Ако се върнем няколко месеца назад, ще установим, че едно от малкото съвпадения в предизборните програми на партиите бе идеята за „възстановяване на държавността”. Вярно е, че в някои случаи това бяха общи приказки, а и конкретните измерения на този процес са пределно разнообразни. Но все пак подобна констатация дава известна надежда, че политиците имат желание да се вслушат в очакванията на обществото.
От другата страна, в обществото господства почти пълен консенсус, че българската държава е абдикирала от свои ключови функции, и то до степен, която мнозина характеризират с обобщението „няма държава”. Иначе казано, от държавата (и от тези, които я управляват) се очаква да прави редица неща, които е спряла да прави, отървала се от съответната отговорност или услужливо е прехвърлила определени функции на частния сектор при неприемливо за повечето хора съотношение на ползи и разходи.
Трябва да се отбележи, че в програмите на партиите, изграждащи гръбнака на новото управление – ГЕРБ и Реформаторския блок, възстановяването на държавността се разглежда изключително в контекста на установяване на върховенство на закона и гарантиране на ефективно правосъдие. В това направление са заложени и основните надежди за позитивни социално-икономически промени, главно заради очакването за подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат, по-добро усвояване на средствата от европейските фондове и цялостния ефект от по-успешното противодействие на корупцията.
Значително по-малко внимание е отделено на активната роля на държавата за стимулиране на социалното и човешкото развитие – насока, която всички развити страни определят като безспорен приоритет поради стратегическата роля на човешкия капитал. Имаше известни надежди, че днешните управляващи (главно ГЕРБ) са извлекли поуки от грешките в предишни управления и ще ги коригират по посока на по-активни политики, респ. по-сериозни финансови ангажименти. Въпреки че е все още рано за категорични оценки (очакваме да видим управленската програма на кабинета), вече има индикации, че по-скоро ще бъде възприет един добре познат рестриктивен курс, известен като философията на
„Постната пица” на Симеон Дянков
Първите стъпки на правителството очертават стремежа към връщане към познатите и опровергани от живота данъчни, социални и други инструменти за изтискване на последните жизнени сили на обществото и особено – от най-уязвимите му слоеве. Вече са факт решенията за подновяване на проваления модел на пенсионна реформа, ограничен единствено до повишаване възрастта и стажа за пенсиониране, за възстановяване на данъка върху лихвите от депозитите, за замразяване на доходите и т.н. Казано накратко, държавата ще се стреми да взима колкото е възможно повече от гражданите (особено от тези, които имат най-слаби съпротивителни сили) и да дава колкото е възможно по-малко. Запазването на досегашния модел на данъчно облагане, при това с редуциран дял за преразпределение от държавата на БВП (отрязаният един процент се равнява на около 900 млн. лв.) потвърждава тенденцията все по-голяма част от бремето да се прехвърля на хората с ограничени материални възможности. Въпреки че, изглежда, отново ще ни представят познатата пиеска с главни герои
лошият финансов министър и добрият премиер
което означава, че най-непопулярните решения ще бъдат леко смекчени, но философията на управлението ще е същата. Ето защо не е трудно да се предвиди, че и реакцията на обществото ще е същата. Съдбата на управлението също ще бъде римейк на познати събития, но в нова, доста усложнена обстановка.
В интерес на истината ГЕРБ много ясно обявиха в предизборната си програма, че възнамеряват да реанимират голяма част от политиките от предишното си управление. Така че те бяха честни към избирателите си, а че последните не четат или не разбират последиците от предизборните програми, е друг въпрос. Реформаторите пък видяха в това намерение шанс за изгодно разпределяне на отговорностите за управлението – те запазват за себе си съдебната реформа (удобна, защото може да се говори много, а не може да се направи почти нищо), а на драго сърце дават на ГЕРБ ресурсите, респ. икономиите, заради които скоро ще настръхне по-голямата част от обществото. Освен това, както личи от поведението в първите седмици на парламента, говорители на социално-икономическите им възгледи са
познатите либертариански фундаменталисти
чиито три безспорни принципа са „Орязвай! Орязвай! Орязвай!”
Разбира се, трябва да се направи уговорката, че в условията на едно сложно и нестабилно коалиционно управление тази философия на ГЕРБ и РБ няма да може да бъде налагана с познатите арогантни методи на Симеон Дянков. Отказът на партньорите (особено на Патриотичния фронт, които имат ясни ангажименти в програмата си) да подкрепят нашествието на скелетите от гардеробите на финансовото министерство, ще принуждава правителството да прибягва до парламентарните услуги на ДПС, което е крайно нежелателно за управниците. Но ако приемем, че поне в следващата половин година избралите кабинета така или иначе ще го крепят, има достатъчно време да бъдат нанесени нови тежки вреди.
За това има две предпоставки, които в своето съчетание водят до песимистични прогнози. Първата е политическата предпоставка на
свръхупованието в клишетата на Световната банка
и Международния валутен фонд. Между другото ГЕРБ бяха единствената партия, която записа в прав текст в програмата си, че ще изпълнява препоръките на двете международни финансови институции. В дадения случай препоръките за нас са ясно зададени в доклада на Световната банка, озаглавен „Смекчаване на икономическото въздействие от застаряването на населението. Възможни варианти за България”. Той бе публикуван през есента на миналата година, коментиран повърхностно и доста некомпетентно в повечето медии, съзнателно бе подминат от политиците и институциите – освен в частите, които пряко кореспондираха с конкретни ведомствени и лични интереси. Сравнително неизвестно е, че докладът е възложен на Световната банка от бившия министър на финансите Симеон Дянков през октомври 2012-а и се е предвиждало да бъде оповестен в навечерието на редовните парламентарни избори през юли 2013 година. Но, както се казва, Дянков предполага, а Господ разполага.
Интересното в случая е, че докладът (към който ГЕРБ очевидно ще се придържа) не само препоръчва нови съкращения на разходите в публичния сектор, а призовава за дълбоки промени в обществото и предлага нестандартна интерпретация на редица застрашителни процеси като негативното демографско развитие. Повече от странно е, че в обстойния документ, посветен на дългосрочните проблеми на застаряването, дори не се споменават мерки за насърчаване на раждаемостта. Това, че Дянков и експертите на Световната банка са си взаимодействали по изготвянето му, е очевидно, а дали Дянков е поръчал конкретни изводи на Световната банка, или Световната банка ни е „поръчала” Дянков за финансов министър, вече не е ключов въпрос. Важното е, че докладът настоява за още по-ревностна пенсионна реформа (българите да се пенсионират след 65 години, а размерът на пенсиите да не се увеличава), за рязко намаляване на отпуска по майчинство, за „консолидиране” (т.е. закриване) на лечебни заведения, за затваряне на „маргиналните” училища и т.н.
Всичко изглежда напълно разумно за тези, които смятат, че трябва да се даде свобода на
„невидимата ръка” на пазара
но на практика по линия на основните социални дейности ще се наливат огромни публични ресурси в други, съвсем реални частни ръце, които ще поемат отказаните от държавата услуги. Първите намерения в тази насока бяха оповестени с предложения от ГЕРБ проектозакон за училищното образование, най-вече в частта, предвиждаща публично финансиране и за частните учебни и детски заведения.
Втората предпоставка е субективна, или по-точно – личностна. Министърът на финансите Владислав Горанов е стриктен последовател на философията „Дянков”. Още навремето той предизвика остри обществени реакции с няколко непремерени нападки към определени групи от населението, засегнати от фискалните мерки на правителството на ГЕРБ. Например на призива да се освободят от данък върху лихвата малките влогове, най-вече на пенсионери, които спестяват за погребението си, тогавашният заместник-министър отговори: „На оня свят пари няма.” Малко по-късно пък укори майките, че искат да си гледат децата до двегодишна възраст, и са въвели „професията майка”. Тоест, „господарят на публичните финанси” започва мандата си със спорна репутация. В същото време е добре известно, че Горанов се ползва с безусловна подкрепа и пълно лично доверие от страна на Бойко Борисов, което означава, че вероятността да бъде пожертван при ръст на общественото недоволство (както се случи с Дянков) е практически нулева.
Натрупването на тези обстоятелства най-вероятно ще предопредели една добре позната роля на държавата при (не)инвестирането на публични средства за целите на социалното и човешкото развитие. Иначе казано, без Дянков, но по „дянковски”.
Александър Маринов
