Спокойно! Заглавието не се отнася за Бойко Борисов. Поне в ГЕРБ той е несменяем. В качеството си на министър-председател обаче именно той прие на 19 ноември оставката на досегашния председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Росен Николов, който бе поставен на тази длъжност през 2011-а от същия този Бойко Борисов. Николов ръководеше Фонда повече от три години и напуска три седмици преди въпросната институция да изпълни най-важната си задача – да започне изплащането на влоговете в Корпоративна банка.
Страх? Бягство от отговорност? Едва ли. Вярно е че около историята с въпросната кредитна институция Николов получи няколко директни ъперкъта. Първо управителят на БНБ Иван Искров го смъмри като ученик на заседанието на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси когато Централната банка представи резултатите от анализа на кредитния портфейл на КТБ. Няколко дни по-късно Николов получи закани от парламентарната трибуна. Отправи му ги депутатът от ДПС Йордан Цонев, който заяви, че разполага с информация за обвързаност на председателят на УС на Фонда за гарантиране на влоговете с определени корпоративни среди и внимателно ще следи неговите действия.
Независимо от тези удари Николов едва ли би подал оставка ако не е бил поканен да направи това от сегашния премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. А той може да бъде много убедителен когато сметне за нужно. Смяната на Росен Николов е като да смениш генерала на армията преди решителната битка. Защото какво по решаващо събитие има за Фонда от плащането на депозитите в Корпоративна банка на 4 декември? Ако тя бе толкова наложителна можеше да бъде направена седмица по-късно след като се види, че нещата вървят гладко и клиентите на банката безпроблемно могат да ползват парите си до които нямат достъп повече от пет месеца.
Позицията на председателят на УС на Фонда за гарантиране на влоговете обаче е изключително ключова и по една друга причина. След отнемането на лиценза на Корпоративна банка и когато искането на БНБ за обявяването й в несъстоятелност бъде одобрено от съда, Фонда ще има решаваща роля при определянето на синдиците на Корпоративна банка и при контрола на осребряваното от тях имущество. Той предлага на съда синдиците, те се отчитат пред него за всички свои действия и без благословията на Фонда не могат да извършат нито една продажба на актив или пък на банката като предприятия. Така е записано във Закона за банковата несъстоятелност. Така че от Фонда ще зависи кой какво парче от активите на КТБ ще получи и на каква цена. В този ред на мисли е много важно що за човек е новия председател на УС на Фонда Радослав Миленков, който правителството назначи в деня на оставката на Росен Николов. Казано накратко Миленков е банкер от кариерата. А защо Бойко Борисов е спрял избора си на него, а не на някой друг? Отговорът на този въпрос всеки може да намери за себе си в следващите няколко редове, които в. "БАНКЕРЪ" публикува през юли 2012-а, когато Миленков бе назначен за финансов директор и член на УС на Общинска банка: "Кариерата си Миленков започва като одитор в Делойт и Туш, след което се прехвърля на работа в Първа инвестиционна банка. Там става директор на специализираната служба за вътрешен контрол и израства до главен финансов директор и член на управителния съвет на кредитната институция. Сегашните й мениджъри на ПИБ твърдят, че Миленков е изключителен специалист и даже работохолик. През 2010-а той бе определен за член на управителният съвет на ПИБ, но прекалено голямата му амбиция за бързо израстване в кариерата го тласна в друга сфера на финансовия бизнес. В началото на 2011-а той напусна банката, а в средата на същата година бе назначен за изпълнителен директор на компанията за бързи кредити Изи Асет Мениджмънт". Всъщност именно от "Изи Асет Мениджмънт" Миленков отиде в ръководството на Общинска банка където работи две години и сега поема ръководството на УС на Фонда за гарантиране на влоговете.
Нищо необичайно като се има предвид че през 2011-а Росен Николов също оглави Фонда като дойде от кредитна институция – "Пощенска банка". Разликата е че тогава на Фонда не му предстоеше да плаща на 3.6 млрд. лв. гарантирани влогове – пари с които той все още не разполага.
