Развиващите се икономики, които отслабваха през последните години, се надяват да компенсират изоставането си, разчитайки основно на обезценяването на паричните си единици към зелените пари. Оказва се обаче, че поне засега това не се случва. Главно защото ползата от подобрените им позиции се компенсира от падащото доверие на инвеститорите и от растящото дългово бреме. Част от проблема е, че ценовият срив на петрола и на другите суровини е по-скоро лоша вест за групата на развиващите се стопанства, които по правило са сред основните износители на борсови стоки. Защото е много трудно да си сигурен за вложенията си там, когато цените им падат. Това пък обезсърчава портфейлните инвестиции.
Според Дейвид Любин – шеф на икономическото звено за развиващите се пазари на "Сити рисърч", износителите на суровини са загубили повече, отколкото са спечелили вносителите им. Дори голям вносител, какъвто е Турция, е понесла щети. Любин отбелязва, че част от печалбите по текущата сметка на Анкара от по-евтиния нефтен внос са заличени от случващото се по капиталовата сметка, в която притокът на портфейлни инвестиции пресъхва. Турската лира пък отново върви надолу след започналото през първото тримесечие възстановяване. И друга голяма износителка на суровини – Бразилия, чиито министри се оплакваха през 2010-а, че слабият долар поставя страната им в неравностойно положение, не получава очакваното от евтината си национална валута. Това е доказателство, че обезценката на паричните единици на този клас държави не е достатъчна, ако не е придружена от инвестиции за повишаване на производителността и без структурни реформи. Или, казано по-общо, износителите са престанали да бъдат двигател на растежа на развиващите се стопанства през последните години, вероятно заради спадащия ефект от лесните печалби, базирани на ниските разходи за труд в бързо глобализиращите се пазари.
Не по-малка заплаха са растящите дългове в поскъпващите зелени пари на частните дружества. Банката за международни разплащания алармира, че интернационалните кредитни институции до средата на 2014-а са увеличили трансграничното кредитиране на развиващите се икономики до общо 3.1 трлн. щ. долара, основно в долари. А длъжници от небанковия частен сектор на тази група страни са емитирали дългови книжа за почти 375 млрд. долара в периода 2009-2012-а – двойно повече, отколкото през четирите години преди да избухне кризата.
Валутни стратези, анкетирани от агенция"Блумбърг", прогнозират по-нататъшен ръст на американския долар. Те очакват еврото да отслабне до 1.20 щ. долара през второто полугодие на идната година и до 122 японски йени за долар до края на 2015-а, като най-мрачните прогнози са за срив на японската валута до 135 йени за долар.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше умерено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1157 млн. евро (2264 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 3.6% дял от купената и продадена валута.
