Едно нещо стана кристалноясно след срещата в Брюксел на вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев и министрите на енергетиката на Унгария, Словения, Австрия, Хърватия, Италия, Гърция и Румъния със заместник-председателя на Европейската комисия Марош Шевчович. И то е, че комисията предпочита да не предприема резки движения по темата "Южен поток".
Самата среща завърши без категорична и окончателна европейска позиция по проекта. Страните членки просто дадоха мандат на Шевчович да изясни ситуацията около отказа на Русия по изграждането на газопровода. Дончев изглеждаше разочарован от липсата на официално становище, при все че България многократно е настоявала за това.
„Ние нямаме писмено становище от руска страна. Нямаме каквото и да е било становище от европейска страна, имаме модалност. В България, за разлика от другите държави, вървят процедури, свързани с "Южен поток", и той не е спрян формално. Министерството на регионалното развитие, Министерството на земеделието, Министерството на културата, Министерството на енергетиката са част от процеса. В тази ситуация, при липса на ясен сигнал от едната или другата страна, какво да правят тези ведомства? Затова за нас е важен отговор "да" или отговор "не". Нормално е да настояваме да го има от Европейската комисия, доколкото България преди няколко месеца й е делегирала правото да преговаря с Русия“, заяви вицепремиерът след срещата.
Два дни по-късно отговор от Москва все пак дойде, макар и не на хартия. В телефонен разговор с Марош Шевчович руският министър на енергетиката Александър Новак е потвърдил отказа на Русия от газопровода.
Доколко това решение е окончателно наистина, тепърва ще видим. Но ден преди визитата в Брюксел в българския парламент се проведе продължителен дебат и се оказва, че неизвестните около "Южен поток" наистина са твърде много.
Необходим ли е газопроводът на България?
Премиерът Бойко Борисов заяви, че руската фирма "Газпром Експорт" е разработила и предложила на "Българския енергиен холдинг" работен вариант на дългосрочен газотранспортен договор, но той не е подписан. Представеният проект не само не отговарял на изискванията на законодателството на Европейския съюз, но и съдържал клаузи, явяващи се изключително неблагоприятни за нашия холдинг като акционер в проектната компания "Южен поток България" за строежа и експлоатацията на тръбата. При реализация на проекта за него е била предвидена междинна вътрешна норма на възвръщаемост от 4.25% при заложена вътрешна норма на възвръщаемост 8%, фиксирана в протокол от 27 август 2012-а. Освен това е била предложена прекалено ниска тарифа за първите 15 години, когато холдингът има нужда от постъпления, за да изплаща заема си към "Газпром" за над 600 млн. евро (с тях трябваше да осигури своята част от финансирането на съоръжението на наша територия).
"Предложеният от "Газпром Експорт" проект на дългосрочен договор на практика предвижда смесената проектна компания да генерира печалби само и единствено с цел и до момента на изплащане на инвестициите, като след това печалбата, респективно дивидентът за БЕХ, ще бъде нула. При така заложените параметри е практически невъзможно намирането на външно финансиране поради, първо – невъзможност за изплащане на дълга още през първите години на проекта, и второ – невъзможност за разпределяне на дивидент през целия живот на проекта", изтъкна Бойко Борисов.
От Реформаторския блок поискаха да се направи анализ, който да покаже какъв ще е финансовият резултат при средната статистическа запълняемост на руските тръби. "Взимаме 10 години назад – така се прави един модел. Виждаме средната запълняемост на подобни руски проекти и правим нов финансов анализ. Тогава знаете ли какво ще видите? Че пряка печалба от "Южен поток" въобще няма да има. Тук е направена сметката при идеални условия, а дори и в тази ситуация България няма значителни, а някакви мижави виртуални печалби. А при средните условия за последните десет години "Южен поток" ще бъде на тежка загуба”, отбеляза Мартин Димитров.
Томислав Дончев също призна, че печалбата би могла да дойде след около две десетилетия, като тогава тя ще е около три-четири пъти по-ниска от визираната от руския президент Владимир Путин сума от 400 млн. евро. Според Борисов пък косвените приходи, които биха дошли от изграждането на "Южен поток" – данъци, такси, от обороти, със сигурност ще са повече, отколкото приходите от самия транзит.
На фона на сигурните над 170 млн. лв., които сега получаваме от транзита на 17.8 млрд. куб. метра руски газ годишно по старите и вече изплатени тръби, като че ли е редно да се сетим за поговорката
"По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата"
Още повече че Европа съвсем не е толкова зависима от "Южен поток", за което си има съвсем резонни аргументи. Едно от основните внушения, което някои се опитват да ни набият в главите, е, че потреблението на газ на Стария континент постоянно се увеличава и руското гориво става изключително търсена стока. На практика обаче ситуацията е доста по-различна. По данни на европейската газова асоциация Eurogas консумацията на газ в общността през 2010 г. е била 524 млрд. куб. м, като около 186 млрд. от тях са вътрешен добив, 99 млрд. внос от Норвегия, 50 млрд. от Алжир, 37 млрд. от Катар, над 25 млрд. са втечнен природен газ от други държави и 118 млрд. куб. м (или 23%) е бил вносът от Русия. За 2011-а потреблението е спаднало с 10 на сто до 475 млрд. куб. м, година по-късно с още 2% – до 469 млрд. куб. м, през 2013-а към спада са добавени нови 1.4%, за да се стигне до 464 млрд. куб. метра. Очакванията за 2014-а са за намаление на консумацията на синьо гориво с още 7 на сто – до 429 млрд. куб. метра. Или за четири години има намаляване на потреблението с 95 млрд. куб. метра. Причините за това са няколко – увеличеното производство на ток от възобновяеми енергийни източници и въглища, подобрената енергийна ефективност и т.н. При всички положения тези данни оборват
мита за зависимостта на Европа от руския газ
Не бива да се забравя също, че Евросъюзът може лесно да увеличи вноса си на втечнен газ. Капацитетът на терминалите е около 200 млрд. куб. м, а през 2013-а са оползотворени едва 45.7 млрд. куб. м от тях, което е само 23 на сто. А междувременно вече се прокрадват нови и то далеч по-евтини алтернативи на "Южен поток".
След срещата на 9 декември в Брюксел бе обявено, че България, Румъния и Гърция имат намерение да изградят вертикален газов коридор вместо спрения от Русия проект. От съобщението стана ясно, че идеята е нетолкова да се строи нова тръба, колкото да се свържат газовите системи на трите балкански държави с т.нар. Южен газов коридор, по който от 2019-а се очаква да потече азерски газ от каспийското находище "Шах Дениз ІІ".
Специализираният портал venergetike.sk пък съобщи тази седмица, че словашката компания Eastring, която е оператор на преносната система на страната, е започнала преговори с България и Румъния за построяването на газопровод, който да тръгва от градчето Велке Капушани близо до украинската граница и да завърши на българо-турската граница. Предвижда се строителството да стане за три години, като газопроводът ще е реверсивен с капацитет от 10 млрд. куб. м газ и в двете посоки. Тръбата ще струва само 750 млн. евро, а и проектът вече е готов и ще бъде представен до Нова година на словашкото министерство на енергетиката.
Израел също се намеси в играта, обявявайки, че има намерение да изгради собствен газопровод, с който да захранва със синьо гориво държавите от ЕС. Проектът бил представен от израелския министър на енергетиката Силван Шалом по време на среща с колегите му от Кипър и Гърция. Според предложението строителството ще е изцяло за сметка на Израел. Тръбата ще се захранва с газ от израелското находище "Тамар", открито през 2009 година. Добивът от него започна през 2013-а, а запасите се оценяват на 8.5 трилиона куб. метра. В близост има и второ находище – "Левиатан", в което има около 16-18 трилиона куб. м природен газ. Прогнозата е добивът от там да започне през 2016-а.
Не липсват и други предложения – като например позабравеният напоследък газопровод "Набуко", който все повече се лансира от Иран. Така че от спирането на "Южен поток" няма да загубим чак толкова много нито ние, нито Европа. Въпросът е какво може да получим заради отказа да го строим?
