През последните месеци широката общественост беше масирано облъчвана с послания от типа „и внуците ни ще плащат за КТБ”. Много удобно беше да се маскира под този лозунг истинската причина за увеличаващия се главоломно бюджетен дефицит (т. е. заемите, които държавата ще тегли тепърва).
Уведомяваме уважаемия данъкоплатец, че нито той, нито настоящите му внуци, нито бъдещите такива ще се наложи да покриват борчове, свързани с КТБ АД.
Каква е истината – не тази на кръга „Икономедия” и близките им банкери-алхимици.
По закон средствата за изплащане на гарантираните депозити и влогове се осигуряват от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Фондът е създаден през м. април 1998 г. с цел да служи за буфер при евентуална нова криза в банковата система след удара, който тя понесе през 1997 г.
Сумите, акумулирани от Фонда, са набрани с вноски на ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ, а не на бюджета! Част от тези средства са изплатени от самата Корпоративна търговска банка АД – 89 милиона лева са вноските на банката във Фонда. По тази логика внуците на данъкоплатците ще бръкнат в джобовете си за да покрият тези средства само в случай, че са крупни собственици на някоя от търговските банки.
Така че, дотук с басните за внуците-крепостни селяни на КТБ АД.
Изплащането на средствата по гарантираните влогове стартира с много проблеми – основно поради множество грешки при прехвърлянето на данните на депозантите от КТБ към Фонда за гарантиране на влоговете. Опашките се извиха не при изплащането на влоговете, а пред централата на Корпоративна търговска банка – за подаване на молби за корекции в данните на депозантите. Сбъркани лични данни, стари лични данни, несъответстващи салда, липсващи суми… Само на 4 декември 2014 г. (денят, на който започна изплащането) до квесторите са подадени над хиляда жалби, от които до днес са обработени не повече от 250.
Огромната маса от грешни данни е следствие от начина на формирането на масива от данни и подаването им към Фонда. При прехвърлянето е ползвана стара база данни, върху която са извършвани множество ръчни операции. Това е предпоставка за появата на редица волни и неволни грешки. Това говори или за умисъл на действията на квесторите, назначени от БНБ, или за пълна липса на контрол върху ставащото в КТБ (т. е., пълна некомпетентност), или и двете.
За посредници при изплащането на гарантираните влогове на депозантите в КТБ АД, Фондът за гарантиране влоговете в банките избра девет банки. Как ги избра, не е много ясно – единствената информация, която се прокрадна, е наличие на клонове в населените места, където КТБ има клонове. Само че се оказа,че не всички клонове в съответните населени места ще се включат в изплащанията. Интересно дали Фондът е бил уведомен предварително за тези намерения на въпросните банки? Другите критерии са дълбоко неясни, което води до резонни въпроси и съмнения за прилагане на „порочни практики” при избора.
Деветте банки, натоварени с „тежката” задача да изплащат депозитите, получават за целта безплатен ресурс – основната награда за послушание. Второ, те инвестират неизплатената част от този безплатен ресурс и изплатената, но депозирана отново при тях. Същевременно цената на този ресурс(останал като депозит в всяка от 9 банки) за тях е доста ниска поради намалението на лихвените равнища и очертаващата се тенденция за още по-голям спад. Така те печелят доста добре от тази операция.
В публичните си изявления пред медиите шефовете на БНБ твърдят, че на КТБ АД не е предоставена държавна помощ, защото тя не е отговаряла на условията за това. Логично възниква въпросът кои са тези условия. Изискванията за предоставяне на държавна помощ са регламентирани в „Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза“. По силата на т. 56 от този документ, „Комисията може да приеме, преди да бъде одобрен план за преструктуриране, държавите-членки да уведомят за гаранции и помощи за осигуряване на ликвидност, които да бъдат отпуснати след временното им одобрение като помощ за оздравяване“, а в т.60 а) е записано, че „схемата трябва да бъде ограничена до банки без недостиг на капитал, което е удостоверено от компетентния надзорен орган“. Данните показват, че към 31 май 2014 г. капиталовата адекватност на КТБ е 12.51 %, седмица преди затварянето на Банката – на 13 юни 2014 г. – 12.19 %, а към момента на затварянето й е 11.73% (при минимална 8.00% според правилата за капиталови изисквания Базел III). Това означава, че към този момент КТБ не е изпитвала недостиг на капитал, т.е. тя е отговаряла на изискването по т.60 а).
УС на БНБ разглеждало ли е въпросът за подкрепа на КТБ в седмицата в която тя се бореше сама с ликвидната криза, в която беше въвлечена от външни фактори. Има ли взети решения по този въпрос, защото през цялата тази седмица в централно управление на КТБ АД се намираше специално изпратен от БНБ представител на Управление „Банков надзор”, който следеше текущата информация за състоянието на ликвидността, входящите и изходящите парични потоци. Въпреки изключително добрата информираност на ръководството на БНБ за състоянието на КТБ АД, Централната банка не предприе никакви мерки за спасяването на КТБ АД.
Шефовете на БНБ твърдят, че в КТБ АД не е имало планове за действие при ликвидна криза. И по този начин отново се опитват да прехвърлят проблемите от болната глава на здравата. Планове за действие при ликвидна криза в КТБ винаги е имало и те са отговаряли на законовите изисквания. Това е потвърдено и при надзорните инспекции на БНБ. Тези планове са разработени в съответствие с изискванията на Наредба №11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките и са неразделна част от Политиката и правилата на КТБ за управление на ликвидността. Нещо повече, изготвен е и План за извънредни обстоятелства, предвиждащ една добре организирана и контролирана продажба на активи, която осигурява обслужването на изходящите парични потоци в близко бъдеще, породени от ускореното теглене на депозити и други очаквани плащания. Това позволи на КТБ да издържи цяла седмица на атаките. Въз основа на Плана за извънредни обстоятелства се изготвят 2 варианта на отчета за ликвидността – при ликвидна криза на Банката и при ликвидна криза на банковата система. Изготвените сценарии са съобразени широк кръг от фактори – рисковия профил на Банката, основните продуктови линии, съществуващата микро и макро икономическа среда и др. Заложените в законите и наредбите изисквания, с които са били съобразени плановете на КТБ, съответстват и на европейските регулации и директиви.
Само че плановете за действие на една банка при ликвидна криза по никакъв начин не могат да включват такъв сюрреалистичен сценарий, при който основните удари идват от органите и институциите, призвани по закон да защитават и подпомагат същата тази банка. В продължение на една седмица КТБ АД изплати милиард и половина лева, което представлява 20% от привлечения й ресурс. Няма банка в света, която може да издържи подобна атака. И това е известно на всички! Защо в нито един момент БНБ не обясни на обществеността как точно е следяла какво се случва в КТБ във въпросната седмица и какво е предприела, за да защити Банката? Явно настоящото ръководство на БНБ няма да даде отговор на тези въпроси. Ще почакаме.
Публикуваме становището на част от бившите шефове и акционери на КТБ със сериозни съкращения
