Еврото "докосна" цена от 1.2396 щ. долара в следобедните часове на 6 ноември – най-ниската котировка от август 2012-а досега, после се върна над 1.24 щ. долара. Причина за срива бе демонстрираната от председателя на Европейската централна банка Марио Драги решимост да осъществи програма, необходима за стимулирането на стопанството на еврозоната. "Принос" дадоха и уверенията му, че колегите му са единодушни в готовността си, ако е необходимо да предприемат допълнителни действия, за да постигнат заложената целева годишна инфлация от 2 процента. Тези изявления прозвучаха на пресконференцията след редовното съвещание на управителния съвет на ЕЦБ на 6 ноември, на което паричните стратези решиха да оставят без промяна основната лихва на еврорегиона – 25 процента.
Отговаряйки на въпроси на репортери, свързани с управленския му стил и дали сред членовете на банковия управителен съвет няма дисиденти, Драги каза, че не управлява "кухненски мебели", и подчерта, че всички парични стратези подкрепят допълнителните мерки по принцип и че в резултат на тях балансът на ЕЦБ може да достигне отново 3 трлн. евро, както в началото на 2012-а. Да припомним, че в плановете е заложена покупката на гарантирани с активи ценни книжа и покрити облигации. Драги поясни, че банковото ръководство "е натоварило съответните комисии на евросистемата с навременната подготовка на евентуални допълнителни мерки, ако те са необходими", което е намек, че може да прибегне и до печатането на пари, подобно на "Бенк ъф Джъпен" и на Федералния резерв. Шефът на ЕЦБ отбеляза и наличието на "индикации" за "низходяща ревизия на стопанската перспектива на еврорегиона". Това ще се случи в декемврийския обзор на институцията за четвъртото тримесечие на 2014-а.
Европейската комисия
намали през седмицата икономическата си прогноза за еврозоната, включително и очакванията си за Германия, Франция и Италия, заради високата безработица и слабото потребление, утежнени от санкциите срещу Русия и ответните мерки на Москва. Според Брюксел БВП на валутния блок ще нарасне само с 0.8% през тази година и с 1.1% през следващата. За сравнение – майските оценки на ЕК бяха съответно за увеличение с 1.2 и с 1.7 процента. Очевидно еврозоната ще трябва да изчака до 2016-а, за да успее да постигне
повишение на БВП с 1.7 процента.
Растежът на Германия ще е 1.3% през 2014-а и 1.1% през 2015-а. Докато БВП на Франция ще се повиши едва с 0.7% през идната година, а бюджетният й дефицит ще достигне 4.4% от БВП и ще се качи до 4.7% през 2016-а, като се превърне в "първенеца" на общността.
По оценка на икономисти
еврорегионът се приближава неумолимо към момента
в който дефлацията може да се превърне в реалност.
Компаниите от общността са орязали продажните си цени най-чувствително от 2010-а досега в опита си да стимулират продажбите си на фона на несигурната икономика и падащите поръчки, твърдят анализаторите от Markit Economics. Тази политика свива печалбите и намалява ресурсите за наемане на работна ръка и за инвестиции. Което на свой ред ограничава шансовете за икономически подем. Индексът, следящ активността в секторите на промишлеността и на услугите, се е повишил със символичния 0.1 пункт (до 52.1) през октомври спрямо септември. И въпреки че е над 50 точки, което е белег за растеж, той в най-добрия случай ще е слаб – не повече от 0.2% през четвъртото тримесечие.
Индексите за Германия, Испания и Ирландия са по-силни, като специално в германския случай може да се очаква 0.4% ръст на БВП през последните три месеца на годината. За разлика от най-голямото европейско стопанство, индикаторът за Франция сигнализира за икономически спад, а за Италия – за стопанска стагнация.
Фабричните поръчки в Германия са се увеличили по-скромно от очакванията – признак, че най-голямото стопанство от еврозоната вероятно ще се бори, за да постигне растеж през второто полугодие. Коригираните съобразно сезонните промени и инфлацията ордери са нараснали с 0.8% през септември, след ревизиран спад с 4.2% през август, съобщи икономическото министерство от Берлин на 6 ноември. Икономисти прогнозираха, че септемврийските поръчки ще скочат с 2.3 процента. На годишна база те са намалели с 1 процент.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1506.5 млн. евро (2946 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.5% дял от купената и продадена валута.
