С програмен продукт "Европа в един миг", осигуряващ свободен достъп до трупаната в продължение на повече от 30 години база данни за юридически актове на Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет и съдилищата в Люксембург и в Страсбург, се сдоби българската адвокатура. Придобивката, която ще е на разположение още от идния януари, дойде със споразумение за сътрудничество, подписано точно преди първото честване на Европейския ден на адвокатите – 10 декември 2014 година. Дарител е Делегацията на френските адвокатури в Брюксел, чийто председател Жан-Жак Форер беше в България като лектор в семинар за ползите от лобирането и от електронния вот при упражняване на професията. От наша страна партньори в проявата са Софийската адвокатска колегия, Висшият адвокатски съвет, Центърът за обучение на адвокати "Кръстю Цончев" и Клубът на адвокатите франкофони в България.
Оказа се, че отделните правни гилдии и различни социални и професионални групи във водещите европейски държави лобират здраво и професионално, без да се притесняват от упреци в неетично поведение. Напротив – на лобирането, или представителство на интереси, както още го наричат, се гледа като на етична дейност. Лобира се както на национално равнище, така и пред евроинституциите. Лобистите са вписани в публичен регистър. Има дори стратегии за лобиране, в чието прилагане се обучава държавната администрация.
Форер обясни нещата по най-простия начин: "Във всяка парламентарна група – било то в националния или в Европейския парламент, има по един много важен човек. Той казва кое, кога и дали ще мине, затова първата работа на лобиста е да научи кой е този човек. Трябва да се действа изпреварващо, когато евродирективите и еврорегламентите са още на масата. И задължително акцентирайте на едно-две най-важни неща – ако се разпилеете, няма да ви обърнат внимание!"
Френските адвокати отдавна са разбрали, че повечето неща се решават в Брюксел и в Страсбург, което ги кара да поддържат там постоянни представителства. Всеки адвокат или кантора може да се обърне към Делегацията за съвет с предложение или да поиска становище, а отговорът пристига по електронен път в рамките на 24 часа. За това се плаща такса от 100 до 300 евро, но потребителите са доволни, защото напипват пулса на европравосъдието и пестят дни работа на своите сътрудници. Всичко това се върши от двама административни секретари, подпомагани от млади адвокати, работещи като сътрудници на доброволни начала. Те обаче се издържат по национална програма за обучение, която им осигурява месечен необлагаем доход в размер на 1800 евро.
Подобна организация на работа и финансиране у нас засега е немислима, което пролича и от изказванията на българските адвокати. Те изказаха недоволство от липсата на държавен ангажимент в тази насока и поискаха бързо да се подготви и реализира пилотен проект за лобизма. Припомнено беше, че въвеждането на такъв закон се е провалило преди години, но през февруари тази година Брюксел отново поискал в прав текст приемането му. Недоверието в българските институции изглежда обаче парализиращо. Чуха се тежки упреци към съдебната система – че практиката е непредвидима, че съдийската независимост е куха фраза, зад която се крие пълна безконтролност, че нито Висшият съдебен съвет, нито административните ръководители са в състояние да действат като спирачка за корупционните практики. Отправена беше дори критика към Европейската комисия, чиито доклади били прекалено меки и не отразявали адекватно тежката корупционна криза, в която се намира България.
