Съдбата на мегапроекта "Южен поток" продължава да предизвика много противоречия сред страните на ЕС, включително и сред тези, които пряко са ангажирани с него. През седмицата един от най-активните му поддръжници – Италия, се отрече от тръбата. "Газопроводът, който бе замразен от Европейската комисия след началото на руско-украинската криза, вече не е приоритет", заяви в Рим италианският министър на индустрията Федерика Гуиди. По думите й той е полезна инфраструктура, която би спомогнала за разнообразяването на транзита на природен газ, но в същото време има някои критични моменти, свързани с разнообразяване на предлагането.
Промяната в позицията на италианците е сериозен удар за начинанието. Италианската енергийна компания ENI държи 20% в проектната компания "Южен поток Транспорт", създадена за строежа и експлоатацията на участъка по дъното на Черно море. Мажоритарният пакет от 50 на сто притежава "Газпром“, а останалите 30% си делят немската "Винтерсхал“ (в която половината акции са на "Газпром") и френската "Електрисите дьо Франс“. От ENI още в началото на месеца дадоха сигнал, че сериозно са се замислили над бъдещото си участие в проекта. Причина за това стана обявеното в Москва поскъпване на "Южен поток". Оказа се, че морският му участък вече възлиза на 14 млрд. евро, при първоначално обявени 10 млрд., а европейската част от трасето е поскъпнала до 9.5 млрд. при първоначално анонсирани 6 млрд. евро. Или общо цената е набъбнала с 47 – до 23.5 млрд. евро. Точно поради тази причина осигуряването на финансиране за морския участък бе отложено за първото тримесечие на 2015-а.
За разлика от Италия, Унгария даде сигнал, че възнамерява да започне строителството на своя участък от "Южен поток" през следващата година, независимо от негативната позицията на ЕС и САЩ. В интервю пред агенция "Ройтерс" държавният секретар по въпросите на енергетиката Андраш Арадски посочи, че руският проект е единственият начин да се гарантират сигурни доставки на природен газ в Унгария в момент, в който съдбата на газопровода "Набуко" изобщо не е ясна. Междувременно унгарският парламент одобри и закон, който позволява да се ускори изграждането на тръбата.
В България пък през тази седмица пристигнаха още два кораба, предназначени за пренасяне на тръбите, необходими за строителството на подводния участък от газопровода – Normand Carrier и Normand Corona. В български териториални води вече е и баржата Castoro Sei, на която въпросните тръби ще се заваряват на групи по четири. Те се доставят регулярно през последните месеци и сега само в бургаското пристанище "Запад" са натрупани десетки хиляди. Акостирането на двата кораба не противоречи на наложените на Русия санкции, защото няма такава забрана, а разтоварваните съоръжения са предназначени изцяло за тръбата през Черно море и нямат връзка със замразеното трасе през територията на България.
