Край на шуробаджанашките премествания на нотариуси, съдебни изпълнители и съдии по вписванията с еднолично решение на министъра на правосъдието – това означават новите правила, подписани на 20 октомври тази година от служебния министър Христо Иванов, които са публикувани на сайта на министерството и вече са в сила.
Дотук се стигна, след като години наред гърмяха скандали главно около нотариусите, за които беше публична тайна, че се местят в столицата с връзки. Нямаше никакво логично обяснение как един такъв юрист, започнал кариерата си примерно в Трън, след някоя годинка изневиделица цъфваше на пъпа на София – без ясни правила, без видима причина и по абсолютно неясни критерии, които да осветлят защо за преместване в столицата е предпочетен именно той, а не друг. А отговорът беше тривиален: защото така е преценил министърът.
"Параграф 22" многократно е писал за тази порочна практика. Но тя е напълно позволена от закона: той дава право на министъра еднолично да преценява дали са налице "важни причини", които да налагат преместването на един нотариус от един район в друг. В резултат се стигна дотам, че големите градове се напълниха с нотариуси – "наши хора", за които няма работа, а в малките общини и градчета няма кой да завери на хората едно пълномощно.
Промените бяха повече от наложителни. Сега те се въвеждат със заповед, която създава нови вътрешни правила за дейността на дирекция "Съдебна и други специализирани дейности" (СДСД) в Министерството на правосъдието. Тази дирекция всъщност организира конкурсите и осъществява цялата административна дейност на правосъдното министерство по отношение на нотариусите, съдебните изпълнители, съдиите по вписванията и др.
Най-важното в предлаганите нови процедури е публичността: свободните места за юристите от тези категории във всеки един град ще бъдат обявявани публично на сайта на министерството и за тях ще може да кандидатства всеки, а не само богоизбраните "наши" момчета. За първи път се създават и правила как точно ще става това кандидатстване, както и евентуалното класиране. Защото и в момента има десетки молби от нотариуси, желаещи да бъдат преместени в столицата или в другите големи градове в страната.
Занапред нотариус ще се премества от един район в друг по специална процедура: молбата му ще бъде разглеждана от специален тричленен съвет, в който ще влизат по един представител на Министерството на правосъдието, на Нотариалната камара и съдия от
Върховния касационен съд. Всяко искане за преместване ще се вписва в нарочен регистър, а до преместване ще се стига само ако има свободни места за нотариуси в съответния район – справки за това ще се правят ежемесечно. Съветът ще преценява дали наистина е наложително преместването на нотариуса, когато се твърди, че са налице важни здравословни или семейни причини за него, а при нужда ще може да се ползват и становищата на експерти. Ще се вземат предвид и дисциплинарните наказания, сигналите и оплакванията срещу нотариуса. Окончателното решение обаче ще си остане на министъра – той може да се съобрази с предложението на съвета, но може да реши и друго, само че ще трябва да е готов да мотивира това решение, при това публично. Преместването на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията няма да минава през нарочен съвет, но също ще се извършва по строги правила. Досега ставаше абсолютно безконтролно и без ясни критерии. Министърът ще подрежда мераклиите според значимостта на социалните и здравните им проблеми, ще отчита и чистото съдебно минало, и продължителността на юридическия им стаж.
Подобни правила се въвеждат за първи път, въпреки че за липсата им се говори от години. Но тя доведе до абсурдната ситуация, за която "Параграф 22" вече писа: в София да работят повече нотариуси, отколкото законът позволява. Лимитът е по един нотариус на 10 000 души от населението. Той не е заложен случайно – целта му е, от една страна, да гарантира качествено обслужване на гражданите, а от друга – прилични доходи на нотариусите. Само че истината е, че в големите градове и сделките са повече, а оттам – и доходите на нотариусите са по-високи. Затова и всички се натискат към столицата, а никой не напира към митичния Трън.
