В началото беше Втората световна война. Малко преди края й победители и победени полагат началото на хегемонията на щатския долар в световната икономика и търговия, произтичаща от решенията на конференцията в Бретън Уудс, състояла се през юли 1944-а. Американските пари стават световна резервна валута, а Щатите започват да живеят на широка нога и да харчат повече, отколкото изкарват, превръщайки се в световен длъжник. За да се съхрани доверието в долара, през ноември 1961-ва се създава т. нар. Лондонски златен пул, обединил златните резерви на осем кредитни институции в САЩ и на централните банки на седем европейски държави, така че цената на скъпоценния метал да се поддържа 35 щ. долара за тройунция. В случая обаче отново се намесва войната, този път на американците във Виетнам. Тя гълта огромни бюджетни средства и Вашингтон пуска печатницата за пари, обезценявайки драстично националната валута. Това поставя под съмнение златно-доларовия стандарт и разклаща хегемонията на щатския долар. Курсът на американската валута е "отвързан" от цената на златото през 1971-ва и зелените пари отново стабилизират статуса си на световна резервна парична единица. Той укрепва, след като Щатите се договарят със Саудитска Арабия и с ОПЕК суровият петрол и неговите производни да се търгуват само в американски долари.
Тази 70-годишна хегемония обаче отново е застрашена. Този път причините са един създаден изкуствено регионален военен конфликт в Украйна, подемът на "Ислямска държава" и възходът на най-големите развиващи се икономики от три континента – Бразилия, Русия, Индия и Китай, наречени находчиво БРИК през 2001-ва от Джим О'Нийл – по онова време шеф на поделението за управление на активи на "Голдмън Сакс груп". Впоследствие към групата се присъединява и Южна Африка, с което тя се превръща в БРИКС. Мощта на страните постепенно нараства, а обединените им валутни резерви надхвърлят 50% от общия размер на световните. За сравнение, страните от Г-7 разполагат само с 20% от световните валутни запаси. Въпреки че плащат коректно вноските си в МВФ, членовете на БРИК не получават адекватно право на глас в международния кредитор. Което ги принуждава да атакуват монополното положение на Световната банка и на МВФ и индиректно – на щатския долар. На 15 юли 2014-а лидерите на БРИКС се събират в бразилския град Форталеза и създават Нова банка за развитие, която започва дейността си с 50 млрд. долара капитал и 100 млрд. долара валутен резервен фонд за случаи на ликвидни кризи. Седалището на институцията е в Шанхай, първият й управител е от Индия, а първият председател на борда на директорите – от Бразилия. Банката ще отпуска заеми за развитие и за инфраструктурни проекти и е отворена и за други развиващи се пазари като Индонезия, Мексико и Турция.
Тъй като в история нищо не е случайно, конкурентната Нова банка за развитие, за чието създаване страните основателки водят преговори от години, се ражда на 70-ата годишнина на споразумението в Бретън Уудс, в разгара на военната криза в Украйна и на санкциите срещу един от банковите "родители" – Русия. Извън институцията главният заподозрян за задълбочаване на украинската криза – руският президент Владимир Путин, направи знакови посещения в държавите, които не подкрепят наказателната акция на Европейския съюз, САЩ и приятели, за да гарантира пазари за течното си злато – петрола и газа. Москва и Пекин подписаха през май дългосрочно споразумение за доставката на природен газ за 400 млрд. долара. Последва спирането на проекта "Южен поток" по време на визитата на Путин в Анкара на 1 декември и замяната му с газова връзка до турската граница с Гърция, увеличение на капацитета на газопровода "Син поток", споразумение за изграждане на руски ядрени реактори в Турция и за развитие на търговията, туризма и новите технологии. В Делхи на 11 декември Путин обеща на индийския премиер Нарендра Моди нефт, газ, оръжия, атомни реактори и директен внос на диаманти от руския производител "Алроза", за да намали индийската зависимост от "Де Беърс". Моди пък увери руския президент, че е против западните санкции срещу Кремъл. Индия предвижда и директни връзки с диамантени фирми от Южна Африка.
Успоредно с азиатската совалка на Путин Китай и Бразилия сключиха редица споразумения, в които щатската валута е изключена като платежно средство. Същото е положението и при договорите на руснаците с партньорите от БРИКС и извън групата. С други думи, нанесен е пореден удар върху статуса на зелените пари като единствена световна резервна валута. Тази активност, в комбинация със съмнителните резултати от санкциите, провокира "шистовия удар" на Щатите. В резултат на разкритите десетки хиляди нови кладенци и усъвършенстването и поевтиняването на технологията за добив американското производство на суров петрол достигна почти 9 млн. барела на ден – само с 1 млн. барела по-малко, отколкото на световния лидер Саудитска Арабия. Свръхпроизводството и намалялото потребление свалиха цените до около 60 щ. долара за барел суров петрол тип WTI с доставка през януари и до около 64 щ. долара за барел нефт тип "Брент". За ценовия срив вина има и ОПЕК, която отказа да намали добива, за да стабилизира цените, и реши да защити пазарите си, като направи отбиви на клиентите. Тази петролна война нанесе сериозни загуби на Русия, чиято валута се обезценява в хармония с горивото; на Нигерия, която бе принудена да повиши лихвите и да девалвира местната парична единица – найра, и на Венецуела, която е на прага на фалит. Докато Китай, Индия, Япония и Турция определено печелят, защото ще получат по-големи отстъпки по договорите си за покупка на горива.
Оттук нататък всичко зависи от това, чия издържливост е по-голяма, чии партньори са по-верни и по-точно – по-мотивирани финансово, и кой ще надделее при поредната промяна на баланса на силите? Засега единственото сигурно е, че най-слабите производители на шистов газ ще загинат, и на едрите акули ще се паднат по-големи терени за добив на гориво. Падащите цени на петрола ще държат инфлацията ниска, на моменти – граничеща с дефлация, което в никакъв случай не подтиква към оживление на потреблението. Централните банки ще получат коз да поддържат символични и дори отрицателни лихви и да вкарват нови парични стимули в икономиките. Китайският юан пък ще се пребори да стане световна резервна валута редом с щатския долар и еврото още в края на 2015-а, когато МВФ ще направи преглед на валутната кошница, който прави два пъти на десет години.
