Размерът на фискалния резерв към 30 септември тази година е 8.8 млрд. лева. Това заяви служебният финансов министър Румен Порожанов по време на парламентарен контрол в четвъртък, 5 ноември. “В това число 8.15 млрд. лв. са депозити на фискалния резерв в БНБ, а 686 млн. лв. са вземанията от европейските фондове на ЕС за сертифицирани разходи и аванси. По новата методология от тази година тези вземания от ЕС се начисляват в размера на фискалния резерв”, посочи Порожанов.
Той обясни, че в края на месец юни България емитира облигации на международните финансови пазари в размер на 2.9 млрд. лв., които имат за цел да обезпечат плащанията в средата на януари по излизащите в падеж облигации. Резервът е набъбнал и от извънредната емисия от краткосрочни ДЦК в края на месец юни, емитирани за осигуряване на ликвидна подкрепа в банковия сектор в размер на 1.2 млрд. лева.
Моментното финансово охолство обаче няма да е трайно. “Очакваме в края на годината фискалният резерв да е 7.3 млрд. лв., а в края на януари той да се свие до 3.8 млрд. лева. За да не се нарушава балансът, фискалният резерв трябва да осигури допълнително финансиране чрез актуализация на бюджета.” За това предупреди министърът и каза още, че “параметрите на фискалния резерв не осигуряват актуализацията на бюджета за тази година, която е крайно необходима, за да изчисти диспропорциите в приходната част и напрежението в разходната част на бюджета”. И добави, че “разходи, противоречащи на Закона за бюджета, не са извършвани и не могат да бъдат извършвани”. Така той отговори на въпрос на депутата Румен Гечев по повод на бюджетните разходи и добави, че “одобрените от правителството извънредни плащания станаха след преструктуриране и икономии на бюджета”. “Директно бюджетите на ведомствата бяха орязани на два пъти с по пет процента. Капитализирано това ще се отрази в годишен аспект като намаление от около 15 на сто. Това нагнети напрежение”, посочи Порожанов.
По-големите предстоящи плащания до края на годината и в началото на 2015 г. неминуемо ще намалят съществено ресурса на фискалния резерв. Става дума за погашенията по ДЦК, емитирани на вътрешния пазар до края на 2014 г., които са в размер на 1.6 млрд. лв., в т.ч. 1.2 млрд. лв. погашение по извънредната емисия ДЦК в края на ноември. В началото на 2015 г. плащанията по обслужването на вътрешния и най-вече на външния държавен дълг (с лихвите, разбира се) са в размер на около 2 млрд. лева. Предстоят и плащания по Общата селскостопанска политика на ЕС, по схемите за директни плащания и други такива – до края на 2014 г. имаме да платим по т.нар. агроекологични плащания в размер на близо 150 млн. евро, или към 300 млн. лв., както и директните плащания на площ, които обикновено се правят през месец януари в размер на 1.1 млрд. лева. Необходим е ресурс и за финансиране на текущия дефицит през последното тримесечие на 2014 г. и началото на 2015 година. Нужни са и пари за ликвидна подкрепа на банковия сектор, както и пари за попълване на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на гарантираните влогове в Корпоративна търговска банка. Има да се плаща и увеличението на заплатите в МВР, което не става, защото не са били финансово планирани.