Европейският парламент гласува на 27 ноември внесения вот на недоверие на Европейската комисия. Очаквано, той бе отхвърлен, при това с много по-голямо мнозинство, отколкото одобрението, което преди месец получи екипът на Жан-Клод Юнкер. Против комисията гласуваха само 101 депутати, което бе разтълкувано от политическите наблюдатели като провал на евроскептиците. По време на вота крайнолевите издигнаха плакати против данъчните убежища.
Ден преди знаковото гласуване (на 26 ноември) предводителят на комисарите представи пред евродепутатите дългоочаквания инвестиционен план на Европейския съюз, който трябваше да се появи преди коледните празници. Или, както обобщи вносителят, този път Коледа е дошла по-рано.
В сърцевината на плана на Юнкер лежи създаването на Европейски фонд за стратегически инвестиции, гарантиран с публични средства, чрез който в периода 2015-2017-а ще се привлекат най-малко 315 млрд. евро. Дружеството ще работи в две направления: попълване на набор от проекти плюс програма, която да подпомага насочването на инвестициите точно там, където са най-необходими и очертаване на пътна карта, която да направи Европа по-привлекателно място за инвестиране и да отстрани регулаторните пречки. Предложените мерки като цяло се очаква да увеличат БВП на ЕС с 330-410 млрд. евро в рамките на три години и да помогнат за разкриването на 1.3 млн. нови работни места.
Идеята на Юнкер е фондът да се издържа със само 21 млрд. евро публични средства от бюджета на ЕС и на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), като всяко евро от тях да привлече поне по 15 евро частни капитали. Проектите, които ще получат финансиране, трябва да са привлекателни за инвеститорите. Те ще бъдат подбирани не от политици, а от специален инвестиционен комитет от експерти. Той ще ги оценява от търговска и от социална перспектива и на базата на добавената стойност, която се очаква да имат като цяло за Евросъюза.
Дружеството за стратегически инвестиции трябва да бъде създадено още през пролетта на 2015-а и да съсредоточи дейността си основно в инфраструктурата, по-специално в енергийни мрежи и транспортни системи; в образованието, научните изследвания и иновациите; в развитието на добива на енергия от възобновяеми източници; в малките и средните предприятия и др. За да бъде въведен по-бързо в действие инвестиционният план на Юнкер, се предлага експресен краткосрочен график на необходимите действия на институциите. Схемата трябва да бъде одобрена от европейските лидери по време на срещата им на върха на 18 и 19 декември, включително и да се вземе решение за създаването на фонда. Европейският парламент също трябва да гласува и по двата въпроса.
Намеренията на Юнкер бяха посрещани със смесени чувства. Политическите групи на десноцентристите, на социалистите и демократите и на либералите от ALDE като цяло ги подкрепиха. Евроскептиците пък ги определиха като "пари от монополи", "Фокус-мокус" и "Абракадабра". Председатеялт на Европарламента Мартин Шулц нарече плана "повратен момент" и добави, че очаква той да постигне "голям успех". А председателят на ЕИБ Мартин Хойер обясни на журналистите, че 15-кратното увеличение на първоначалните средства на практика е консервативно число, защото "в Европа има голямо количество ликвидни средства, но няма достатъчно инвестиции".
Бизнесмените – от шефа на австрийския производител на стомана "Фьосталпине", до изпълнителния директор на френската "Сосиете женерал", приветстваха предпазливо мерките за стимулиране на инвестициите. Асоциацията на италианските работодатели "Конфиндустрия" обаче смята, че мултипликаторът 15 е висок, а източниците на реални средства – неясни.
