Три милиарда и седемстотин милиона лева. Само след седмица тази внушителна сума ще се "излее" от Фонда за гарантиране на влоговете, който започва изплащането на депозитите от КТБ в размер до 196 хил. лева. Какво обаче ще последва от бързото освобождаване на толкова много пари, които са били блокирани месеци наред? Може би те ще се върнат обратно в банковия сектор под формата на нови депозити. Само че доверието в него вече не е така високо, а и лихвите са далеч под нивата, предлагани от Корпоративна търговска банка. Затова не е изключено мнозина да потърсят алтернативи варианти за своите средства. Акции, инвестиционни фондове, недвижими имоти… са само малка част от възможните опции. Най-добре, разбира се, ще е тези пари да не отидат "под дюшека", а наистина да бъдат инжектирани в икономиката, която има отчаяна нужда от съживяване.
Според Симеон Симов от анализаторската компания "Актив Груп" определено ще има раздвоение на финансовия поток. Една част от средствата несъмнено ще се върнат обратно в банковия сектор, но повечето хора ще предпочитат алтернативни варианти. "От контактите ми с различни бизнесмени мога да кажа, че много от тях са се подготвили за инвестиции в недвижими имоти още от юли, защото им беше ясно докъде ще стигнат нещата. Така че определено в този сектор ще има раздвижване, и то доста скоро след изплащането на депозитите", твърди Симов. По думите му казусът с КТБ ще има и друго отражение върху икономиката като цяло. Досега редица фирми умишлено са задържали плащания с обяснението, че парите им са блокирани в банката. "Но, след като си получат средствата, е логично повечето от тях да се издължат на партньорите си, с което общата междуфирмена задлъжнялост ще намалее и това ще е глътка въздух за бизнеса".
Директорът на Colliers International Bulgaria Георги Киров също прогнозира преливане на средства от депозити към недвижимости. "Това е неизбежно, тъй като банковият сектор не може да предложи тази сигурност, която дават имотите, а и лихвите на пазара са изключително неатрактивни. Вярно е, че и от недвижимостите може да се губи, както видяхме през 2009-2011 г., но смятам, че хората вече се научиха как да действат по време на криза. При добро проучване и внимателен подбор може да се направи печеливша инвестиция. Не очаквам обаче да се появят големи купувачи. Сумата, която Фондът за гарантиране на влоговете ще изплати, е голяма, но разпределена между хиляди. Така че по-скоро ще има ръст на сделките с единични апартаменти или къщи", казва Киров.
Че изплатените гарантирани депозити от КТБ няма да се влеят на 100% отново по депозити в банковата система, е убеден и изпълнителният директор на УД "Конкорд асет мениджмънт" Петко Вълков. "Очаквам, макар и в по-малка степен, да повлияе и обстоятелството, че лихвите по депозитите спаднаха значително през последната година – мотивира се той. – Смятам, че за една част от парите ще бъдат потърсени алтернативи въобще на депозитния продукт. А сред основните възможности за управление на личните спестявания са недвижимите имоти, пенсионните и застрахователните продукти, взаимните фондове, акциите, държавните ценни книжа, златото и т.н. Нормално е също така част от парите реално да бъдат похарчени поради отложеното потребление до този момент, а за други да се търси физическо съхранение в брой, което може да се окаже доста скъпо и рисково в крайна сметка", добави Вълков.
По-различна гледна точка има изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. Мнението му е, че в резултат на връщането на депозитите до 100 хил. евро хората ще потърсят отново банките, лихвите по депозитите ще паднат, а тези по кредитите – не. "За голямо съжаление не виждам основания за оптимизъм – продължава Данев. – Като гледах списъка с депозантите в КТБ (дали е истински не знам), повечето от тях са с огромни загуби – губещи предприятия, силно задлъжнели. Те ще натрупат още по-големи загуби, а съмненията за тях като депозанти са за участие в корупционни схеми. Не очаквам съществена част от тях да инвестират върнатите им пари в икономиката. Ще ги сложат пак на депозити. Тези 3.7 млрд. лв. няма да се превърнат в стимул за икономиката. Напротив, ще пострадат цели отрасли като например военнопромишления комплекс. През тази година има рязко увеличаване на оборотите при оръжейните доставки и вместо да издърпаме отрасъла той ще изгуби сериозни пазари с произтичащите от това още по-големи загуби през следващите години. Във финансовия сектор пък ще станем свидетели на мощно преразпределение. Някои банки ще вдигнат силно ликвидността си, а те нямат нужда от това. Пресищането ще доведе до занижени лихвени проценти по депозитите. По-големият проблем е, че процентите по кредитите няма да паднат, което ще разтвори лихвената ножица."
Сходно е становището и на ректора на Висшето училище по застраховане и финанси доц. д-р Григорий Вазов. Според него тези суми до 200 хил. лв. са малки, за да стават за инвестиционен ресурс. "Единственото им ново "приложение" е да се превърнат пак във влогове. Хората обаче ще бъдат по-внимателни и ще търсят предимно стабилни международни банки, представени у нас. А те и без това са задръстени от свободен паричен ресурс. Проблемът е, че тези банки преливат от ликвидност, а кредитиране, особено проектно – няма. Самите банкови служители са така уплашени, че за 5 лева кредит ти искат 55 документа и накрая нищо не става. Радостната новина е, че вложителите не са загубили вяра в българската банкова система и ще останат в нея", заяви Григорий Вазов.
Николай Павлов, консултант на "ЕЛАНА Финансов холдинг", също смята така: "Най-познатата форма, която се ползва от българите, е депозитът, така че една голяма част от парите ще се прелеят в други банки. Ситуацията с КТБ уплаши хората и в момента основният движещ мотив е сигурността. Ето защо надали ще видим веднага търсене на опции с по-висок риск и по-висока доходност. Но много бързо след това ще се възвърне търсенето на по-висок доход от този при депозитите и ще има интерес както към взаимните фондове, така и към инвестициите на фондовите пазари. Това е тенденция от последните години, която се изразява и в непрекъснатото увеличаване на активите на взаимните фондове – ето, от началото на годината до края на октомври над 85 млн. лв. са се насочили към управляващите дружества".
Заслужава внимание позицията на финансиста Красимир Ангарски. "Аз съм убеден – казва той – че от гарантираните суми, които вложителите в КТБ ще получат, половината ще се съхранят като депозити в българската банкова система. Голяма част от тях ще останат в самите банки, от които хората ще имат правото да си ги получат, останалите ще потърсят други по-стабилни трезори, дъщерни поделения на големи европейски институции. Другата половина от парите ще потърсят още по-консервативни начини за съхранение. Имам предвид – банкови сейфове, в брой вкъщи, а по-оправните ще потърсят банки в чужбина."
Андрей Делчев, председател на Българската петролна и газова асоциация, пък акцентира върху това, че най-важното при изплащането на депозитите, които хората имат в КТБ, е, че психологически ще се възстанови доверието в банките и държавата като цяло: "Като има закон – той трябва да се спазва, няма две мнения по този въпрос. Иначе смятам, че една голяма част от вложителите, които имат до няколко милиона лева, ще потърсят възможността да ги вложат най-вече в недвижими имоти. Това е далеч по-лесно и удобно, отколкото да ги разхвърлят в няколко банки. Конкретно за сектора на горивата – не виждам по какъв начин освобождаването на депозитите в КТБ ще го засегне. Трябва да кажа, че пазарът през последните години се е свил с общо 20 на сто, но хората си правят сметка колко гориво ще потребяват, преди да си купят кола, и избират дали ще е мини или БМВ. Така че не може да търсим някаква връзка с парите на вложителите, които ще бъдат освободени в началото на декември".
Интересно мнение изказа и Ивайло Константинов, управител на „Юнион Ивкони“ и член на управителния съвет на Националното сдружение на автобусните превозвачи. Той е категоричен, че изплащането на замразените в КТБ пари ще се отрази положително на българската икономика. "Макар че средствата няма да бъдат възстановени в пълен размер, в малка държава каквато е България всеки един милион има значение. Затова очаквам да има оживление сред бизнеса. Конкретно имам преки наблюдения върху малки общини, които имат да реализират проекти по европейските фондове. Смятам, че именно там отражението на освободените от КТБ средства ще се усети най-осезаемо", изтъква Константинов.
