Културният елит на страната тръгна на кръстоносен поход срещу себе си, докато търси мотиви „за“ или „против“ скулптора Вежди Рашидов да оглави за втори път културното ведомство. От няколко дни театрали, изкуствоведи, актьори, писатели, художници, продуценти и обикновени артисти се преброяват, прегрупират и замерват с подписки, петиции, отворени писма…. Обикалят тв студиа, дават интервюта за вестници и сайтове, докато „кроят голямата културна политика на България“. За някои ситуацията е миловидна по хъшовски, защото култураджиите намериха тема, която ги накара да излязат от обществената си нелегалност и почнаха да се самонадъхват колко е важно името на новия министър. А в действителност от техните театрални игри нищо не произтича освен излишна драматизация и рейтингуване на казуса. Във всеки случай нито премиерът Бойко Борисов ще се вслуша в гласа на недоволните и ще ревизира министерското име, нито ще попречи на несъгласните да „преминат Дунава“ на своите очаквания.
Реално погледнато, постановчик на напрежението е самият господин Рашидов. Той разбуни гилдията с коментар, че не би се притеснил, ако 12 неособено известни културни лица скачат срещу неговото преизбиране за министър. "Този протест има опашка. Аз бях три дена предупреден, заплашен по телефона, че ще има такъв протест… На протест, когато видя един Теодоси Спасов – ще се притесня. Когато видя един Георги Господинов – ще се притесня. Когато видя един Христо Мутафчиев – ще се притесня, или Вальо Танев. Или някой голям киноактьор, или кинорежисьор сериозен – ще се притесня… ", обобщи Рашидов.
Авторът на „Физика на тъгата“ Георги Господинов мълниеносно му отговори във Фейсбук: „Да, мисля, че трябва нов човек да поеме Министерството на културата… по-скоро експерт, като Мартин Иванов от служебния кабинет“. По-късно Господинов обясни как са му предлагали министерското кресло през лятото, но отказал. И пак би го направил.
Протестът срещу повторното назначение на Вежди Рашидов започна от социалните мрежи, където се обединиха недоволни от неговата работа като министър по време на предишния му мандат. Според тях тогава са закрити много регионални оркестри и театри, а огромна сума пари е била отпусната от бюджета на ведомството за "Българският Лувър". Над 1500 души, сред които и режисьорът Явор Гърдев, диригентът Драгомир Йосифов, писателят Емилия Дворянова, литературоведът Ангел Игов, поетът Марин Бодаков, преводачът Зорница Христова, издателят Манол Пейков, са парафирали петицията срещу повторния избор на Вежди. В нея пише: „Не просто и не само заради изказванията на министър Рашидов, които автоматично се превръщат в шлагер; примитивното мислене, прозиращо зад тях; неуместното му публично поведение (особено с оглед на титула „Култура” над завежданото от него министерство). Дори не заради извънкултурните му едри контакти (от типа „Мултигруп”). Макар че нещата са свързани и очевидното не трябва да се пренебрегват. А заради действията и бездействията му по време на предишния мандат. И затова, че повторното назначение на толкова спорна фигура говори за споразумения и компромиси, които нито могат да се нарекат „разумни”, нито пък са политически в същинския смисъл на думата… Най-общите посоки на критика са: приоритезиране на един сектор – собствения, за сметка на всички останали (напр. централизиране на средствата и интересите в мегаломанския проект, известен като „Българският Лувър”…
Да бранят честта на министъра от другата страна на барикадата с имената си застанаха директорите на големите културни средища, като: Павел Васев на Народния театър „Иван Вазов“, Павел Карталов – на Софийската опера и балет, Христо Мутафчиев – председател на Съюза на артистите, и Любен Генов – председател на Съюза на художниците, продуцентът Димитър Митовски, директорът на Военния театър Мирослав Пашов, режисьорът Андрей Слабаков, актьорът Калин Сърменов. Според тях Рашидов и екипът му били в основата на първата голяма крачка за реформа в българските културни институции. „Никое ръководство на Министерството на културата през последните 25 години не се осмели да предложи алтернатива за финансиране и по-благоприятни възможности за обективно оценяване на резултатите от труда на хората на изкуството и творците на духовни блага. С новите посоки за творческа производителност се създадоха за първи път и реални стимули за по-голяма творческа свобода и инициативност… В продължение на много години във ведомството нямаше структура за работа с европейски фондове. Вежди Рашидов успя не само да я създаде, но и да спечели многобройни проекти – като Ларгото в София. Той ремонтира десетки театри, зали, училища по изкуствата. Възстановени бяха унищожени от времето и безхаберието уникални паметници на историята и археологията като Червената църква край Перущица, Кръстатата казарма във Видин, некрополът под църквата „Света София” в столицата, Ески джамия в Стара Загора…“
Разгорещеният спор със сигурност няма да приключи скоро, тъй като винаги ще има недоволни артисти. А междувременно в първия си работен ден отново като министър Рашидов обяви мащабни планове. Например, че ще се бори 1% от брутния вътрешен продукт, или 400 млн. лв., да се изразходват за култура. Противниците му определиха подобни намерения като фантасмагории, защото, видите ли, досега рекордът бил по времето на Стефан Данаилов, който успял да договори 190 млн. лева. Напук на Данаиловия рекорд и дупката от 5 млн. лева в бюджета на подчиненото му ведомство скулпторът обеща, че ще намери пари за заплати за ноември и декември на всички творци. Средствата ще бъдат компенсирани от централния бюджет. Успоредно с това той започна да оформя и екипа си. Вежди Рашидов се завърна на „Стамболийски“ №17 с Ива Петрони – която отново ще е шеф на кабинета му, а Радка Петрова пак ще е негов „глас“. Режисьорът и бивш директор на хасковския куклен театър Боил Банов пък остава като „наследство“ от служебното правителство в ролята на заместник-министър. Под негов „надзор“ е било възстановяването на разкопките в района на Ларгото. Вторият заместник е доц. Бони Петрунова, заместник-директор на Националния археологически институт с музей към БАН.
Рашидов обяви и че се налага да подпише една заповед и да се направи една концепция, което предшественикът му не е сторил, за да може Българският Лувър да отвори врати до три месеца. Както се вижда, програмата е ясна – ще ни пратят всички в Лувъра ей така, както сме си по цървули…
„Въпросът не е в таланта или неговата липса, в простотията или в образоваността на конкретния човек. Принципното положение е, че не бива "творци" да стават министри на културата. Вече опитахме с театралния жанр, с композицията, със скулптурата, както разбирам са опитвали да кооптират литературата и театралната режисура. Хора, които се занимават с изкуство, са пристрастни, ако не и нарцистични. В най-добрия случай да станеш министър значи да се откажеш от лично творчество“, коментира проф. Ивайло Дичев. Всъщност и подкрепящите, и противниците на новия-стар министър на културата са поредните участници в игрите на глада и всеки защитава своята камбанария. При това положение е съвсем естествено – повечето от отбора „за“ да са шефове на всякакви съюзи, директори на театри и на артистични формирования. А на останалите не им остава друго, освен да се подписват тук-там и да се правят на значими в една страна, в която културата отдавна не се цени.
