За пореден път числата доказват, че страната няма нужда от скъпия проект за АЕЦ "Белене" и трябва да го зачеркне от своите енергийни планове. Разпространен през седмицата бюлетин на Министерството на енергетиката ясно илюстрира, че колкото и да расте вътрешното потребление през годините до 2020-а, то ще остава далеч от производствения капацитет на мощностите, с които разполагаме в момента. Тоест всякакви прогнози за недостиг и дискотечен режим на тока са откровени лъжи.
Според въпросния бюлетин през 2013-а потреблението у нас е било 37.5 млрд. киловатчаса, а производството 43.73 млрд. киловатчаса. Нещо повече – това бе най-лошата година за българската енергетика, когато производителите бяха изкуствено ограничавани, за да не се стига до свръхпроизводство, а отделно имаше и наложени високи такси за износ на електроенергия зад граница. Ето защо експортът бе 6.2 млрд. киловатчаса.
Прогнозите за тази година са, че вътрешната консумация ще скочи до 39.5 млрд. киловатчаса, а производството ще е 53.6 млрд. киловатчаса. В периода до 2020-а вътрешното търсене ще продължи да се увеличава, за да достигне в края на периода до 43.109 млрд. киловатчаса. В същото време производството ще намалява – до 48.3 млрд. киловатчаса, заради извеждането от експлоатация на блоковете, работещи на въглища – ТЕЦ "Брикел", димитровградската ТЕЦ "Марица 3", както и ТЕЦ "Бобов дол". После обаче разполагаемите мощности ще тръгнат отново нагоре до 50.58 млрд. киловатчаса поради по-голямото използване на възобновяеми енергийни източници (биомаса, вода, вятър, слънце) и на компенсиращи топлоелектрически централи на газ.
Очевидно е при тази ситуация, че огромна мощност от 2 хил. мегавата, каквато е АЕЦ "Белене", просто е излишна. Подобна прогноза направи преди време и енергийният експерт Иван Хиновски. Според него България няма нужда от нови генериращи мощности поне до 2027-а и причината е, че тогава най-рано се очаква да бъдат затворени 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ след увеличаването на периода им на експлоатация. А при въвеждането на мерки за подобряване на енергийната ефективност дори ще има допълнителна възможност за износ на ток. По всичко личи, че поне на теория в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) възнамеряват да се възползват от това, защото дружеството е заложило в плановете си изграждането на нов междусистемен електропровод с мощност 400 киловолта, който ще се простира от "Марица изток" край Гълъбово до подстанция "Неа Санта" в Гърция.
Далеч по-сложна е ситуацията на газовия пазар. За 2014-а се очаква консумацията да е 3 млрд. куб. метра, като количествата ще идват през „Газпром Експорт”. Местният добив ще е около 160 млн. куб. метра, които ще осигурят Petroceltic и „Проучване и добив на нефт и газ” АД. Отделно "Овергаз Инк” АД ще внася количества газ за собствено потребление.
Очакванията са националният пазар на природен газ в бъдеще да се стабилизира и плавно да нараства, достигайки до 3.5 млрд. куб. метра през 2015 г. и близо 4.2 млрд. куб. метра през 2018-а, отбелязват от Министерството на икономиката и енергетиката. На практика това означава, че все повече ще се увеличава битовата газификация, което пък ще намали потреблението на електроенергията като източник на отопление. Подобна идея наистина изглежда добре, но ще стане приложима само след реализацията на проектите за междусистемни връзки и увеличаването на източниците на синьо гориво от местни източници. Единствено с тях ще се създадат условия за реална конкуренция и за алтернативни доставки. Положението с интерконекторите обаче не е никак оптимистично. Връзката IBR (Русе – Гюргево), която се изпълнява от „Булгартрансгаз” ЕАД и румънската „Трансгаз”, все още продължава да се строи, въпреки че меморандумът за изграждането й бе подписан през далечната вече 2009 година. Тръбата е с обща дължина 25 км, от които 15 км на българска територия, 7.5 км на румънска и 2.5 км са подводен преход през р. Дунав. Максималният й капацитет е 1.5 млрд. куб. метра (в посока към Румъния), а минималният – 0.5 млрд. куб. метра (в посока България).
"В момента се изпълняват сондажни работи с цел финализиране на основния газопровод. При липса на нови усложнения, свързани със специфичната геоложка структура на участъка под р. Дунав, се очаква строително-монтажните работи да приключат до края на 2014-а и междусистемната връзка да бъде въведена в експлоатация", изтъкват от енергийното ведомство. Но с това се изчерпват добрите новини. Междусистемната връзка България – Сърбия (IBS) с капацитет до 3.1 млрд. куб. метра трябва да бъде завършена до края на 2016-а, но този срок трудно ще се спази при бавните темпове, с които се развива проектът. През 2016-а ще чакаме и междусистемната връзка Гърция – България (IGB), по която ще може да се транспортират до 3 млрд. куб. метра годишно с възможност да се увеличат до 5 млрд. чрез изграждане на нова компресорна станция.
Трагично е състоянието на ключовия интерконектор България – Турция (IТB), чрез който да се осигури доставката на природен газ до българската газопреносна система от всички сегашни и бъдещи входни точки и източници на турската газопреносна мрежа, на азербайджанско синьо гориво, както и на доставки на втечнен природен газ от съществуващите терминали в Турция. След подписания на 28 март 2014-а Меморандум за разбирателство нещата все още са на ниво преговори в работни групи.
