Преди дни американският дизайнер Николай Лем представи Лемили, аналог на куклата Барби с "нормални" форми и "типични" женски козметични дефекти. Играчката има целулит, стрии, натъртвания, пъпки и дори малки белези. Всички тези „опции“ могат да бъдат поставени върху тялото на куклата чрез лепенки. Авторът на „човешката“ Барби се е съобразил със средностатистическите параметри на младата американка: 84-78-91 см (обиколка на гърдите, талията и бедрата). Лицето на Лемили също е съвсем обикновено. Новаторът твърди, че е измислил играчка, която показва, че „реалността може да бъде прекрасна“. И вече има 22 хил. поръчки.
По-любопитно е защо Лемили предизвика толкова голям интерес от страна на медиите. През целия си пластмасов живот кралицата на кукления свят Барби бе индикатор на каноните на красотата на една или друга епоха и се променяше в съответствие с тях. В средата на миналото столетие тя беше брюнетка, с кафяви коси или недотам ярка блондинка. През 70-те години на ХХ в. Барбитата бяха с тен и почти винаги ослепителни блондинки. По-късно се появи и първата чернокожа кукла, чието лице въпреки къдравата коса и тъмния тен имаше чертите на бяла англосаксонка. По-важното е, че с всяка година пластмасовата красавица ставаше все по-изящна, съвършена и блестяща. Докато в края на миналото столетие окончателно се превърна от „съседското момиче“ в идеал, непостижим за реалните жени.
Сексапилната красавица Барби и най-вече създателите й са постоянен обект на критики до ден днешен. В детските градини на някои американски щати дори забраниха пластмасовата красавица. Група психолози излязоха със статия под заглавие „Искам да съм като Барби, защото глупачката има всичко“. Авторите обясниха отношението си към играчката с това, че подрастващите момиченца се идентифицират с разкошната кукла и постепенно осъзнават, че не са толкова красиви, не живеят в толкова великолепна къща, не разполагат с розов кабриолет и многобройни рокли.
Нещо повече – противниците на неестествената красота изчислиха доколко пропорциите на безупречната кукла се различават от параметрите на обикновената стройна жена. Оказа се, че човек с нейните мерки би бил просто инвалид и не би могъл да стои прав. Краката на куклата например са с 50% по-дълги от ръцете й, докато при обикновените хора този показател е 20 на сто.
Така или иначе "пъпчивият" аналог на Барби също е симпатичен на децата. "Тя изглежда като по-голямата ми сестра", изненадано заяви една второкласничка, след като повъртя Лемили в ръцете си. Друга забеляза, че "куклата не е толкова слаба, колкото Барби", а според трета представителка на "целевата аудитория" Лемили просто си я бива.
Може да се предположи, че аналогът на Барби ще заеме достойно място в редиците на т. нар. толерантни играчки. Днес не е трудно да се купят кукли с различен цвят на кожата, плешиви и дори седящи в инвалиден стол. Много родители в цял свят взимат такива играчки на децата си, за да ги научат от малки да проявяват търпимост към особеностите на другите. Но каноничната Барби на Mattel все пак си остава квинтесенцията на стандартите за красота, макар и силно преувеличени. С годините тя със сигурност ще се променя, но едва ли ще се „съгласи“ да се превърне в грозничко момиче.
