Лизан Голдбах не се чувствала много уверено преминавайки през митническата проверка на летището. Може би защото младата жена държала в ръцете си хартиен пакет, натъпкан с купюри на стойност 1 млн. марки. Банкнотите от по 200 и 500 марки били отпечатани в държава, която отдавна не съществува. Въпреки това се наложило 36-годишната служителка на историческия архив на немската банка за развитие KfW да се обяснява с митничарите… За щастие един от тях бил от Германската демократична република (ГДР). „Да, имаше такива пари…“ – потвърдил той.
Тези обаче никога не са били в обращение. В последния момент правителството на ГДР решава, че не е коректно да пусне в обращение купюра, равняваща се на 500 марки или на средната заплата на гражданин от страната на победилия социализъм. Години след падането на Берлинската стена фантомните пари се появяват в няколко германски града едновременно. Въпросът е откъде са се взели.
Банкнотите биха могли да се появят на пазара само в резултат на кражба, убедена е Лизан Голдбах. На същото мнение са и служителите на прокуратурата, предали в хранилището на историческия архив пачка купюри със стойност 200 и 500 източногермански марки. Те са иззети от полицията във Франкфурт на Одер. Но как са попаднали на пазара си остава загадка. Днес за всяка от историческите купюри нумизмати и колекционери плащат до 15 евро.
След обединяването на Германия всички банкноти от ГДР са събрани и оставени за съхранение в тунелите под град Халберщад в провинция Саксония – Анхалт. През 1994 г. в хода на сливането с Държавната банка на ГДР купюрите минават във владение на KfW. През 2002 г. е взето решение за унищожаване на източногерманските пари. И въпреки че то е приведено в изпълнение, единични банкноти, макар и рядко, продължават да се появяват на пазара. Не е ясно дали са откраднати по време на ликвидацията, или след това. Във всеки случай сега оцелелите банкноти се пазят на сигурно място в историческия архив в Берлин и ще бъдат показвани само на изложби.
Впрочем в архива се пазят много раритети. Например ескизи на източногермански банкноти, които никога не са били реализирани – символиката с компас и чук е загубила актуалност. Или алуминиеви заготовки, предназначени за сечене на монети в ГДР. „Продадохме по-голямата част от тях на автомобилостроителните компании“, – разказва Лизан Голдбах. Така че е възможно днес по улиците и аутобаните на страната да се движат автомобили, отделни детайли на които са отлети от бивши източногермански монети.
Дългогодишните служители на банката помнят опашките във фоайето от желаещи да обменят валута на ГДР за западногремански марки. Към KfW се обръщат собственици на вече негодни съкровища или на пари, открити случайно в някое скривалище. Сега архивът на банката регистрира до 250 обменни сделки годишно.
Идват както немски граждани, така и гости от чужбина. Особен интерес към процеса на сливане на паричните системи на двете Германии проявяват корейците. Кой знае, може би историческият немски опит в бъдеще ще се окаже ценен за тази разделена държава.
