На медийно-културния фронт – всеки ден нещо ново. Протести, оставки, блокади, бойкоти, празни зали, недоволни, още по-недоволни, обединени медии… И всичко това предизвикано от назначаването на Слави Бинев за шеф на Комисията по култура и медии в Народното събрание. Толкова събития и реакции дори протестите срещу Пеевски не успяха да произведат. Режисьорът Александър Морфов даже напусна Народния театър „Иван Вазов“ в знак на несъгласие с новата длъжност на Бинев…
Съзнателно или не, таекуондистът нагнети още повече напрежението в гилдията, като обяви, че бил най-подготвеният от този парламент. Депутатът от Патриотичния фронт изтъкна, че атаките и подготвяните протести срещу него са платени. Зад тях стояли хора от ГЕРБ заради пропастта, която се отваря между тях и ПФ. И обеща всеки творец да знае… как да кандидатства за еврофинансиране.
"На тези, които казват, че не мога да пея, рисувам и стихоплетствам, ще им кажа – абсолютно сте прави. Нямам такива таланти и не смятам, че това ме прави нещо различно от човек, който трябва да отговаря административно и мениджърски за една комисия. Моите таланти са другаде. Ако Микеланджело беше покровител или меценат на Да Винчи, и двамата щяха да са бояджии в Неапол", защити се Бинев. И посочи три причини за неговото евентуално оттегляне – "ако си подадат оставките Орхан Мурад, пардон Орхан Исмаилов, и областният на София… Ако видя, че структурата е декоративна и от мен не зависи нищо – също чао до скив".
Усетил накъде отиват нещата, ден по-късно Бинев покани опонентите си на разговори в парламента, но остана сам насред празната зала. "Те са емоционални хора сигурно, които емоцията ги тласка в някаква посока. Удавени са в предубеждението към мен, но се надявах Сашо Морфов все пак да разбере, че някои от героите му, с които той много се гордее, специално “Хъшове”, са били борци точно такива за свобода, какъвто за негова радост или за жалост се явявам аз", скромно се изказа бившият съдържател на чалга клуб. Противниците му обаче имаха извинителна бележка – точно по това време около 500 артисти, художници, продуценти… бяха на протест по централните софийски улици. Успоредно с това засегнатите от новата държавна позиция на Слави Бинев, БНТ и БНР, се съюзиха. И то не само помежду си, но вкараха и трети във връзката си – Министерството на културата. Така дружно бойкотираха първото заседание на парламентарната комисия и не присъстваха на гласуването на бюджета за 2015-а.
„Ръководствата на БНТ и БНР дълбоко уважават Народното събрание, както и всяка институция в Република България. Но точно затова ние не можем да участваме в заседанието на парламентарната Комисия по култура и медии. Не е възможно да има обективен диалог за бюджета на БНТ и БНР в ситуация, в която председателят на комисията води преднамерена кампания срещу обществените медии с подвеждащи обвинения. Сблъскваме се с пълна неинформираност и целенасочено разпространяване на манипулативни внушения. БНТ и БНР са обект на редовни финансови проверки и опитът да се представи нашата принципна позиция като страх от някаква ревизия само потвърждава опасенията от реваншизъм и намеса в работата на независимата обществена медия. В знак на недоверие към възможността на председателя да осигури обективно обсъждане ние няма да присъстваме на днешната среща…“, изразиха чувствата си двете държавни медии.
На 4 декември от културното министерство оповестиха, че негов екип също няма да присъства на дебюта на Бинев. Вежди Рашидов неколкократно заяви, че няма да коментира решения на българския парламент, но бил длъжен и реално защитава интересите на българските творци. Във връзка с това хора от ведомството разговаряли с народните представители от ГЕРБ в Комисията по култура и медии, представили своята позиция по проектобюджета и ги помолили да я защитят. Иначе в проектобюджета е предвидено увеличение на разходите с 6 млн. лв. в сравнение с 2014-а.
Отсъствието от заседанието на трите институции не предизвика културна революция. Депутатите приеха текстовете на първо четене, както мечтаеха от културното ведомство, и "скачаха" от БНТ и БНР. Така средствата за култура ще са 0.4 % от БВП.
Всичките тези неКултурни игри поставят няколко много важни въпроса. Както написа журналистът Валери Найденов „Как си избираме депутатите? Това е същността на проблема, но културните дейци го заобикалят като въжето в дома на обесения. Заслужават си специалисти по бойните изкуства“. Според Венци Мицов пък няма изобщо защо да се чудим за избора на Слави Бинев, след като заместник-председател на същата комисия в НС е бил Фикрет Шабанов Хюсеинов – депутат от ДПС, по професия стругаро-фрезист, а министър на културата в правителството на Симеон Сакскобургготски бе Нина Чилова, прочула се с това, че на въпрос на репортер обърка Панчо Владигеров със Златю Бояджиев.
С риск да бъда охулена от културните дейци – некултурно е да не дадеш шанс на противника да изкаже мнението си. Не отричам, че т.нар. артгилдии имат пълното право да протестират, но защо се събудиха сега? В държавата отдавна е пълно с неадекватни назначения, с "калинки" и всякакви други буболечки, но къде бяха и СЕМ, и БНТ, и БНР? Всъщност
те много добре знаят, че от сегашните им вълнения нищо не губят, защото от шефа на комисията нищо не зависи, ако няма подкрепата на парламентарното мнозинство. А в отношенията с мнозинството всичко е като на кино. Годишно държавата харчи около 120 млн. лв. за издръжка на държавните медии и медийни регулатори и нито една власт не смее да направи реформи в тях, за да не си ритне стола. Междувременно никой в политиката не се впечатлява, че няма облекчения за печатните издания, нито се работи за осветляване на собствеността на медиите. Апропо, защо не се протестира и срещу обещанието, че парите за култура през 2015-а ще бъдат 1% от БВП?
Може би най-резонно е предложението на Христо Мутафчиев. Председателят на Съюза на артистите призова творците да си „гледаме творчеството, нашите роднини на село да си работят по градинките, а политиците – да си гледат законите и да не се търсят поводи за сблъсъци с неадекватни предложения и партийни интереси". Мутафчиев дори предложи още по-радикално решение на казуса: Комисията по култура и медии директно да бъде закрита, тъй като и без това не вършела работа. А със спестените пари той знаел как да направи живота на творците по-добър.
