Петролната война между ОПЕК и шистовия петрол е в разгара си
10 Декември 2014 16:08
Източник: Бул Тренд Трейдър
Официалната харта на ОПЕК гласи, че целта на групата е "стабилизацията на цената на петрола на международните пазари". Явно нищо от тази харта не е налице днес. През юни цената на барел петрол бе почти 115 долара, а днес е под 70 долара за барел.
Този 40% срив е благодарение отчасти на забавянето на световната икономика, която употребява по-малко петрол отколкото пазара очакваше, и отчасти на самата ОПЕК, която произвеждаше повече отколкото пазарите очакваха. Главните виновници обаче са петролните мъже в Северна Дакота и Тексас. През последните четири години, докато цената се намираше около 110 долара за барел, те започнаха да извличат петрол от шистови образувания, които преди се считаха за нерентабилни. Техните маниакални разкопки, разкриха над 20 000 нови кладенеца след 2010, което е над 10 пъти повече от тези разкрити в Саудитска Арабия. Това увеличи производството на американски петрол с 1/3 до почти 9 милиона барела на ден. Това е само с 1 милион по-малко от производството на Саудитска Арабия. Съревнованието между хората на шистите и шейховете доведе света от недостиг на петрол до излишък.
По-евтиния петрол би трябвало да играе ролята на ударна доза адреналин за световния икономически растеж. Намаление на цената с над 40 долара измества около 1.3 трилиона долара от производителите към потребителите. Типичният американски шофьор, който е похарчил 3000 долара през 2013 на бензиностанциите, ще е с 800 долара по-богат или това е равносилно на повишение на заплатата с 2%. Големи страни вносители като еврозоната, Индия, Япония и Турция се радват на още по-големи бонуси. Тъй като тези пари вероятно ще бъдат похарчени, а не инвестирани в ценни книжа, световния БВП би трябвало да нарасне. Падащата цена на петрола ще намали допълнително и без това ниската инфлация и така ще окуражи централните банки към още по-благосклонни монетарни политики. Федералният резерв ще отложи повишението на лихвите за по-дълго, а Европейската централна банка ще действа по-смело в борбата с дефлацията като купува правителствени облигации.
Разбира се ще има и губещи. Страните производители на петрол, чиито бюджети зависят от високите цени определено са в беда. Рублата се срина тази седмица, докато бъдещите перспективи пред Русия допълнително се влошиха. Нигерия беше принудена да повиши лихвите и да девалвира найрата. Венецуела е все по-близко до невъзможност да обслужва дълговете си. Възможностите за фалити и скоростта и мащаба на спада на цената изнерви финансовите пазари. Цялостният икономически ефект от по-евтиния петрол обаче е очевидно позитивен.
Колко позитивен ще зависи от колко дълго цената ще се задържи на ниски нива. Това е обект на непрекъсната битка между ОПЕК и копаещите шисти. Няколко от членовете на картела искат да намалят производството с надеждата да повишат отново цените. Саудитска Арабия обаче изглежда черпи от опита през 70-те години на миналия век, когато голям скок на цената доведе до огромни инвестиции в нови находища и като резултат на големи количества петрол в продължение на цяло десетилетие. Вместо това саудитците изглежда пробват различна тактика: "Остави цената да пада и изкарай по този начин производителите с големи разходи извън бизнеса". Това ще доведе и до намаление на предлагането и цената ще нарасне.
Има сигнали, че такова изтърсване на производители вече тече. Цената на акциите на фирмите, които са се специализирали в шистовия петрол силно намаля. Много от тях са затънали до гуша в дългове. Дори преди цената на петрола да започне да пада, повечето от тях инвестираха повече в нови кладенци отколкото печелеха от съществуващите. При спадащите бързо сега постъпления, те ще се озоват в прекалено разтеглени позиции. Ще последват вероятно и фалити. Това от своя страна ще навреди на репутацията на шистовия петрол сред инвеститорите. Дори оцелелите могат да се озоват на затворен пазар за известно време, което ще ги принуди да намалят разходите си, за да отговарят на паричните средства, които генерират от продадения петрол. Тъй като шистовите кладенци на петрол са краткосрочни (производството може да падне с 60-70 процента още през първата година), какъвто и да е спад в инвестициите бързо ще се преобразува и в спад на производството.
Разтърсването ще е болезнено. В дългосрочен план обаче бъдещето на шистовата индустрия изглежда сигурно. Хидравличното начупване, при което смесица от вода, пясък и химикали се инжектира в шистови формации, за да се освободи петрол, е все още нова технология, която все още прави големи печалби при ефективността. IHS, научноизследователска фирма, оценява че разходите на един типичен проект са спаднали от 70 долара за барел до 57 долара за барел през миналата година, докато фирмите са се научили как да копаят по-бързо кладенци и да извличат повече петрол от всеки един от тях.
Фирмите, които преживеят сегашната буря ще имат много повече шисти, които да експлоатират. Копаенето едва сега започва във формированието Ниобрара в Колорадо, например, както и в Мисисипи Лайм покрай границата между Оклахома и Канзас. Не е и нужно шистовия петрол да бъде единствено американски феномен. Налице е подобна геология навсякъде по света, от Китай до Чехия. Въпреки, че никоя друга държава няма съвсем същата комбинация от жадни инвеститори, опитни служители и жизнена бюрокрация, богатствата които се предлагат трябва в крайна сметка да привлекат изследващи шистите за петрол и в други точки на света.
Най-важно от всичко е, че инвестициите в шистов петрол са удобни ако се правят на малки порции. Големите конвенционални петролни полета, които все още не са използвани, имат склонност да бъдат на недостъпни места, дълбоко под океана, високо в Арктика или и двете едновременно. Американската Ексон Моубайл и руската Роснефт наскоро отделиха два месеца и похарчиха 700 милиона долара в копаенето на един единствен кладенец в морето Кара, северно от Сибир. Въпреки, че откриха петрол, разработването му ще отнеме години и ще струва милиарди. За разлика от това, шистов кладенец може да бъде изкопан за една седмица на цена от 1.5 милиона долара. Шистовите фирми знаят къде са шистовите находища и е доста лесно да наемат нови платформи. Единственият въпрос е колко кладенеца да изкопаят. Целият бизнес започва да наподобява производството на напитки. Когато света е жаден увеличаваш производството в бутилиращия завод.
И така икономиката на петрола се промени. Пазарът все още ще бъде обект на политически шокове. Война в Близкия изток или закъснели действия на Владимир Путин ще доведат до покачване на цената. Изключвайки обаче такива събития, цената на петрола би трябвало да е по-малко уязвима на шокове и манипулации. Дори и допълнителните 3 милиона барела на ден, които САЩ сега изпомпва са малка част от 90-те милиона, които света потребява. Американските шисти са автентичен съперник на Саудитска Арабия за ролята на световен краен производител. Това би трябвало да намали волатилността не само на цената на петрола, но също и на световната икономика. Петрола и финансите се доказаха като единствените две индустрии способни да вкарат света в рецесия. Поне едната от двете обаче би трябвало да бъде по-стабилна в бъдеще.
Ще станем ли свидетели на края на долара?
70 години по-късно от системата, която определи новия икономически ред, не е останало почти нищо
Макар и малко вулгарно казано, това всъщност е смисълът на родената преди 70 години валутна система, от която днес е останало съвсем малко – споразумението от Бретън-Уудс.
През юли 1944 г., когато делегатите се събират в хотел Mount Washington в Бретън Уудс, войната още далеч не е завършила. Но едрият бизнес вече знае какво ще се случи, и бърза да начертае новия икономически ред.
Всъщност дали решенията на Бретън-Уудската конференция изобщо биха могли да се наричат система? Съществуват много съмнения в тази посока. Системата се базира върху предложенията на 44 държави – така наречените страни-победителки. Но на практика само една от тях налага своите интереси – САЩ. Англичаните също се намесват в играта, пращайки на конференцията един от най-големите икономисти на века – Джон Мейнард Кейнс. А той успява да убеди своя американски колега Хари Декстър Уайт да бъдат въведени фиксирани разменни курсове с възможности за леки отклонения в ограничен диапазон.
Впоследствие доминиращата роля на долара и фиксираните курсове се оказаха спънка за икономиките – особено след като бюджетните дефицити на Америка започнаха постоянно да се увеличават.
Между другото доскоро почти не се знаеше, че на конференцията са присъствали не само победителите, но някои от победените – примерно министърът на икономиката на Третия Райх Алберт Шахт и президентът на Райхсбанк Емил Пул.
В онзи момент САЩ вече са световен лидер в производството и търговията, изпреварвайки съсипаната от войната Британска империя. Освен това американците съобщават, че разполагат със 75% от световните запаси от злато (дълги години остава тайна как са успели да го постигнат), което прави долара единствената солидно обезпечена валута на планетата.
Златото е под непрекъснат натиск още от 1914 г., когато европейските централни банки (без Английската) изоставят златния стандарт. Великобритания го прави през 1931 г., а САЩ – през 1933 г. Така че единствените стабилни валути, които могат да станат световни, са британската лира и щатският долар. Но значителна част от британското злато се оказва в американския трезор във Форд Нокс.
Така че Бретън Ууудс налага господството на долара в световната икономика и търговия. От този момент всички сделки се осъществяват в долари, а водещите икономики са длъжни да поддържат долара като своя резервна валута. Това е валидно и до днес и засяга дори сделки между партньори, които нямат нищо общо със САЩ.
Хегемонията на долара гарантира огромни предимства за Америка. Статутът на резервна валута води до огромно търсене на долари т правителства и компании по целия свят. А това от своя страна позволява на администрацията на САЩ да харчи много повече от това, което държавата получава от данъци и приходи от износ.
« 1 2 3 »
През ноември 1961 г. се създава така нареченият „Лондонски златен пул“, който обединява златните резерви на осем банки в САЩ и централните банки на седем европейски страни, за да може цената на благородния метал да се поддържа на ниво 35 долара за тройунция. Целта на тази пазарна манипулация е да се съхрани доверието към долара. Но със затъването на САЩ в блатото на Виетнамската война бюджетните разходи се увеличават, а светът се наводнява с все по-обезценяващи се хартиени долари.
Френският президент Шарл дьо Гол се усъмява, че САЩ няма да могат да спазят ангажиментите си от Бретън Уудс за конвертируемост на долара спрямо златото. През 1968 г. Франция изисква голяма част от златните ? резерви да бъдат обменени в злато – с което се слага край на Лондонския златен пул. После Швейцария прави същото и цената на златото тръгва нагоре. Изглежда, че системата е обречена, а с нея – и хегемонията на долара. Но президентът Никсън решава проблема с един замах: на 15 август 1971 г. премахва доларовия стандарт и конвертируемостта на американската валута в злато, което отново гарантира търсенето й.
След това САЩ осъществяват гениалната идея на Хенри Кисинджър, който успява да се договори със Саудитска Арабия и с Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), че петролът и петролните продукти ще се продават само срещу долари. По този начин се ражда „петродоларът“ и отново се стабилизира търсенето на долари и деноминирани в долари дългови облигации на САЩ.
Това е онзи особен статут на долара, който позволява на Вашингтон да налага своята воля, подлагайки на икономически натиск изпадналите в криза страни с помощта на МВФ и едновременно с това финансирайки военните конфликти по света. Който иска да разбере политиката и силата, най-добре е да следва парите. А през последните 70 години доларът командва парада.
Но този юли, точно в деня на 70-годишнината от Бретън Ууд, в бразилския град Форталеза се събраха президентите на Бразилия, Русия, Индия и Китай (т. нар. БРИК), за да обявят създаването на своя собствена банка за развитие. Тя съвсем очевидно е замислена като конкурент на Световната банка и Международния валутен фонд.
В тази инициатива няма нищо изненадващо, защото икономическата мощ на страните от БРИК е безспорен факт. През последните години годишното производство на тези четири икономики достигна впечатляващия обем от 29,6 трлн. долара (изчислени по паритет на покупателната способност) и почти се доближи до обемите на САЩ и ЕС (34,2 трлн. долара).
Така че глобалният икономически баланс на силите се измества. Да не забравяме също, че четирите страни от БРИК разполагат с над 50% от глобалните валутни резерви. В същото време страните от старата Г7 разполагат със само 20%, от които на Япония се падат 8 процента.
Промените в световния икономически ред изглеждат неизбежни. Новата „Банка за развитие“ на БРИК със седалище в Шанхай ще разполага с резерв от 100 млрд. долара и ще действа според модела на МВФ, като ще осигурява кредити на изпаднали в криза държави, но ще предостави алтернатива на „Вашингтонския консенсус“.
От дълги години страните от БРИК плащат своите вноски в МВФ, но не получават адекватно право на глас в световната финансова институция. В нея Белгия например е с повече привилегии от Бразилия, а Канада – от Китай.
Свързаните с долара институции, които управляват световната икономика от поне две десетилетия, вече изостават от новите реалности. На този етап бъдещето на американската валута зависи изцяло от статута й на „петродолар“. Но тук също дните на американската валута са преброени – най-вече заради ненаситния апетит на китайската икономика за енергоносители и фокусирането на Америка върху развитие на вътрешното производство (най-вече добив от шисти).
Китай и Бразилия сключиха редица споразумения, в които доларът е изключен като платежно средство, Русия и Китай също следват тази нова тенденция. Ако най-големият енергиен износител и най-големият енергиен вносител решат изцяло да обърнат гръб на американския долар, бъдещето на световната резервна валута се очертава доста мрачно. Защото това ще подкопае пазара на американските дългови облигации и сериозно ще затрудни способността на американската администрация да финансира гигантския си държавен дълг, който вече доближава 18 трлн. долара.
През май Пекин и Москва подписаха дългосрочно споразумение за доставка на природен газ през следващите 30 години на стойност 400 млрд. долара. Засега и двете държави отказаха да разкрият какъв ще бъде делът на използване на юана и рублата в тази сделка. Но отговорът на този въпрос е важен за съдбата на долара като резервна валута.
На този етап по-голямата част от китайско-руския стокообмен се осъществява в долари, но с тази сделка, която дойде в разгара на западните санкции срещу Русия, процесът може се бъде ускорен.
В момента американската валута представлява 33% от всички валутни резерви в света, докато през 2001 г. делът ? надхвърляше 55%. А до десет години може би ще се появи нова „кошница от резервни валути“, която ще представлява микс от долари, юани, рупии, реали и рубли – както и ценни метали. Възможно е да се появи нещо като „синтетичен сноп“ от тези валути, който ще бъде обвързан със запаси от природни богатства или други материални резерви. Много вероятно е централните банки да включат и резерв от виртуални валути – като например биткойн. Но това е вече друга тема.
Какво всъщност е останало днес от Бретън-Уудската система? На практика нищо. Или поне нищо съществено. Остава обаче урокът, че фиксираните валутни курсове не функционират, както и интервенциите на валутните пазари. И все пак никой още не се осмелява да заговори за подмяна на старата система с нова. Може би защото за целта ще е необходимо ново голямо разтърсване на финансовите пазари – по-голямо дори от глобалната криза през 2008 г.
* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 52 / 2014
Държавната дума прие на второ четене правителственият законопроект за регулиране на дейността на форекс-дилерите
Долната камара на руския парламент приена второ четене правителствения законопроект, който регулира дилерската дейност на извънборсовия Форекс пазара с цел постигането на една по-добра защита за участниците и снижаване на рисковете, свързани с незаконната дейност на този пазарен сегмент.
Занапред Форекс-дилерите ще могат да извършват услуги на физически лица на извънборсовия пазарен сегмвент, стига техните клиенти да не са еднолични търговци. Но для этого они должны иметь соответствующую лицензию и вступить в саморегулируемую организацию (СРО) форекс-дилеров.
Размер собственных средств форекс-дилера должен составлять не менее 100 млн рублей. А если размер средств граждан-клиентов, находящихся на номинальных счетах форекс-дилера, превышает 150 млн рублей, то его собственные средства должны быть увеличены на 5% с суммы этого превышения. Соотношение размера обеспечения, предоставленного клиентом форекс-дилеру, и размера его обязательств не может быть меньше 1 к 50.
При этом Банк России будет вправе увеличить размер соотношения, но не более, чем в два раза.
Форекс-дилер обязан на своем сайте в сети интернет раскрывать информацию о рисках, возникающих при заключении, исполнении и прекращении договоров, и об обобщенных финансовых результатах деятельности лиц, с которыми они заключены. Учредителями (участниками) форекс-дилера не вправе выступать юрлица, зарегистрированные в офшорах или у которых за нарушения была отозвана лицензия, а также работники форекс-дилера.
СРО форекс-дилеров обязана сформировать компенсационный фонд, взнос в который при вступлении в нее составляет 2 млн рублей. Эти средства предназначены для осуществления компенсационных выплат гражданам в случае банкротства форекс-дилеров.
Члены СРО несут субсидиарную ответственность по обязательствам такой организации, а их взносы в компенсационный фонд освобождаются от налогообложения. Отсутствие лицензии на осуществление деятельности форекс-дилера либо неуплата взноса в компенсационный фонд служит основанием для отказа в принятии в члены СРО.
Реклама, побуждающая к заключению сделок с форекс-дилерами, должна предупреждать, что они являются высокорискованными и могут привести к потере внесенных денежных средств в полном объеме. И что до совершения сделок следует ознакомиться с рисками, с которыми они связаны. Публичное объявление цен и порядка их определения, а также иных существенных условий договора не является рекламой, побуждающей к заключению сделок с форекс-дилерами.
Законопроект также уточняет, что профессиональными участниками рынка ценных бумаг являются юридические лица, созданные в соответствии с аконодательством РФ и осуществляющие брокерскую, дилерскую (в том числе на рынке Форекс)/, депозитарную деятельность, а также деятельность по управлению ценными бумагами и по ведению реестра владельцев ценных бумаг.
Иностранные организации, их представительства и филиалы будут не вправе осуществлять деятельность некредитных финансовых организаций, в том числе деятельность профучастников рынка ценных бумаг, а также предлагать услуги иностранных организаций на финансовых рынках либо распространять информацию о таких организациях и /или/ их деятельности, в том числе неограниченному кругу лиц, на территории РФ.
Закон должен вступить в силу с 1 марта 2015 года, за исключением положений, для которых установлены иные сроки. Организации, осуществляющие на эту дату деятельность на внебиржевом рынке Форекс, обязаны получить лицензию на осуществление деятельности форекс-дилера и вступить в СРО форекс-дилеров до 1 января 2016 года или прекратить осуществление такой деятельности.
