Скулптури от стъкло на
Лъчезар Бояджиев под покрива на
СОФА -2014 на Нейви Пиер в Чикаго
Изложението за декоративни изкуства – СОФА, на Нейви Пиер в Чикаго е истински барометър за галериите на световната арт сцена. Ежегодно събитие в началото на ноември, което се очаква с нетърпение не само от ценители, но е част от есенната, туристическа атракция на Чикаго. За първи път и списанието Америкън Арт Колектор посвещава един от броевете си за обобщен обзор на събитието и по точно какво се случва с изкуствата от стъкло, керамика, метал, текстил и дърво из галериите по света през тази година.
Разхождайки се из стоте галерии, разположени на голямо, пристанищно хале, специално направено за арт панаира не можеш да не забележиш как изкуството от стъклото става все по – обсебващо в безкрайните си превъплащения от форми, размери и стилове. То е едва на петдесет години в своето заселване и рзвитие като художествена форма на изява в САЩ, за разлика от столетните си събратя от Европа и завладява все повече работилници, частни и университетски ателиета, изгражда технологични бази с най – нови технологии за неговата обработка. И ценители и посетители са категорични, че художественото стъкло като изразен материал има неизчерпаеми модификации и противно на своята твърда структура художниците постигат причудливи, аморфни форми в споделена хармония със светлината. И тази година посетителите са над 35 хиляди. И тази година беше съпроводена от демонстрации на духано стъкло, както и от множество лекции за съвременни технологии в декоративните изкуства и съвременни художници.
До големите майстори на художествено стъкло, един от първите, който дръзва да се състезава и със своите учители от Чехия, едни от най добрите в тази област е Лъчезар Бояджиев от България.
Habatat Gallery от Мичигън вече 25 години представят Лъчезар Бояджиев на световни експозиции. Но и продават неговите скулптури на колекционери и ценители. На изложението СОФА в Чикаго, на Нейви Пиер тази година художникът трябваше да се раздели с един женски торс в оранжево за тридесет хиляди,а и друга скулптура в синьо бе на път. Оптимистични са прогнозите за декоративните изкуства според Лъчезар, но и не само за него.
Фердинанд Хемпсън, един от основателите на Хабътат галерия, една от най – старите галерия в САЩ представяща автори като Лъчезар Бояджиев, СтаниславЛибенски, Михаил Бехренс, Емили Брок, Тошио Лезуми и др. художници смята, че „ съвременното стъкло е световен феномен”. Можем да му вярваме, защото той е дирижирал повече от 125 изложби в музеи, университети и центрове, подкрепени от поне 50 каталози в тази сфера.Той е и един от първите които коментират движението за изкуството на съвременно стъкло от неговото зараждане през 60-те.
Той твърди, че прогреса и еволюцията на стъклото в днешно време се дължи определено на творческия потенциал на художника, затова той подбира художници, с които работи от целия свят- Америка, Европа, Япония. Любопитен факт, който споделя е, че когато той започва да работи преди 44 години в галерията, възрастта на колекционерите не е превишавала 65 години, а сега възрастовата граница е променена-започват да колекционират даже и на 80 години.
Ако първите колекционери са били повече учители, финансисти, то сега със завишените цени на пазара все повече богати хора инвестират в декоративни изкуства, а това от своя страна дава възможност на художниците да разширяват своя диапазон на творческа продукция.
Определено съвременната линия в стъклените скулптури на Лъчезар допадат на собствениците и арт-дилъри на Мичигънската Хабътат галерия, те от своя страна ги предлагат на колекционерите. Той е представен и от много други галерии в САЩ и Европа.За неговия талант и безспорен артистичен професионализъм говорят не малкото факти. В последните три месеца той направи самостоятелна изложба в Нешънал Либърти Мюзеум (National Liberty Museum, Pennsylvania), където бе награден с грамота, самостоятелна изложба в Торонто, Канада и сега участва на СОФА, Чикаго.
За своя живот и как е стигнал до САЩ ми разказа самият художник малко преди изложението в Чикаго, в неговото ателие в Сан Франциско.
Лъчезар Бояджиев учи керамика в Художествената Академия, София. През 1985 г. се дипломира със специалност стъкло в чешката художествена Академия, Прага. От 1986 г. живее и работи в Сан Франциско, САЩ. Отваря свое ателие за стъколо и бързо спечелва признание на американската арт сцена.
Излага свои произведения в най- престижните галерии, печели много награди. Негови скулптури има в музеи и частни колекции нa САЩ, Япония и Канада.
Лъчезар изучава тайните на стъклото при един от най- добрите професори в Прага – Станислав Либенски.
Чешкото художествено наследство в областта на стъклото е със запазена марка и всепризнато по целия свят. Неговото историческо развитие датира повече от 150 години. Това вече е достатъчна атестация за един художник, който черпи и развива професионалните си качества от най – добрите извори.
По това време България няма традиции в стъклото и след завръщането си от Чехия художникът решава да потърси другаде своята реализация.
С много творчески заряд Лъчезар Бояджиев стъпва на Новия континент през 1986, за да превземе едни от най – престижните галерии в САЩ, които лансират само най -доброто в областта на стъклото, опирайки се на старите, европейски традиции.
По това време в Съединените щати започва един истински подем и работа с невероятен ентусиазъм и размах, за да се изучи и внедри всичко свързано със стъклото от Европа. Предприемчиви американски художници, колекционери, бизнесмени оборудват огромни ателиета и работилници, откриват училища и университети, за да се обучават като докарват специалисти от Европа, материали и технологии и за петдесетина години от тогава до сега натрупват опит и отварят широко вратите на художественото стъкло към своите ценители.
ХУДОЖНИК, СЪСТЕЗАТЕЛ НА КОЛИ ИЛИ ВИНОПРОИЗВОДИТЕЛ
Когато духът ти е необятен и творческите ти възможности са разнообразни и безкрайни. За художника Лъчезар Бояджиев пистите на предизвикателствата са много, но резултатът е винаги един – награди и отличия. Така е докато се състезава с коли, така е докато мери сили с калифорнийските производители на вина. На шега сякаш пълнят шест бъчви с по 300 литра от (Cabernet Frank) вино с приятеля си, но не на шега получават и златни медали.
Четейки из интернетния справочник за успехите на художника ти изглежда, че пътят, който е изминал е лек и безоблачен и медалите сами се търкулват към него. Когато спреш пред неговите изящни и в същото време монументални скулптури от стъкло, усещаш съпротивата на материала, през която преминава творецът, докато стопи кристалчетата стъклен пясък, за да ги превърне в светлина и форми.
Лъчезар работи дълги години в областта на оптичното съкло, където няма термична обработка, но няма и тази свобода на цветове и форми.
Заминава отново в Прага и там, в леярната за стъкло създава първите си скулптури. През 1996 се завръща в Сан Франциско и работи вече в собствената си леярна.
ОТ ИДЕЯТА ДО СКУЛПТУРНАТА ФОРМА
Първо с въглен , на хартия, бавно и съсредоточено художникът търси формата, наслагвайки и отнемайки линиите, докато не получи потвърждение от вътрешния си глас, че това е , което му трябва. Перфектни, линиите изглеждат като направени на един дъх, но търсенето трае часове, дни или седмици дори.След това идва ред на глината, от която двуизмерната рисунка става пространство, от глината се прави калъп и се стига до леенето. Готовите стъклени блокчета се слагат цели или натрошени в калъпите, програмира се компютъра на пеща и се чака да се разтопи стъклото.
Ателието на Лъчезар е като производствен цех. До мотокара е пеща, ваните , където се шлайфа стъклото, маса за отливките, глина и стъкло, стъкло…
Докато се оглеждам любопитно наоколо ме изкушават купища въпроси, но най- вече как се преценява колко стъкло да разтопиш, като не е тенджера да отвориш капака и да добавиш още, ако не стигне.
- Как знаеш колко блокчета стъкло да сложиш? Знаеш ли какво ще получиш?
- След толкова експерименти и опит – вече да. Обемът на калъпа се измерва с пясък, а времето на топене зависи от дебелината на формата.
Лъчезар обясни, че използва калъпите за не повече от 6 отливки, но те не си приличат, защото са в различни цветове.
- Кое те вдъхновява, от къде черпиш идеите си?
- Музиката. Денят ми започва с кафе и музика – джаз или класика. Това е емоционалния заряд, старая се да не се влияе от друго. Започвам от абстрактна линия, форма, насочвам я в посоката, която искам.Ако е женско тяло, търся плавни, течащи форми, а при абстрактни асоциации като „Скорост”, „Поток” прибягвам към динамиката на острите ъгли.
Работя по 7 дни в седмицата, около 10 часа дневно.
- Как релаксираш и зареждаш?
- С приятели, миди, океан и бяло вино.
- Какво обичаш най-много да правиш?
- Да бъда със семейството и децата си.
- Планове за в бъдеще?
- Много пътувания с изложби, през ноември съм отново на SOFA, Чикаго.
- За какво мечтаеш?
Мечтата ми е да мога да прекарвам поне 6 месеца в България – през лятото, а през зимата в Сан Франциско. Имам къща в Балчик, която ще ремонтирам.
Скулпторите на Лъчезар Бояджиев се настаняват трайно в съзнанието ти, завладяват те. Благодарение на светлината стъклото сякаш пулсира и излъчва магични вибрации.
Темите са- „Движение”,” Наблюдател”, „Нежност”, „Скорост”, „Желание” -асоциативно пресъздаване на ритмични форми – плавни и женствени или динамични и устремени.
Видях неговите прозрачни скулптурите на Софа, Чикаго през 2013 за първи път, бях екзалтирана от стъклените женски торсове, които въздействаха не само с пластичната си форма, а и с модулациите на светлината, отразена в тях. Респектиращо е присъствието им отново на СОФА, Чикаго 2014, един от най – престижните форуми за декоративни изкуства. Тук обикновено участват над 100 от най- големите галерии в света. Впечатлена бях от етикетите с цени от по 30-60 хиляди долара. Попитах Лъчезар, на какво се дължи успеха му:
- Фокусирам главно на динамиката на формата, подкрепена от чувсвени линии, извикана от идеята на хартия докато се превърне в скулптора от стъкло, придружена от светлината. Искам изкуството ми да е част от модерната архитектура и съвременното ни обкръжение, за да отразява ерата в която живеем – споделя Лъчезар.
Имам поръчки навсякъде- САЩ, Япония, Канада
Творчеството на художника е представено от множество галерии по цяла Америка като – Хабaтат, Мичигън и Флорида, Shantz Gallery – Масачузет, Pismo Gallery – Колорадо. На престижното световно изложение за декоративни изкуства, наречено сега – SOFA, присъства от самото му начало – 1991 г. Има множество награди, негови работи има в музеи, домове на колекционери, обществени институции, Белия дом.
В какво вярваш? От кого се учиш ?
Вярвам в Бог и в сериозната работа. В момента не се уча от никого, за да не подражавам на никого, а да търся своя път.
Кина Бъговска
