"Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят." Сещам се за тази мисъл всеки път, когато ходя до урната, за да пусна бюлетина. И щом мине известно време, се връща усещането, че живеем в безвремие. Реформите, ако изобщо има такива, са козметични, а радикалните промени ще си останат несбъдната мечта.
У нас изборите не са забранени поради посочената по-горе причина, но преференцията, която избирателят получи да раздвижи консервираните от партийци листи, отново е под заплаха. Но още от самото начало, когато бе въведена с Изборния кодекс на Мая Манолова, ДПС я сложи на мушка.
Пикът на отричането на този инструмент дойде, когато Движението изключи двама свои депутати от парламентарната си група. Причината – нарушение на партийната дисциплина, която явно се оказва по-важна, отколкото волята на избирателите, които избраха именно с преференция Гюнай Хюсмен и Муса Палев.
В отговор 13-те народни представители в 43-ото Народно събрание, избрани преференциално (вече станаха 14, след като Антон Долапчиев от ГЕРБ също се закле), вдигнаха шум и заклеймиха действията на ДПС, окачествявайки ги като лош сигнал за демокрацията у нас.
На това място лидерът на партията Лютви Местан даде на заден и каза, че по принцип не бил срещу преференциалния вот, но сега той бил изроден. И предложи в насипен вариант две идеи. Едната например е в листата между осем и 18 души да са наредени по азбучен ред и да се избират с преференция.
Вторият вариант бил партиите да се явяват на парламентарни избори с една национална листа с 240 имена и тогава предпочитанието да не бъде 7%, както е сега, а с по-нисък праг – от 5 процента. Което означава, че ако на изминалите избори това правило съществуваше, то един депутат от ДПС можеше да се изкачи по-нагоре с около 24 хил. гласа.
Репортер на в. "БАНКЕРЪ" попита Четин Казак от ДПС за малко повече подробности около идеята, но той отказа да коментира, под предлог че било твърде рано.
Георги Кадиев от БСП заяви за в. "БАНКЕРЪ", че изключването на Хюсмен и Палев е първи опит за отказ от преференцията. Той коментира, че идеята на Местан за национални листи би породила следния проблем – по-голяма част от депутатите ще бъдат от по-големите избирателни райони като София. Това пък не би било добре, защото останалите общини "ще трябва да се покриват със софиянци", а хората искат местни народни представители, които познават собствените им проблеми. Кадиев уточни, че би подкрепил идеята няколко души от листа да се избират с преференция и това било начин да се стигне до следващата стъпка – мажоритарен вот.
Мартин Димитров от Реформаторския блок каза пред репортер на "БАНКЕРЪ", че заплахата за преференцията въобще не е отминала и очаква тя да бъде атакувана. "С нея се намалява контролът на партиите върху кандидат-депутатите и се създава възможност хора с позиция, законопроекти и инициативи, които вършат работа за обществото и постигат конкретни резултати, да получават личен вот", уточни той. По думите му възможността последният да стане втори е много неудобна за някои формации и именно поради тази причина ще има опит този инструмент да бъде премахнат. Димитров определи, че най-доброто решение е да бъде отстранена изкуствената защита за водача на листата, когато няма преференция бюлетината да се брои като глас за първия.
От ГЕРБ не виждат опасност от това да се гласува за личности, тъй като не било логично, когато едно нещо се въведе, а след това веднага да бъде отменено. "Хората искат мажоритарен вот и би трябвало да мислим в посока засилването му, защото такива са очакванията на избирателите. Преференцията може и да претърпи някаква модификация, но нейната тежест ще се увеличава", каза пред репортер на "БАНКЕРЪ" Димитър Главчев, който е депутат и член на контролната комисия на ГЕРБ.
Съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов уточни, че не преференцията, а задължителното гласуване е важно, и иска – ако може, то вече да е наложено и минало.
"Изборите са манипулирани и купувани, и то основно от ДПС, които най-нагло заявяват, че имат нарастване в подкрепата на отделни населени места. Това не е вярно, там има само нарастване на покупко-продажбата и е нужно ново законодателно решение, а именно задължително гласуване е една от мерките. Обединили сме се с ГЕРБ и Реформаторския блок и с активната регистрация ще започнем, като това ще пооблекчи резултатите", каза Симеонов.
А въпросът с изборното законодателство със сигурност няма да се реши бързо. Още по-малко този със задължителното гласуване, защото от ГЕРБ искат, първо, провеждането на референдум по темата с местните избори догодина, въпреки че когато бяха в опозиция в 42-ото Народно събрание, защитаваха най-върло задължителния вот със стимулиращ характер.
Позицията на Реформаторския блок също не е изчистена, защото в коалицията единствено СДС заявява подкрепата си за подобна идея.
Георги Кадиев от БСП подкрепя задължителното гласуване и уточнява, че това би помогнало най-вече на по-малките партии. Пък и предложението на бившия лидер на БСП Сергей Станишев – такъв вот да бъде въведен, по-скоро бе опит за стряскане на ДПС, когато оттегли подкрепата си за кабинета "Орешарски", отколкото истинско предложение по този въпрос.
И в крайна сметка ще се окаже, че отново ще бъде създадена временна комисия, която да разработва нови изборни правила, въпреки че с този въпрос се занимава по-рано и Искра Фидосова, след нея и Мая Манолова. А по-тъжното в случая е, че още през 2003 г. Емил Кошлуков подготви напредничав Избирателен закон за смесената пропорционално-мажоритарна избирателна система. Тогава той бе приет на първо четене с цели 160 гласа и след това потъна в нечие чекмедже в парламента. А оттогава досега все се борим за по-голяма тежест на мажоритарната система. Което е поредното доказателство, че сме изпаднали в безвремие…
