският инфлационния индекс, който неочаквано се понижи със стъпка по-голяма от очакваното. В момента инфлацията в най-силната европейска икономика е 0.8% на годишна база, като се очакваше леко да се повиши до 0.9%, но не би.
В чест на преизбирането на Русеф за президент на Бразилия централната банка на Бразилия най-неочаквано вдигна основната лихва до 11.25% в пореден опит да потуши инфлационния пожар и да възстанови нормалния режим на работа на икономиката.
Новосъздадената временна Комисия по бюджет и финанси също даде своя принос за забъркването на кашата у нас. В средата на седмицата на практика тя се зае да даде зелена светлина за промени в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да оздрави евентуално Корпоративна търговска банка. За парламентарния ни миш-маш само ще спомена, защото всички ние го забъркахме с общи усилия.
Изброеното дотук дава ясна представа защо през седмицата цената на сигурните, но нискодоходни активи както на долара и на държавните ценни книжа на САЩ и Германия се повишиха за сметка на понижението на цените на други по-несигурни и по-високо доходни активи, каквито са и родните ДЦК. Доларът поскъпна с близо 50 евроцента. Немските 10-годишни държавни книжа добавиха към цената си 60 евроцента.
В същото това време стойността и на еврооблигационната ни емисия с падеж след десет години се понижи с 30 цента, за да достигне 100.3 евро за 100 евро номинал. В резултат на което доходността им се повиши и в момента е 2.9% на годишна база.
Другата ни еврооблигационната емисия с падеж през юли 2017 г. не се повлия от пазарните настроения, което се дължи най-вече на късия срок до падежа й. Тя все още може да се придобие на цена 107.8 евро за 100 номинал и осигурява годишна възвръщаемост на инвестицията в нея от 1.3 процента. Цената и на деноминираната в долари глобална облигация отчете минимално понижение, макар само с 5 цента. Цената й вече е 101.55 щ. долара за 100 номинал и е най-ниската от края на 2008 г., когато беше началото на сегашната глобална криза. Доходността на тази емисия вече е 0.7% на годишна база.
Котировките на вътрешните ни емисии също бяха силно засегнати. Цената “купува” за книжата ни с падеж след десет години вече е с 1 лев по-евтина и в момента се търси на цена 103.4 лв. за 100 лв. номинал, осигуряваща доходност от 3.58% на годишна база. Понижава се стойността и на емисията с падеж януари 2019 година. Тя е с 0.6 лв. по-ниска спрямо седмица по-рано. Сега тя се търси при цена 100.15 лв. за 100 номинал или на доходност от 2.45% на годишна база.
В средата на изминалата седмица Министерството на финансите изплати падежа на девет месечен съкровищен бон на стойност 400 млн. лева. Част от тях ще бъдат използвани от първичните дилъри и техните клиенти за наддаването за следващия залегнал в редовния емисионен календар аукцион на финансовото ведомство. Той ще се проведе на 3 ноември, като на него ще бъдат предложени 55 млн. лв. номинал от емисия с падеж септември 2016 година.
Петър Драмов, “УниКредит Булбанк” АД















