Когато пое ръководството на новата Европейска комисия, Жан-Клод Юнкер обяви, че стилът му на управление ще се различава коренно от начина на действие на предшественика му Жозе Мануел Барозу. Юнкер се похвали, че е първият демократично и директно избран председател, и предупреди, че екипът му е "последният шанс" да бъде спечелено доверието на европейските граждани, и увери, че иска "Европа да получи оценка ААА за социалната си политика, както и ААА във финансовата и икономическата област". Той обеща не само да се среща лично с представители на пресата след официалните съвещания на комисията, но и да не оставя без отговор нито една неоснователна критика към колегите му, отправена от ръководител на страна от Европейския съюз. По повод на последната му забележка коментатори заподозряха, че тя е резултат от индиректния му сблъсък с италианския премиер Матео Ренци, който сподели пред пресата, че дори т. нар. основатели на ЕС "ще станат евроскептици" при сблъсъка си с "бюрократите и бюрокрацията" на общността. Според мълвата на последното съвещание на върха на европейските лидери, в резултат на споровете около бюджетните прогнози на Рим, Ренци предупредил, че ще огласи публично цената на "палатите" на Евросъюза.
Очевидно тези коментари са дошли в повече на Юнкер, който заяви пред евродепутатите, че "не е председател на гангстери или на анонимни бюрократи", а шеф на "28 политически комисари". И поиска от пресата да е по-критична към работата му, защото "определено не е способен на самокритика". Репортерите пък само чакаха тази покана, за да му спретнат скандала "Люкслийкс". Той избухна на 5 ноември, когато Международният консорциум на разследващите журналисти (международна мрежа, базирана в САЩ) публикува статии, разкриващи, че над 340 интернационални компании са насочвали милиарди щатски долари през Люксембург, за да спестят данъци за милиарди. Публикациите се основават на 28 хил. страници конфиденциални документи, от които става ясно, че някои корпорации дори са получили привилегията да бъдат облагани с ефективни данъчни ставки под 1% от печалбите, прехвърляни в Люксембург. Това се е случвало в периода от 2002-ра до 2010-а, а Юнкер е бил министър-председател на страната от 1995-а до 2013-а.
Разкритията поставят основателния въпрос: може ли Европейската комисия да бъде ръководена от човек, превърнал собствената си държава в данъчен оазис, лишавайки по този начин партньорите си от ЕС от приходи за милиарди евро? Доколко сериозно европейските политици приемат демократичния начин, по който са избрали новия лидер на Брюксел? И изобщо достоен ли е Юнкер за предоставената му позиция, след като по време на 19-годишния му престой на премиерския стол данъчната система на Люксембург е защитавала най-вече "националните интереси", срещу която практика "господин евро" толкова често е роптал. В интерес на истината – кандидатурата му беше доста спорна и дори германският канцлер Ангела Меркел бе готова да се откаже от нея и да номинира друг кандидат от средите на ЕНП.
Възмущението сред евродепутатите набра мощ и на 11 ноември парламентарната група на Европейската обединена левица и на Скандинавските зелени леви (GUE/NGL), която има 52 депутати от 14 държави, пусна подписка сред колегите си за гласуване на вот на недоверие на Юнкер. За целта е необходима подкрепата на 76 законодатели. Инициаторите обаче предупредиха, че няма да приемат подписи от крайнодесните. Председателят на групата Габи Цимер определи скандала като "много ясен пример как правителствата на ЕС приемат легалното избягване на данъчно облагане и данъчните измами".
Председателят на Еврокомисията продължава да упорства, не желае да се оттегли, докато трае разследването, и отрича да има какъвто и да бил конфликт на интереси, защото няма да се намесва в работата на комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер при разнищването на казуса. Неговата линия на защита е, че данъчните сделки не са незаконни и че в поне още 20 държави от Европейския съюз има специално данъчно третиране на корпорациите. Юнкер обвини за случващото се липсата на данъчна хармонизация в рамките на общността и предложи две стъпки за недопускане на подобни скандали: автоматичен обмен на информация за данъчните режими между страните и споразумение за еднакво данъчно третиране на корпорациите.
Госпожа Вестагер, която се яви на 11 декември пред парламентарната Комисия по икономика и парични въпроси, каза, че "ръцете й са развързани" да продължи вече започнатите четири разследвания – две в Люксембург и по едно в Холандия и Ирландия. А Юнкер пое на 12 ноември политическата отговорност за ролята на Люксембург в подпомагането на международните компании да избягват данъчното облагане.
Засега не се очаква председателят на Европейската комисия да загуби поста си, но това може да се промени. Вече бившият еврокомисар по конкуренцията Хоакин Алмуния тръгна по следите на два случая на недвусмислена държавна помощ на клоновете на "Амазон" и на мултинационалната автомобилна група "Фиат Крайслер" в Люксембург. Ако Вестагер докаже, че такава помощ наистина е имало, ще излезе, че страната е нарушавала години наред законите на ЕС, и то под ръководството на Юнкер. Юристи на съюза пък вече проучват въпроса дали оставката на председателя би принудила и другите 27 еврокомисари да се разделят с портфейлите си.
Мнозина вече се чудят дали Юнкер ще удържи на подобен натиск през месеците, необходими за приключване на разследването. Но като се има предвид упорството му да оглави Еврокомисията – независимо от всички критики, нищо чудно "да спаси кожата" и този път.
