Несигурността не напусна фондовата борса и през октомври, а инвеститорите си останаха предпазливи в анализите и решенията си. От непредвидимата ситуация бяха засегнати дори и по-ликвидните публични компании и никой не се наемаше да прогнозира кога и откъде ще дойде следващият импулс за борсовите играчи.
Вниманието на инвеститорите у нас в такива случаи логично се насочва към публичните банки – техните акции и през октомври се търгуваха сравнително активно. Цените на всички тях дружно вървяха надолу, а и останаха под котировките си от септември. Книжата на Първа инвестиционна банка, на Българо-американска инвестиционна банка и на Централна кооперативна банка започнаха месеца с най-високите си стойности, но постепенно губеха от нея.
В двадесет и двете борсови сесии през октомври бяха прехвърлени 685 008 банкови акции, което е с 14.86% повече спрямо броя им през септември.
Не е чудно, че през десетия месец акциите на
Корпоративна търговска банка
останаха встрани от вниманието на инвеститорите, особено след решението на БНБ, на Комисията за финансов надзор и на "БФБ-София" да се удължи до 25 ноември срокът на забраната за сделки с ценните книжа на поставената от юни под специален надзор финансова институция.
След като не бяха приети офертите за спасяване на КТБ, в крайна сметка депутатите окончателно се отказаха от предложението тя да бъде оздравявана. Народното събрание се ограничи да приеме законодателни изменения, които осигуряват незабавно изплащането на гарантираните депозити на вложителите в банката при условията, определени в правото на Европейския съюз.
Единствено акционерите на
Централна кооперативна банка
не се отказваха да сключват сделки с нейните книжа. Котировките им обаче продължиха да потъват надолу и през октомври, вече опасно близо до номинала им от 1 лев. Цените се лутаха в доста широките рамки между 1.02 и 1.16 лв. за акция. Опит да се запази спокойствието беше демонстриран още в първата борсова сесия, когато инвеститорите предлагаха по 1.167 лв. за един дял на Централна кооперативна банка (ЦКБ). Тази цена обаче остана най-високата за десетия месец, но и тя е с девет стотинки под върховата им стойност през септември.
В следващите дни общият борсов песимизм повлече книжата на ЦКБ още надолу. Те продължиха да губят стойност и да падат по ценовата стълбица, а от средата на месеца слязоха и под 1.1 лв. за един брой. Мъката за акционерите приключи на 28 октомври, когато беше ударено месечното дъно от 1.022 лв. за дял. А през септември най-ниската котировка за акциите на банката на "Химимпорт" беше 1.124 лева. Притежателите на книжа на ЦКБ трябваше да се примирят с още един удар – двуцифрен спад между двете гранични котировки (-12.43%).
Продажбите на акции на Централна кооперативна банка доведоха до това, че най-високата и най-ниската им цена останаха под тези от септември. Но въпреки това книжата на кредитната институция отново бяха сред най-ликвидните сред всички публични компании. И резултатът от това е, че играчите на пазара си размениха 653 814 от тези акции при само 381 880 броя през деветия месец. Така ЦКБ остана най-търгуваната публична банка у нас.
Падането на котировките оживи желанието за продажба на книжа от тази позиция. В последните търговски дни на октомври акциите изгубиха още няколко стотинки от цената си и затвориха месеца при 1.059 лв. за дял. Това пък ги остави с четиринадесет стотинки под стойността им от края на септември. Този спад стопи и пазарната капитализация на кредитната институция с още 16 млн. лв. и тя вече е 119.83 млн. лева. Така че въпреки известни неблагополучия осемнадесет поредни месеца оценката за ЦКБ остава над границата от сто милиона. Търговията с книжата на
Първа инвестиционна банка
не успя да зарадва акционерите с устойчиво покачване на цените им, въпреки че в първите борсови сесии поддържаха нивата от края на септември. След като на 6 септември книжата на кредитната институция отбелязаха най-високата си котировка за месеца – 2.983 лв. за един брой, те се гмурнаха надолу, подведени от общия песимизъм. Това обаче остана най-голямата сума, която инвеститорите са плащали, за да си набавят от книжата на банката през октомври. Далечен спомен останаха за всички онези 3.201 лв. за акция, постигнати през септември.
През целия месец акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ) твърдо се разменяха под 3 лв. за един брой. И въпреки че нетната печалба на ПИБ продължи да нараства и в края на септември вече е 24.169 млн. лв., в крайна сметка в следващите сесии ентусиазмът на търговците поутихна. Липсата на корпоративни новини около ПИБ свали цените на акциите й, а ножицата между двете крайни котировки се разтвори значително. И, губейки стойност, книжата й достигнаха до дъното от 2.423 лв. за дял, като смъкнаха с още 48 стотинки най-ниската си котировка спрямо септември. За съжаление на притежателите на такива книжа ПИБ отново е с най-големия спад между двете гранични котировки сред четирите публични банки (-18.77%).
В последните дни на октомври борсовите играчи се опитаха да обърнат посоката на цените, но въпреки това те останаха с 48 стотинки под тези от края на септември. При това положение и пазарната оценка на банката загуби 26 млн. лева. На 30 октомври инвеститорите вече оценяваха ПИБ на 293.7 млн. лв. и за първи път банката струва под триста милиона лева. Падащите цени на акциите на Първа инвестиционна банка, които останаха под тези от септември, активизираха разпродажбите. По тази причина обект на покупко-продажба станаха 293 276 акции при 213 939 броя месец по-рано.
През октомври пазарните играчи съвсем ясно показаха нежеланието си да наддават за акциите на
Българо-американска кредитна банка
и на ТЕКСИМБАНК. В десет от борсовите сесии въобще липсваха сделки с книжата на банката на Цветелина Бориславова, макар че цените се запазиха на нивото от септември. Фактът, че започнаха месеца с най-високата си месечна стойност – от 4.601 лв. за един брой, не амбицира инвеститорите да продължат в тази посока. Котировката е с десет стотинки над тази от деветия месец, но всичко спря дотук.
Липсата на покупко-продажби свали котировките до обичайните нива… и запази минималната цена на същото ниво – 4.25 лева. Тъй като тя се оказа последна за месеца, то заедно с нея надолу се устреми и оценката като цяло на Българо-американска кредитна банка (БАКБ). Този път тя е с 5.56% по-ниска и според борсовите играчи в края на септември БАКБ струва 104.938 млн. лева. А това я оставя отново над границата от сто милиона лева. Заради свитата търговия с акциите на банката броят на изтъргуваните книжа е без промяна (2541).
При ТЕКСИМБАНК имаше една-единствена търговска среща между акционерите и цената, до която се достигна, беше 2.321 лв. за един дял. Тъй като тя е равна на котировката от последния борсов ден в деветия месец на годината, съответно и пазарната оценка на банката се запазва и в края на септември тя е 37.121 млн. лева. Само 377 акции си размениха инвеститорите в тази сделка.
Борсовата търговия продължава да отразява депозитните предпочитания на всички инвеститори – фирми и домакинства. Всички все пак предпочитат парите в кеш пред евентуалното нарастване на цената на тези книжа и печалба от продажбата им. А тези настроения съвсем точно отразяват продължаващата вече месеци тенденция сумите по депозитите устойчиво да нарастват.