Наближава 4 декември. Заветна дата, чакана от 255 000 вложители, които вече прималяват от желание да докоснат онези 3.7 млрд. лв. гарантирани депозити, които държат в Корпоративна търговска банка. Вероятно ни чакат опашки, нерви и суетня около офисите на деветте банки платци. Защото българинът е такъв – когато има да дава – прави го в следобеда на последния ден, когато има да взема – строява се на гишето още в полунощ на първия.
Два дни след това е Никулден, 6 декември. Денят на рибарите и банкерите. Тази година обаче и лодкарите се оплакват, че рибата изчезна от Черно море, а и хората, които управляват чужди пари, са кахърни.
Така че едва ли някому сега му е до това – да отпусне душата си и да празнува. Затова и ние от в. „БАНКЕРЪ“ решихме да отложим връчването за 22-ри пореден път на приза „Банкер на годината“ – за напролет, когато хорският оптимизъм се самозаражда отново заедно с цъфтежа на природата.
Заедно със заверените банкови отчети и след платените данъци. Така стигаме до април, когато е и годишнината на вестника.
Така че за Шести остава – постарому – да напълним шарана, да го опечем, а после да си вземем една голяма люспа и да я сложим в джоба си – за здраве, за късмет и богатство. И за устойчиво внимание – когато плаваме в морски или финансови води!
От редакцията
