С колосална загуба от 600 млн. лв. и общи дългове, надхвърлящи 3.5 млрд. лв., ще приключи 2014-а Националната електрическа компания (НЕК). Новината бе съобщена в края на седмицата от новия изпълнителен директор на дружеството Петър Илиев.
"Ситуацията ще продължава да се влошава при сегашната структура на цената на електроенергията. Въпреки тежкото си състояние НЕК все още има резерви за оздравяване, но за целта трябва да се предприемат редица поправки в законите за енергетиката и за възобновяемите енергийни източници и всички участници на пазара да си поделят загубите", отбеляза Илиев. Той обясни, че от началото на тази година до 30 октомври дружеството е натрупало загуба от 850 млн. лв. заради разликата в цените, на които общественият доставчик купува електроенергията от производителите, и определената от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране тарифа за бита и малките фирми. Реалната цена, на която НЕК трябва да продава, е 195-200 лв. за мегаватчас, а определената от комисията е 125 лв., което по думите на Илиев си е почти 100% загуба.
"Преди да стана изпълнителен директор, си правех сметки как може да се излезе от ситуацията, но не бях съвсем наясно, какво е реалното състояние. Моята задача е да спрем източването на държавата, защото с тези цени се случва точно това", подчерта изпълнителният директор.
Въпросът сега е: какви мерки ще се предприемат? Най-лесният вариант е да се поиска увеличение на цената на тока от ДКЕВР. Шефът на НЕК обаче е убеден, че от регулатора ще му се изсмеят, ако поиска поскъпване, при все че си даде една седмица за размисъл. Сред останалите мерки, които Петър Илиев възнамерява да предложи за обсъждане пред регулатора, са да се премахне задължението на електрическата компания да продава на електроразпределителните предприятия необходимата им енергия за технологичните загуби за едва 30 лв. за мегаватчас (доста под пазарните цени). Другият начин за икономия на разходи е НЕК да купува от топлофикациите и заводските централи само електроенергията, произведена по високоефективен начин, а за останалите количества да се търсят купувачи на свободния пазар.
Междувременно в парламента започнаха дебатите по промените в Закона за енергетиката. Те предвиждат обособяване на два отделни състава на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, които да отговарят съответно за енергийния и за ВиК сектора. Комисарите ще се избират от Народното събрание, а не от Министерския съвет, както досега.
"ДКЕВР трябва да има и професионално ориентирани комисари – за газоснабдяване, за воден сектор, за топлоснабдяване, за комбинирано производство, а защо не и за енергийна ефективност. Нека да направим закон като хората", заяви Таско Ерменков от БСП и предложи законопроектът за изменения и допълнения да бъде оттеглен. Същото поиска и Магдалена Ташева от "Атака", според която той бил недоносче и с него не си струвало да се занимава пленарната зала.
"Има какво да се промени между първо и второ четене, за да се прецизира текстът за двата състава на регулатора. Разбирам предложението ДКЕВР да има самостоятелен бюджет. Не виждам причини да отхвърлим законопроекта, защото ще се забави заради празниците с няколко месеца", отсече председателят на енергийната комисия Делян Добрев. В крайна сметка промените минаха на първо четене с 10 гласа "за" и четирима "въздържали се".