В светлината на неотдавнашната банкова криза и на фона на големия размер необслужвани заеми несигурността в банковия сектор е пречка за разрастването на кредитирането и за инвестициитe в България. Налице е и ограничено търсене на кредити, най-вече поради съществуващите недостатъци в бизнес средата. Това е оценката на Европейската комисия за инвестициите в България, която е част от плана на председателя Жан-Клод Юнкер за 315 млрд. евро.
Според ЕК ограниченият приток на преки чуждестранни инвестиции и високото равнище на дълга на корпоративния сектор забавят растежа на частните инвестиции в България. Външният дълг е намалял за период от няколко години, но дългът на частния сектор продължава да е значително по-висок, отколкото в други подобни икономики. Дефлационният натиск и ниският номинален растеж упражняват допълнителен натиск върху дълга на частния сектор, което има отрицателно въздействие върху инвестициите.
Брюксел отбелязва още, че делът на инвестициите в БВП на България е сходен с други подобни икономики в ЕС, но е намалял значително след кризата от 2009 г. от 33 % от БВП през 2008 г. на едва 21 % през 2013 г. Това се дължи основно на спада на частните инвестиции, който се очаква да продължи и през идните години. Това отразява продължаващото намаляване на задлъжнялостта в икономиката и ниските очаквания за печалба. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната са спаднали до 1—2 % от БВП след кризата. Несигурността в страната може да възпрепятства възстановяването на нивото на ПЧИ. Публичните инвестиции, от друга страна, остават стабилни, благодарение до голяма степен в последно време на финансирани от ЕС проекти. Същевременно обаче се очаква публичните инвестиции да достигнат върхови нива през 2014 г. и да намалеят значително до 2016 г. Това се дължи на факта, че моделът на годишния растеж на страната следва цикъла на програмиране на средствата на ЕС.
Според ЕК България има значителна нужда от инвестиции, част от която може да бъде посрещната чрез публични инвестиционни схеми, евентуално заедно с частни инвестиции. Икономиката на България е с най-ниската енергийна ефективност в ЕС, що се отнася до промишлеността, транспорта и жилищното настаняване.
Налице е и сериозен недостиг на инвестиции в строителството: пътища, железопътни линии и енергийни междусистемни връзки. По-специално, необходими са инвестиции в газопреносните мрежи за подобряването на сигурността на доставките и на връзките с пазарите на ЕС, се казва още в доклада на Брюксел за българската икономика.
Комисията на Жан-Клод Юнкер препоръчва на страната ни да засили бюджетните мерки, за да се гарантира постигането на средносрочната цел, както и да се въведе цялостна данъчна стратегия за повишаване на събираемостта на данъците. Да осигури ефективно спрямо разходите предоставяне на здравно обслужване
Като друг приоритет за България Брюксел посочва още осъществяване на реформите в сферата на образованието за да се увеличат нивото и адекватността на уменията, както и подобряване на бизнес средата, особено за малките и средните предприятия (МСП).
Юнкер препоръчва още на българските управляващи да приемат дългосрочна стратегия за пенсионната система и да подобрят системата за възлагане на обществени поръчки, както и ефикасността на Агенцията по заетостта.
Сред необходимите реформи за инвестиции ЕК посочва и ускоряване на проектите за междусистемни връзки, по-специално за газ и разширяване на реформата на енергийния сектор с оглед повишаване на конкуренцията, пазарната ефективност, прозрачността и енергийната ефективност, както и създаване на прозрачен пазар на едро за електроенергия и природен газ.
