Без съмнение новият просветен министър проф. Тодор Танев е "човек от народа". Изказът му много наподобява симпатичните словесни главоблъсканици, с които спорадично ни радва Димитър Пенев. Стратегът от Мировяне наричаше нападателите си "Крутов и Макаров", халфовете бяха "средните хора", а бранителите пазеха "зоново-персонално", но въпреки това футболистите го разбираха прекрасно, играеха и печелеха. Това е голямото предизвикателство и пред образователния стратег проф. Танев – да използва цветистата си лексика, за да спечели доверието и подкрепата на заместник-министрите, висшата администрация във ведомството, депутатите, директорите, учителите и родителите, защото образованието е колективен "спорт", в който резултатите идват с отборна игра. А че "даскалът" има способност да убеждава по най-простичък начин, пръв разбра пословично неразбраният и предубеден Сашо Диков.
Министър Танев е прав за доста неща, изказани не в традиционния "експертен" министерски стил. Образователната система не бива да е парче от тортата, а глазурата й. Училищното обучение "най-много трябва да бъде бутнато", тъй като децата вече не знаят кой е хан Аспарух. Образованието е производство, не бизнес. Системата ни е консервативна и за няколко дни или месеци не може да се превърне в най-модерната в Европа. Но въпросът е откъде ще се започне?
"Брутният вътрешен продукт, отделян за образование, в момента е 3.5%, но е необходимо той да се качи", казва министърът. Образованието определено е "стратегически обект", тъй като произвежда бъдещето и националната идентичност, и ако правителството не даде 6-7% за този ресор още в бюджет 2015, ще се отдалечи на светлинни години от заложеното в стратегията "Европа 2020". Откъм пари проф. Танев със сигурност ще бъде по-облагодетелстван от предшествениците си. По новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" той ще разполага с над един милиард лева, с които без проблем може да се уталожи надигащото се вълнение в системата.
От осем години всички чакат най-накрая да се появи нов училищен закон, но кога ще го дочакат? Танев възнамерява три пъти да премери, преди да отреже, при все че на бюрото му лежат три готови проекта – на тройната коалиция, на ГЕРБ и на БСП. "Който прави бързи реформи, сам пада в него", е лаконичният му коментар. Специалистът по публична администрация иска да даде широка публичност на законопроекта – той да бъде обсъждан от родителите, общините, бизнеса и дори от тематични групи в интернет, преди да бъде внесен за одобрение в парламента. Намеренията му са "да стъпи" върху есенцията от трите досегашни проекта, но неговата разработка ще се базира на равнопоставеност в предложенията на специалистите в държавния сектор, бизнеса и гражданите.
"Ще пусна на всички да сътворяват политиката. След това ще бъде одобрена от парламента, защото е събрала най-важното – общественото съгласие", обяснява Танев. Целта му е новият закон да бъде приет преди лятната ваканция на парламента, тоест да влезе в сила от началото на следващата учебна година. Обещанието е, че текстовете му ще са с визия за 10 години напред и ще се разграничават от тяснопартийните политики. Танев например смята да подходи гъвкаво по въпроса за задължителното предучилищно образование на четиригодишните, който "изяде главата" на проекта на министър Игнатов и Милена Дамянова. Според него моделът трябва да бъде "за някои по един начин, за други – по друг начин", така че ще се търси златната среда между семейното възпитание и обществените нагласи. Но за едно новият министър е категоричен – "дявол да ги вземе тежките ученически чанти".
Паралелно със сглобяването на школския закон ще върви и работата по новите учебни планове. Тодор Танев твърди, че се налага те "решително" да се променят и за това има достатъчно натрупано усилие, готовност и желание, като сега се търси добро отношение и разбиране. Необходимо е обемът на материала да се намали, защото учениците са претрупани, не смогват и заради това излизат вторично неграмотни от гимназията. Естествено, този проблем е свързан и с учебниците, тъй като по всеобщо мнение те са твърде много, а съдържанието им е неадекватно. Директори на училища дори призоваха на бунт срещу безумните "помагала", което е напълно резонно, при положение че и заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева не знае какво означават думи като "фораминифери", "кореноножки", "гониум" и „волвокс“. Всъщност сложните термини по биология са най-малкият проблем, след като някои колективи от историци внушават, че "цар Симеон е водил продължителни войни с Византия, но не е оставил трайни следи в българското минало", а музикалните педагози вкарват текстове на турски език в учебници по музика.
Проф.Танев доста колоритно квалифицира съдържанието на учебниците като "разрешена самодейност" и заподозря, че около авторските колективи, които ги пишат, гравитират корупционни схеми: "Тези хора никога не са излизали в Европа, за да видят как е. Това не са така наречените будители, а чиновници. Искам да говоря с тях и да чуя мотивите им. Откъде идва самочувствието им, че са прави?". На "прима виста" той отбеляза и че трябва да има по два алтернативни учебника за предмет. Но темата, с която и този просветен министър е най в час, е висшето образование. Становището му е, че е необходим нов закон, който да доближи висшето образование до науката, а не само до търсенето от бизнеса. Наложително е също да се извади от играта съперничеството между частните и държавните университети само на пазарен принцип, тъй като образованието не е услуга, а идентичност и бъдеще. "От храма трябва да бъдат изгонени любителите на паричните знаци", декларира Тодор Танев. Дали обаче планираните от него (количествени) изменения на системата ще доведат и до качествени резултати, тепърва предстои да видим.
