Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди Германия заради полицейско разследване, завършило с осъдителна присъда, в което полицията е подтикнала един от осъдените да се включи в сделка с наркотици. В решението на ЕСПЧ по делото "Фурхт срещу Германия", публикувано в последния брой на списание "Адвокатски преглед" се казва, че за да бъде един процес справедлив, трябва да бъдат изключени всички доказателства, получени чрез подстрекателство към извършване на престъпление от страна на полицията. Жертва на процес, в който основно доказателство се явява подстрекателството към участие в наркотрафик е станал жалбоподателят Фурхт, който е бил осъден в родината си на 5 години затвор. Макар присъдата да била по-ниска от предвиденото и да е излежал само 3 години и 3 месеца от нея, ЕСПЧ осъжда Германия за нарушено право на справедлив процес (чл. 6, ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека), съобщава "Правен свят".
Завръзката
След като получили съдебно разрешение през есента на 2007 г., петима полицаи започнали разследване под прикритие срещу лидер на престъпна група и още петима души, между които не бил жалбоподателят. Органите на реда имали предварително събрани доказателства срещу групата, но за да успеят да се свържат с лидера ѝ, полицаи под прикритие установили контакт с Фурхт, който бил близък приятел и бизнес партньор в сделки с недвижими имоти с тартора на групата. Жалбоподателят имал чисто съдебно минало и дотогава не е бил подозиран в участие в наркотрафик.
Двама полицаи се срещнали с Фурхт в ресторанта му и обяснили, че се интересуват от закупуване на имот за клуб. През следващите седмици жалбоподателят предложил на агентите под прикритие няколко оферти за продажба на недвижими имоти и посетил обектите с тях. След това един от агентите споменал, че има камион за транспортиране на цигари за чужбина и Фурхт установил контакт между полицаите и лидера на разследваната група за организиране на международна контрабанда на цигари.
При следваща среща един от агентите споделил с Фурхт, че контрабандата е твърде рискована и не си струва на фона на по-малката печалба, на което жалбоподателят му отговорил, че хората, с които ги е свързал, биха продавали кокаин и амфетамин, но той самият няма да участва пряко, а само ще получи комисионна като посредник. След като решили, че свръзката ще участва все пак в сделката, полицаите поискали и получили съдебно разрешение той да бъде включен в започналото разследване.
На 1 февруари 2008 г. Фурхт се обадил на един от агентите и му казал, че вече не се интересува от сделката и ще се занимава само с ресторантьорския си бизнес. Седмица след това агентът отново се срещнал с него, за да разсея притесненията му, че ще попадне в затвора и в крайна сметка се стигнало до сделка за закупуване на 260 кг амфетаминова паста и 40 грама кокаин, а при доставката участниците, между които и Фурхт, били арестувани.
Решението на съдилищата в Германия
На 22 октомври 2008 г. Районният съд в Аахен осъдил Фурхт на 5 години затвор, след като той признал, че участвал в сделката, но твърди, че само е реагирал на предложението на агента да се включи в наркотрафика. Съдът отбелязал, че сериозен фактор за смекчаване на наказанието е обстоятелството, че жалбоподателят е бил подведен (verleitet) да извърши престъплението от представител на държавната власт. В същото време съдът приел, че Фурхт не е бил подтикнат (angestiftet) да извърши деянието, в което е обвинен. В решението се казва, че агентите са действали внимателно и изчаквали мъжа сам да повдигне въпросите, както за планираната отначало контрабанда, така и за продажбата на наркотици.
През април 2009 г. Върховният съд оставил без уважение жалбата на Фурхт срещу присъдата, а месец по-късно и Федералният конституционен съд отказал да разгледа конституционната жалба на осъдения, без да изложи мотиви за това.
На 16 юни 2011 г. Районният съд – Аахен постановил Фурхт да бъде условно предсрочно освободен на 12 юли с.г. след изтърпяване на 3 години и 3 месеца от наложеното му наказание.
ЕСПЧ: Задачата на полицията е да предотврати и разследва престъплението, а не да го предизвиква
В решението на ЕСПЧ се казва, че подстрекателство към извършване на престъпление има, когато действията на полицията излязат извън пасивното разследване.
"Смисълът на забраната за подстрекателство към извършване на престъпление от страна на полицията се обосновава с това, че задачата на полицията е да предотврати и разследва престъплението, а не да го предизвиква", се посочва в решението.
Относно доводите на правителството, че Фурхт е имал нагласа да извърши престъпление, предложил да достави наркотици, говорел за себе си като за част от групата и поради контактите си с лидера, можел да уреди всичко много бързо, съдът отбелязва, че относимият момент, към който трябва да се определи дали лицето обективно е имало нагласа да извърши престъпление, е времето на първия контакт с полицията. Така съдът мотивира извода си, че при първия контакт с Фурхт, агентите изобщо не смятали, че той има нагласата да участва в престъплението.
В случаите на подстрекателство към извършване на престъпление, което нарушава чл. 6 от конвенцията, съдът подчертава, че общественият интерес в борбата срещу сериозни престъпления, каквато е търговията с наркотици, не оправдава използването на доказателства, получени чрез подстрекателство. Според ЕСПЧ, за да бъде съдебният процес справедлив, трябва да бъдат изключени всички подобни доказателства. Съдът отбелязва още, че по конкретното дело доказателствата, получени чрез подстрекателство са основни и присъдата е била постановена въз основа на тях.
"Предвид важността на тези доказателства за определяне на виновността на жалбоподателя Съдът не е убеден, че дори значителното смекчаване на наказанието е действие, което би имало същия ефект като недопускането на спорните доказателства. Следователно на жалбоподателя не е предоставена достатъчна компенсация за нарушаване на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията", се посочва още в решението.
Аналогия у нас
Делото "Фурхт срещу Германия" намира своята аналогия и у нас. И по-конкретно по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия главен секретар на МС Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров.
През октомври 2012 г. Софийският градски съд ги оправда по обвинение в подкуп. Според прокуратурата бившият военен министър чрез Тенчо Попов и Петър Сантиров предложил подкуп на следователя Петьо Петров, за да "смачка" разследване за злоупотреби в армията. СГС намери множество нарушения при използването на специални разузнавателни средства.
През февруари т.г. Софийският апелативен съд потвърди оправдателните присъди като основният аргумент бе, че следователят Петров, който в момента оглавява Следствения отдел към СГП, е бил активната страна в уговарянето на подкупа.
"Следователят Петьо Петров преднамерено и злонамерено е създал предпоставки за реализиране на цялата верига от събития, за да постигне евентуалното даване на подкуп, като е манипулирал, убеждавал, съветвал, обещавал на съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Толерирането на подобни похвати за разкриване и доказване на престъпления не би могло да работи за затвърждаване на уважението към закона и авторитета на правозащитните органи, за утвърждаване на доверието на обществото в тях и на вярата му в тяхната сила и справедливост", написа в мотивите си САС.
Още от самото начало на процеса позицията на защитата на Николай Цонев е, че следователят Петров е извършил престъпление – подстрекателство към подкуп.
Делото е във Върховния касационен съд, чака се неговото произнасяне.
