Групата за бързо образователно реагиране на ГЕРБ, предвождана от Милена Дамянова, реши да не губи ценно време и изстреля към деловодството на Народното събрание законопроекта за предучилищното и училищното образование. Така депутатите на Бойко Борисов "затвориха кръга", тъй като именно Дамянова като заместник-министър на Сергей Игнатов имаше ключова роля в създаването на проектозакона, а и точно тя ще оглави ресорната парламентарна комисия и ще осигури "попътен вятър" на творбата си. При това бързане в ролята на "леко прескочен" се оказа образователният министър проф. Тодор Танев, който бе принуден да обяснява постфактум, че е наясно с проекта, а работа на ръководеното от него ведомство е да разбере кога ще бъде внесен той за разглеждане. Дано този уж формален пропуск не е индикация, че ГЕРБ смята да прави образователна политика през главата на министъра.
Що се касае до самия законопроект, в сегашния му вид той е
много по-качествен, модерен и по-добре структуриран
от първообраза му, отхвърлен с право от предишния парламент. Отпаднали са неприемливата за родителите задължителна предучилищна подготовка за четиригодишните деца, няма ги неограничените правомощия на образователния министър, които едва ли не го издигаха в позиция "краля-слънце". В текстовете липсват и заложените преди солени глоби за родителите, които отказват да пуснат децата си на училище, тъй като са избрали алтернативни форми на обучение. В това отношение е очевидно, че ГЕРБ са работили здраво, докато бяха опозиция, и са успели да разберат, а не да наизустят училищния си урок.
Както споменахме, добрите моменти в проекта са много и добре мотивирани. Той предлага широко поле за взаимодействие между образованието, бизнеса и родителите. Намеренията са от 2018-а частните училища и детски градини да получават бюджетни субсидии като държавните и общинските образователни институции. По този начин те ще станат по-достъпни, тъй като таксите им ще намалеят, а ще се засили и конкуренцията на принципа "парите следват ученика". Тази мярка донякъде ще реши и проблема с недостига на градини в големите градове. Ако частниците не успеят да изразходват субсидията си, те ще връщат парите обратно в общинските бюджети. В детските градини ще могат да се разкриват яслени групи за деца от десетмесечна възраст, което ще е удобно за майките, желаещи бързо да се върнат на работа, за да не губят заплатата си. Узаконено е и съществуването на родителските кооперативи, които до неотдавна държавата се канеше да преследва като някаква образователна ерес. За предучилищното образование майките и бащите пък могат да изберат за детето си между целодневно, полудневно, почасово или самостоятелно обучение вкъщи, но при последния вариант ще се държи тест за училищна готовност, без който не може да се продължи нагоре.
Домашното обучение ще е валидна опция и за учениците, но само за тези от тях, които имат здравословни проблеми, ако са с изявени дарби и са "надраснали" класа си или ако са навършили 16 години.
Родителите са длъжни да им осигуряват условия за обучение
и учебници, а накрая се полагат изпити за определяне на годишните им оценки по съответните предмети.
Като цяло предлаганата структура на училищната система е далеч по-съвременна от сега съществуващата. Основната образователна степен ще е в два етапа – начален (І – ІV клас) и прогимназиален (V – VІІ клас). Средното образование е разделено на първи гимназиален етап (VІІІ – Х клас) и втори гимназиален етап (ХІ и ХІІ клас). В последните два класа учениците ще избират между програми, подготвящи за кандидатстване в университет и за професионално образование, включително и дуалната система на обучение чрез работа в предприятие. "Тесните" профили, от които ще избират учениците, са допълнени с бизнес ориентираните специалности – икономическо развитие, софтуерни и хардуерни науки и предприемачество.
Нов играч в образователната система ще бъдат общинските Центрове за подкрепа за личностно развитие. Там учениците ще доразвиват интересите си към науките, технологиите, изкуствата или спорта, ще получават кариерно консултиране, педагогическа и психологическа грижа.
Системата от детски градини и училища ще бъде контролирана на няколко нива. Вътрешният орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси в детската градина, училището и центъра за подкрепа е Педагогическият съвет, председателстван от директора. Той ще приема стратегията за развитие, учебните планове, програмите и мерките за по-качествено образование, ще награждава ученици и ще обсъжда бюджетите. На второ ниво е "гражданският" Обществен съвет, който включва по един представител на финансиращия орган и на работодателите, и най-малко трима родители на ученици. Директорите ще бъдат длъжни да представят на Обществения съвет тримесечни отчети за изпълнението на бюджета на училището, детската градина или центъра за подкрепа, като той ще може да връща за преразглеждане и решения на Педагогическия съвет. "Ретро" акцент от Възраждането е връщането на училищните настоятелства, които
на доброволни начала ще търсят допълнителни средства
за ремонти, храна, транспорт и екскурзии.
Национален инспекторат по образованието поне веднъж на всеки пет години ще проверява всяка детска градина или училище за нарушения в нормативната уредба или незадоволително ниво на преподаване и усвояване на учебния материал. В случая само не става ясно защо директорът на този нов контролен и независим орган ще бъде пряко подчинен на премиера, а не на Министерския съвет?
Учителите, директорите и другите педагогически специалисти ще са принудени всяка година да повишават квалификацията си по съответния профил, като ще доказват с документ, че са преминали минимум 48 часа обучение по специализирана международна или национална програма.
"Този законопроект гарантира, че най-накрая децата в България ще получават уменията, които са необходими за XXI век", обобщава Милена Дамянова. Депутатът от БСП Валери Жаблянов обаче контрира с думите, че текстовете са насочени срещу огромната част от българското общество, срещу интересите на училищата в малките общини и населени места, чието оскъдно финансиране ще бъде ограничено допълнително, за да се дадат пари на скъпите частни училища в София. Именно темата за финансирането на частното образование е болезнена за "червената" опозиция, но следва да се отчете, че докато бе на власт, БСП не направи нищо, за да предложи и приеме неин алтернативен проект.